Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2183 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 133 от 23.11.2020 г., както и срещу решение № 158 от 14.12.2021 г., постановени по адм. дело № 314/2019 г. по описа на Административен съд Търговище.
Подадена е и касационна жалба на ЕТ „И. К. – И. И.“ , гр. Русе срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на Административен съд Търговище.
Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна излага доводи за неправилност на обжалваните решения, като поддържа, че незаконосъобразно и необосновано решаващият съд е отменил РА относно установени спрямо ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. – данък за горницата над 8073,25 лева до 62 529,11 лева и лихви за горницата над 4403,33 лева до 34 198,08 лева, както и задължения за 2014 г. за данък за горницата над 2645,09 лева до 66 000,00 лева и за задължение за лихви за горницата над 1173,92 лева до 29 382,50 лева. Според касатора в съдебния акт от 23.11.2020 г., постановен по съществото на спора, няма ясно формирани мотиви на първостепенния съд относно незаконосъобразността на РА в посочената част досежно преотстъпването на данъка по чл. 189 б, ал. 2 ЗКПО. Счита, че съдът не е разгледал доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като поддържа, че по отношение на ЕТ не са налице условията по чл.189 б ЗКПО, поради което за него не е възникнало правото да преотстъпи 60 % от данъка за основната дейност по производство на непреработена растителна продукция, поради което правилно и законосъобразно с РА по отношение на лицето са установени задължения по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2013 г. главница в размер на 62 529,11 лева и лихви в размер на 34 198,08 лева и за 2014 г. главница в размер на 66 000,00 лева и лихви в размер на 29 382,50 лева. На следващо място, обжалва решението от 14.12.2021 г. и относно присъдените в полза на НАП разноски в размер на 378,00 лева. Иска отмяната на решение № 133 от 23.11.2020 г., поправено с решение № 158 от 14.12.2021 г. в частта, в която е отменен РА в съответните части за задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – главница и лихви със законните последици, като се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ срещу РА в съответните части. Иска се отмяната на решението в частта, в която в полза на ЕТ са присъдени разноски в размер на 5876,99 лева. Иска се изменение на решение № 158 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище в частта за разноските, като в полза на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна се присъдят разноски в размер на 1018,90 лева вместо присъдените 378,00 лева за първата инстанция с оглед материалния интерес. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 8646,26 лева за двете съдебни инстанции и за заплатена държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство.
В касационната жалба на ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. Поддържа, че РА следва да се счита отменен за задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. за горницата над 8073,25 лева главница и за горницата над 4403,33 лева лихви за забава и за 2014 г. за горницата над 2645,09 лева главница и за горницата над 1173,92 лева за лихви за забава. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответните страни оспорват касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП и на касационната жалба на ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище и съответно - за неоснователна касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 158 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
1.Във връзка с процесуалната допустимост на касационните жалби следва да се вземе предвид влязлото в сила решение № 10160 от 07.10.2021 г. по адм. дело № 3303/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.
Видно от данните по делото с решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище е отхвърлена жалбата на И. И., действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ срещу Ревизионен акт № Р-03001819000628-091-001/13.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 275 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
С РА са установени задължения на РЛ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, както следва: - за 2013 г. в размер на 62 529,11 лева и лихви в размер на 34 104,76 лева заедно с лихви върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 93,32 лева и за 2014 г. в размер на 66 000 лева и лихви в размер на 29 291,56 лева заедно с лихви върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 90,94 лева.
В мотивите на съдебния акт от 23.11.2020 г. съдът е приел, че РА е материалнонезаконосъобразен в частта му относно непризнатото данъчно облекчение за процесните две години, представляващо държавна помощ за земеделски производител и изразяващо се в преотстъпване на корпоративен данък. Възприел е констатациите по ССчЕ, като е заключил, че по РА остават задължения за довнасяне за 2013 г. в размер на 8 073,25 лева главница и 4 403,33 лева лихви и за 2014 г. в размер на 2 645,09 лева главница и 1 173,92 лева лихви. Според съда РА следва да се потвърди в частта му на така посочените задължения. С диспозитива решаващият съд е отхвърлил изцяло жалбата на ЕТ срещу РА.
Подадена е молба до АС Търговище от 09.12.2020 г. от И. И., като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК или за допълване на постановеното по делото решение № 133 от 23.11.2020 г., като е изразено становище, че РА следва да се счете отменен в частта на установените задължения за внасяне по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. за горницата над 8073,25 лева главница и за горницата над 4403,33 лева лихви и за 2014 г. за горницата над 2645,09 лева главница и за горницата над 1173,92 лева лихви, а жалбата на РЛ срещу РА да се отхвърли в частта на така посочените размери на задълженията за процесните две години. В молбата изрично е посочено, че лицето не е обжалвало РА в частта на лихвите за невнесени в срок авансови вноски за 2013 г. и 2014 г. Посочва, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 5832,41 лева.
Подадена е и молба от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна от 14.12.2020 г., с която се иска изменение на решение № 133 от 23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище, в частта относно разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 4451,01 лева при материален интерес по делото в размер на 192 109,69 лева.
С решение № 145 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище, постановено в производство по чл. 176 АПК, е извършено допълване на решение № 133 от 23.11.2020 г. по делото.
Подадена е касационна жалба от ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. и решение № 145 от 17.12.2020 г., постановени по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище.
Подадена е и касационна жалба от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 145 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище.
Във връзка с така подадените касационни жалби е образувано адм. дело № 3303/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С решение № 10160 от 07.10.2021 г., постановено по цитираното дело по описа на ВАС, е отменено решение № 145 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище, като делото е върнато на същия съд за ново произнасяне по молбата на ЕТ, заведена с вх. № 2246 от 09.12.2020 г. с искания за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище и допълване на същото в частта му за разноските, както и по молбата на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, заведена с вх. № 2284 от 14.12.2020 г. за допълване на решението в частта на разноските. С решението касационната инстанция е приела, че в решение № 133 от 23.11.2020 г. е допусната очевидна фактическа грешка, изразена в мотивите и в диспозитива на съдебния акт, която следва да се поправи с решение по реда на чл. 175 АПК. В решението изрично е указано, че след постановяване на решение по чл. 176 АПК делото да се изпрати на Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба на ЕТ срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище.
В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, АС Търговище е постановил решение № 158 от 14.12.2021 г., с което е допусната поправка в диспозитива на решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г., като е отхвърлена жалбата на И. И., действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ срещу Ревизионен акт № Р-03001819000628-091-001/13.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 275 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и лихви, както следва: за 2013 г. в размер на 8073,25 лева за данък за довнасяне и в размер на 4403,33 лева за лихви и за 2014 г. в размер на 2645,09 лева за данък за довнасяне и в размер на 1173,92 лева за лихви или общо в размер на 16 296,59 лева / главница и лихви/, като е отменен РА в частта на задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФ, както следва: за 2013 г. за задължение за данък за размера над 8073,25 лева до 62 529,11 лева и задължение за лихви за размера над 4403,33 лева до 34 198,08 лева и за 2014 г. за задължение за данък за размера на 2645,09 лева до 66 000,00 лева и за задължение за лихви над 1173,92 лева до 29 382,50 лева.
С процесното решение от 14.12.2021 г. е допълнено решение № 133 от 23.11.2020 г. в частта на разноските, като в полза на ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“, представляван от И. И. са присъдени разноски в размер на 5876,99 лева, а в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 378 лева за първата инстанция.
Решение № 158 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 314/2019 г. на АС Търговище е връчено на директора на дирекция „ОДОП“- гр. Варна на 31.12.2021 г., а на ЕТ – на 14.01.2022 г.
Настоящото касационно производство е образувано по касационна жалба /с дата на пощенското клеймо от 14.01.2022 г./ на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, насочена срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. и решение № 158 от 14.12.2021 г., постановени по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище в частта, с която е отменен РА за установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и лихви, както следва: за 2013 г. за задължение за данък над размера от 8073,25 лева до 62 529,11 лева и задължение за лихви над размера от 4403,33 лева до 34 198,08 лева; за 2014 г. за задължение за данък над размера от 2645,09 лева до 66 000,00 лева и за задължение за лихви над 1173,92 лева до 29382,50 лева; - в частта, с която е допълнено решение № 133 от 23.11.2020 г. в частта относно разноските, като НАП е осъдена да заплати в полза на ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ разноски по делото в общ размер на 5876,99 лева и в частта, с която ЕТ е осъден да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 378,00 лева за първата инстанция.
Съобразно така изложеното, в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело № 3303/2021 г. по описа на ВАС, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба на И. И., действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г., заведена с вх. № 2339 от 23.12.2020 г. по описа на АС Търговище, с вх. № 2915 от 23.02.2021 г. по описа на ВАС, се явява процесуално недопустима. С постановяване на решение № 158 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 314/2019 г. е отстранена допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, изразена в мотивите и в диспозитива на съдебния акт, като касаторът не оспорва решението, с което е потвърден РА в частта на намаления размер на задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ. За останалата част със съдебното решение РА се явява отменен и в посочената част актът е благоприятен за този касатор, поради което същият не разполага с правен интерес да упражни правото на касационно обжалване. По тези съображения, касационната жалба на ЕТ следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото в тази част се прекрати.
2. Подадената от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП касационна жалба / с дата на пощенското клеймо 14.01.2022 г./ на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, насочена срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. и решение № 158 от 14.12.2021 г., постановени по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище, настоящата касационна инстанция намира за процесуално допустима. Доколкото с решението от 14.12.2021 г. се поправя допусната в съдебното решение от 23.11.2020 г., с което спорът е разгледан по същество, очевидна фактическа грешка и става ясна действителната воля на съда, изразена в мотивите и в диспозитива на съдебния акт, то за директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна е възникнало правото на касационно оспорване срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище, от датата на съобщаване на решение № 158 от 14.12.2021 г. за поправка на ОФГ, в частта, в която съдебното решение се явява неблагоприятно за този касатор. Т.е. с формиране на волята на съда в диспозитива на решението за изричната отмяна в отделни части на РА за процесните задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г., за директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна е налице правен интерес от касационно обжалване на съдебното решение от 23.11.2020 г. и това е станало едва с постановяване на решението от 14.12.2021 г. за поправка на ОФГ.
С оглед на горното, настоящата касационна инстанция намира, че следва да бъде разгледана касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“- гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. , поправено и допълнено с решение № 158 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на АС Търговище, в съответната му обжалвана част по наведените в нея доводи по същество на спора:
Видно от констатациите в РА, приходните органи не са признали правото на данъчно облекчение на земеделския производител ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“, изразяващо се в преотстъпване на корпоративен данък за 2013 г. в размер на 60 на сто върху годишната данъчна основа на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 54 455,86 лева поради неизпълнение на изискванията по чл. 189 б, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗКПО, във връзка със закупуване и строителство на дискова брана TWIN300/12FH на стойност 27 800,00 лева по фактура № 101001407 от 30.10.2014 г., метално хале – колони, ферми и столици за метално хале по фактура № 00000000021 от 05.03.2013 г. на стойност 54 000,00 лева съгласно договор за покупко-продажба от 05.03.2013 г. и на нова сграда „метално хале – склад“, като разходите са отразени в сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ на стойност 95189,02 лева. В резултат на така установеното е определена ГДО по чл.28, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 688 506,27 лева с данък върху ГДО от 103275,94 лева и разлика за довнасяне в размер на 62 529, 11 лева ведно с лихви за забава.
С процесния РА не е признато правото на данъчно облекчение на земеделския производител ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“, изразяващо се в преотстъпване на корпоративен данък за 2014 г. в размер на 60 на сто върху годишната данъчна основа на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 63354,91 лева поради неизпълнение на изискванията по чл. 189 б, ал. 2, т. 1, т.4 и т. 8 ЗКПО, във връзка със закупуване на торачка AMAZONE ZA-M1501 по фактура № 000025443 от 16.02.2015 г. с предмет аванс и фактура № 0000030041 от 04.02.2016 г. с предмет „окончателно плащане“, конферентна зала - по представена годишна разпечатка за периода 01.01.-31.12.2015 г. на счетоводна сметка 615 „Разходи за придобиване на ДМА“ в размер на 170531,55 лева и склад – по годишна разпечатка за периода 01.01- 31.12.2015 г. на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ в размер на 84 806,01 лева/ обща стойност на инвестицията е 275510,16 лева/. В резултат на така установеното е определена ГДО по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 739014,59 лева с данък върху ГДО от 110852,19 лева и разлика за довнасяне в размер на 66000,00 лева ведно с лихви за забава.
В рамките на съдебното производство пред АС Търговище е изслушано заключение по комплексна съдебна експертиза, както и заключение по ССчЕ.
