Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 2155 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. П., срещу решение № 100 от 07.01.2022 г. постановено по адм. дело № 6916 от 2020 год., по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което по жалба на М. Д. от гр. София е отменена Заповед № 8121К-7038/19.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на М. Д. от гр. София е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като разузнавач IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в 04 РУ-СДВР. В касационната жалба се излагат доводи за това, че АССГ е стигнал до неправилни изводи за да заключи, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. Твърди, че същата е издадена при спазване на всички законови процедури и при наличието на материално правното основание за наложеното дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и и отхвърляне на жалбата на Дринцолов.

Ответникът по касация – М. Д., чрез адв. П., оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение потвърдено като валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, а по същество - основателна. Излага доводи за това, че АССГ е постановил необосновано решение като е приел, че оспорената заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила. Изразява несъгласието си с изводите на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата по изискване на обяснения от Дринцолов. Счита заповедта за законосъобразна и мотивирана. С оглед изложеното, счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

По предложение на директора на СДВР от 06.02.2019 г. със заповед № 8121К-5755/13.02.2019 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано дисциплинарно производство срещу М. Д. на длъжност „разузнавач IV степен“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към 04 РУ при СДВР, като е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) с поименно посочен персонален състав от председател и четирима членове и е указано, че следва в 4 - месечен срок да се изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Със заповедта за образуване но дисциплинарното производство служителят временно е отстранен от заеманата длъжност на основание чл. 214, ал. 4 ЗМВР.

Като повод за образуване на дисциплинарното производство е посочено това, че на 23.01.2019 г. след проведени оперативно - издирвателни мероприятия от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР под надзора на специализирана прокуратура в сградата на 04 РУ – СДВР, в работните им помещения са задържани за срок от 24 часа петима служители от 04 РУ - СДВР, сред които и М. Д. за това, че като престъпна група организирано и колективно са рекетирали търговци от квартал „Лозенец“ за такса „спокойствие“ срещу определени суми, които определяли според бизнеса на изнудваните. В замяна служителите обещавали на собственици на автокъщи, наргиле-барове, магазини и заведения, че няма да бъдат извършвани проверки в техните обекти или при извършвани такива ще им съобщават предварително. Срещу служителите е образувана пр. пр. № 1831/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура за това, че същите са участвали в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 209, чл. 213а, чл. 282, чл. 301, чл. 302 и чл.304б НК, като групата е създадена в користна цел.

Дринцолов е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него на 02.04.2019 г. На същата дата му е връчена и покана за даване на писмени обяснения на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по случая, като в същата отново е посочено на какво основание е образувано дисциплинарното производство и в какво е обвинен, като са му поставени конкретни въпроси, на които да отговори в срок от 24 часа. На същата дата служителят е дал подробно обяснение от 17 страници, в което категорично отрича да е извършил вменените му нарушения.

След провелите се проверки в хода на дисциплинарното производство и събраните доказателства както и въз основа на обобщената справка и становището на административно наказващият орган (АНО), министърът на вътрешните работи е издал оспорената пред АССГ заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1,т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т, 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил служебното правоотношение на инспектор М. Д. - разузнавач IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в 04 РУ - СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. При издаване на оспорената заповед и след запознаване с мотивите на АНО в обобщена справка от 24.04.2020 г. и становище от 12.05.2020 г. както и извършена оценка на всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, административно наказващият орган е приел, че в периода от началото на 2017 г. до 23.01.2019г. /когато е задържан от органите на прокуратурата и дирекция „Вътрешна сигурност“/ инспектор М. Д., заедно със свои колеги са изнудвали различни търговци като възползвайки се от служебното си положение и длъжност, са събирали така наречената такса „спокойствие“, в замяна на която щели да бъдат предотвратени бъдещи проверки на конкретните обекти, управлявани от изнудваните, както и да им бъде съобщавано за предстоящи евентуални такива. Описаните обекти и търговци били както следва: заведения „Флейм 1“ и „Флейм 2“, находящи се в гр. София, ул. „Нишава“ съответно № 159 и № 163 с общ собственик Х. П. както и търговски обект - магазин за дрехи, находящ се в гр. София, бул „Д. Б. № 116, използван от В. И., собственик на фирма „В. С. ЕООД.

При тези фактически данни, описвайки подробна фактическа обстановка, както и всички събрани по делото доказателства Административен съд София – град, е постановил обжалваното решение, като е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение от дисциплинарно наказващият орган (ДНО) - министърът на вътрешните работи, като същият не е изпълнил императивното си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Що се отнася до материалната законосъобразност, АССГ е посочил, че не може да се изведе извод за безспорна установеност на извършените нарушения, респективно е посочил, че недоказаността на деянията също е основание за достигнатия от него извод – отмяна на оспорената в първоинстанционното производство заповед.

Така постановеното решение е неправилно.

Изводът на АССГ за допуснато нарушение на процедурата от министъра на вътрешните работи при издаване на оспорената заповед не кореспондира на доказателствата по делото и на закона. Посочената за нарушена норма -чл. 206, ал. 1 ЗМВР регламентира, че преди налагане на дисциплинарно наказание, ДНО следва да изслуша или приеме писмени обяснения от държавния служител. Видно е, че времето в което следва това да се извърши е изрично посочено – преди налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка настоящата инстанция счита, че от приложените към административната преписка и подробно описани от АССГ доказателства по делото, беспорно се установява, че на Дринцолов е изпратена покана с посочено основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР и с рег. № 3382р-10900/27.03.2019 г., с която му е дадена възможност да даде обяснения, като в същата детайлно е описано в какво се изразяват нарушенията му. М. Д. е получил лично поканата на 02.04.2019г., като на същата дата е дал подробни писмени обяснения, упражнявайки регламентираното му от закона право. Относно това, кой е изготвил въпросната покана / в конкретния случай членовете на дисциплинарно разследващия орган/, следва да се отбележи, че законът не вменява такова задължение изрично на дисциплинарно наказващия орган, което прави въпроса ирелевантен за преценката за спазване на административната процедура при постановяване на заповедта на министъра на вътрешните работи.

В подкрепа на горното, следва да се посочи, че ясно в оспорената пред АССГ заповед е отразено, че при изготвянето, ДНО е обсъдил дадените от Дринцолов възражения като е отхвърлил твърденията му, които били неподкрепени с доказателства и противоречащи на събраните такива в дисциплинарното производство.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че е спазена процедурата по чл. 206 ал. 1 от ЗМВР и Дринцолов е упражнил правото си да изложи становище по един от двата регламентирани в закона начина – даване на писмени обяснения. Последните са съобразени и коментирани от ДНО при изготвяне на оспорената заповед, като са спазени процедурите по издаването. Изложеното опровергава извода на АССГ за допуснато съществено нарушение на административните правила.

По отношение на съществото на спора, настоящият съдебен състав не споделя изводите, направени от АССГ за недоказаност на извършените нарушения. От една страна в мотивите си съдът е обсъдил, че въпреки липсата на конкретно посочена дата на извършване на посоченото за първо нарушение /посочено е началото на м. август 2018г./, същото е достатъчно индивидуализирано като време на извършването му, респективно заповедта отговаря на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. От друга страна обаче, в заключителната част на обжалваното решение е посочено, че липсата на посочена конкретна дата на извършване нарушението води до невъзможност да се направи преценка съобразно събраните доказателства, че същото е извършено. Настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че посоченото нарушение в началото на м. август е достатъчно индивидуализирано като място и време на извършването му, но неправилно на база на това заключение е обосновал извод за невъзможност за индивидуализацията му.

По отношение на другите две посочени нарушения, решаващият съд също е извел неправилен и необоснован извод за недоказаност на противоправните действия на служителя.

В мотивите си съдът ясно е посочил, че дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, както и че в справката и становището още по-обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с нарушенията, за което по закон следва най-тежкото дисциплинарно наказание, което налага извод за законосъобразност на оспорената заповед, обратно на приетото в обжалваното решение, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на поддържаната теза за недоказаност на нарушенията.

В конкретният случай съвкупната преценка на доказателствата, приобщени към дисциплинарното производство и събрани в съдебно административното производство безспорно установяват извършване на вменените в заповедта дисциплинарни нарушения от служителя, чрез използване на служебното положение на служителя, а именно : оказване на натиск и принуда върху собственици и служители в търговските обекти да му заплащат такса „спокойствие“, с цел получаване на облага, която не му се следва, дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл.203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР "използване на служебното положение за лична облага" , както и поведение на служителя, което е в нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на служителя като използване на служебното положение за получаване на лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т. 20, т. 42, т. 45, т. 46, т. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание.

Поведението на лицето е станало известно както на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно е счел и ДНО. В тази връзка следва да се има предвид ТП 3/2007 г. на ВАС относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР - като тежко с оглед несъвместимостта му с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

В заключение настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира че оспорената пред АССГ заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазена административна процедура, в съответствие със закона и с неговата цел.

По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменена заповед рег. № 8121К-7038/19.06.2020г. като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на М. Д. срещу административния акт.

С оглед изхода на спора и фактическата сложност на делото, заявената претенция на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи и се присъди такова в размер на 480 лева за двете съдебни инстанции – по 240 лв. за всяка, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 100 от 07.01.2022 г. постановено по адм. дело № 6916 от 2020 год., по описа на Административен съд – София – град.

ОХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. с [ЕГН], против Заповед № 8121К-7038/19.06.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като разузнавач IV степен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в 04 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА М. Д. с [ЕГН] да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА