№ 201

София 15.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря А. Б

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3268 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е въз основа подадена молба с вх.№ 400722 от 2.09.2020г. на РС Сливница, подадена от Д. Б. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В., за отмяна на решение № 292 от 17.12.2018г. по гр. д. № 2250/2018г. на ВКС, с което е оставено в сила решение № 81 от 28.02.20198г. по гр. д.№ 9/2018г. на СОС за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Молителят се позовава на основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, като твърди, че на 2.06.2020г. се е снабдил с ново доказателство – справка за трудовите договори, прекратени поради съкращаване в щата в групата Уолтопия за периода 2017г-2019г., което счита, че е от съществено значение за изхода на трудовия спор и с което, ако разполагаше и беше представил своевременно изводите на съда за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя щяха да са различни. Позовава се на мотивите на касационната инстанция, постановила акта, чиято отмяна се иска, в които е посочено, че твърдяната от работника „цел на работодателя при подписване на договори с друго юридическо лице, дори и при наличието на свързани лица, да избегне подбора по чл. 329 КТ, остава само твърдение на ищеца, без да са представени доказателства, установяващи тази цел. Оборването на презумцията за добросъвестност, по чл. 8, ал. 2 КТ, както правилно е приел въззивния съд, е в тежест на работника“. В мотивите на ВКС е посочено и че „ищецът не въвежда конкретни твърдения за наличие на свързаност между двете дружества“. Според молителя, с новопредставените доказателства се установява, че фирмите„Клайммат“ ООД и „К. Ис“ ЕООД /с предходно наименование „Уолтопия Ю Кей“ ЕООД/, са свързани лица, по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, като предприятия от групата Уолтопия. Счита, че това ново обстоятелство е от съществено значение и ще доведе до промяна на изхода на спора, поради което иска след отмяната на акта, делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да го съобрази.

В съдебно заседание молителят не се явява, но се представлява. Чрез процесуалния представител, потвърждава желанието си за уважаване на подадената молба. Счита, че обстоятелството, което установява, че посочените фирми са свързани лица и са част от група предприятия, е достатъчно, за да бъде установена тезата му за наличие на злоупотреба от страна на работодателя при прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл. 328, т. 2 КТ.Пва се на влязло в сила решение по гр. д.№ 2545/2017г. на ІІІ г. о. на ВКС, в което по друг трудов спор, при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е прието, че относимостта на две предприятия в група предприятия, е обстоятелство, което е от значение за законността на уволнението. след отмяната на акта, делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да съобрази новото обстоятелство.

Ответната страна„Клайммат“ ООД, не се явява и не се представлява. Изразеното от нея становище в отговора е за неоснователност на подадената молба. Счита, че посоченото от молителя обстоятелство не е нито „ново“, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от съществено значение за изхода на спора. Същото е било обсъждано - и от въззивната, и от касационната инстанции, при постановяване на актовете им по съществото на спора, при произнасянето им по направено възражение за злоупотреба с право от страна на работодателя. В мотивите си те са приели, че свързаността между отделните предприятия сама по себе си „не обосновава наличие на злоупотреба с право, по смисъла на чл. 8 от КТ“. Намира, че по реда на отмяната, молителят не може да очаква различна правна интерпретация на вече установените, в хода на разглеждане на спора факти. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 835лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които установява с представени фактура № 140 от 23.09.2020г. и платежно нареждане.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, /респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е „ново“ това обстоятелство, което е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Не е ново и това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа, можеше да установи по време на решаване на спора. Отмяната по чл. 303 и сл.ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт.

В случая, молителят – видно от изложените от него мотиви – желае, по реда на отмяната, да установи обстоятелство /наличие на злоупотреба от страна на работодателя/, което съдът е приел за недоказано в хода на разглеждане на трудовия спор. Това по реда на отмяната не може да стане, защото тя не е обжалване и не е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения. /Затова и в това производство е ирелевантна всякаква представена от страните съдебна практика/. Тя е средство за защита само срещу неправилни, но по някоя от изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини, решения. Посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в конкретния случай не е налице, защото както вече беше посочено, не е „ново“ това обстоятелство, което вече е било обсъждано от съда. Видно от мотивите на състава, постановил акта, чиято отмяна се иска, в тях е посочено, че макар и недоказано, „дори и да се приеме, че дружествата са свързани лица по смисъла на §1, ал. 1 ТЗ, то тази свързаност не създава презумция за злоупотреба с право при реализиране на правото на ответника-работодател за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на визираното в него основание – съкращаване в щата“.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски на ответната страна.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба с вх.№ 400722 от 2.09.2020г. на РС Сливница, подадена от Д. Б. Д. от [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адвокат В., за отмяна на решение № 292 от 17.12.2018г. по гр. д. № 2250/2018г. на ВКС.

ОСЪЖДА Д. Б. Д. от [населено място], [улица], да заплати на „Клайммат“ ООД, представлявано от управителя П., с адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 1 835лв./ хиляда осемстотин тридесет и пет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: