разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 273/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Н. О. - прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Т. срещу решение № 468/ 01.11.2013 г. по гр. д.№ 962/ 2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново.

Ответниците по касационната жалба Г. С. Г., Г. Й. И., Г. Н. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв. Й. Й., я оспорват. Не претендират разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о., констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение окръжен съд - Велико Т. е потвърдил решение № 634/ 26.06.2013 г. по гр. д.№ 4959 /2012 г. на районен съд-Велико Т.. С него на основание чл. 2-б вр. чл. 4 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ответниците по касационната жалба обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 2000 лв. за всеки от тях, причинени вследствие на обстоятелството, че досъдебното наказателно производство № 38/ 2010 г. на О. към ОП-гр.Велико Т., по което са били привлечени като обвиняеми на 21.04.2011 г. за извършено престъпно деяние по чл. 252 ал. 2 пр. 2 НК, не е проведено и приключено в разумен срок, в нарушение на правото им по чл. 6 §1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 17.12.2012 г. до окончателното им заплащане, като исковете до размер на по 10 000 лв. са отхвърлени. За да постанови този резултат е счел за неоснователно възражението за недопустимост на иска, който не е основан...