Съдът е възприел констатациите на вещите лица по комплексната съдебна експертиза, като е достигнал до извод, че от страна на ЕТ са спазени специалните изисквания по чл. 189 б, ал. 2 ЗКПО във връзка със закупените нови машини и сгради. Във връзка с конкретния размер на задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и съобразно решение № 158 от 14.12.2021 г. за поправка на съдебния акт, съдът е отменил РА за 2013 г. за задължение за данък над размера от 8073,25 лева до 62 529,11 лева и задължение за лихви над размера от 4403,33 лева до 34 198,08 лева; за 2014 г. за задължение за данък над размера от 2645,09 лева до 66 000,00 лева и за задължение за лихви над 1173,92 лева до 29382,50 лева.
С разпоредбата на чл. 189 б ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С чл. 189 б се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 – 2013 г. и в частност – Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 и попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 – "инвестиции в земеделски стопанства". В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 – 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189 б от ЗКПО. Според 41 ДР ЗИД ЗКПО/обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ данъчното облекчение по чл. 189 б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия /ЕК/ за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. С решение С (2011) 863 от 11.02.2011 г. на ЕК държавната помощ по чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ и чл. 189 б, ал. 1-4 ЗКПО е призната за съвместима с чл. 107, пар. 3, б. "в" ДФЕС. Във връзка с решение на ЕС С (2013) 3186 от 05.06.2013 г., с което помощта е призната за съвместима с пар. 43 от ДР ЗИД ЗКПО (изм. ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 19.11.2013 г.) е прието, че данъчното облекчение по реда на чл. 189 б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г.
След тази дата данъчното облекчение по чл. 189 б ЗКПО се ползва до 2020 г. само след получаване на разписка с окончателен идентификационен номер на помощта от ЕК съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юли 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията. Разписката с окончателния идентификационен номер на помощта по този регламент е получена от българската държава на 20.03.2015 г.
По отношение на отделните активи, касационната инстанция възприема за обосновано приетото от съда за спазване на изискванията по чл. 189, ал. 2, т.1 и т. 8 ЗКПО. По отношение на закупената дискова брана TWIN300/12FH е установено от заключението по комплексната експертиза, че се касае за нова машина, произведена през 2014 г., като същата не замества други активи на ЕТ. Относно актива торачка AMAZONE ZA-M1501, според съда е установено, че същата е предмет на сключен договор за финансов лизинг. Действително, както и касаторът твърди, не са налице доказателства за сключен такъв договор за финансов лизинг във връзка с посочения актив. Безспорно е обаче, че е налице приемо-предавателен протокол за предаване на процесната торачка / от 26.02.2015 г., на л. 224 от приложението към делото/ във връзка със сключен договор с „Рапид КБ“ ООД, гр. Русе. Не е спорно и наличието на фактури за плащане на стойността на закупения актив. Без значение е фактът, че окончателното плащане е станало през 2016 г. Несъстоятелно е приетото от приходните органи, че в случая е налице продажба на изплащане на движима вещ, поради което активът се счита придобит след плащане на последната вноска. Липсва писмен документ, от който да се извлече, че волята на страните е да сключат продажба на изплащане. Приемо-предаването на актива е станало през 2015 г., което означава, че е спазено изискването по чл. 189 б, ал. 1, т. 2 ЗКПО.
Във връзка с инвестицията в актив „метално хале склад“ – закупените колони, ферми и столици по фактура от 05.03.2013 г., описани в договор за покупко-продажба от 05.03.2013 г., е констатирано, че обектът е „стопанска постройка със селскостопанско предназначение за съхранение на техника и инвентар“, както и че описаните елементи са употребени/вложени при изграждането на този актив. Установено е от вещото лице, че изгражданият актив не замества вече съществуващ със същото предназначение, както и че сградата е изградена до края на 2015 г. съгласно представения констативен протокол акт обр.15.
По отношение на инвестицията в актив „Реконструкция на конферентна зала за обмяна на опит“, от експертизата е видно, че съгласно амортизационния план за 2013 г. и 2014 г. няма друг съществуващ актив със същото предназначение и функционалност, като реконструкцията обслужва основната дейност на ЕТ и съответно констативният акт обр. 15 за процесния обект е подписан на 19.02.2016 г.
Както правилно е приел и първостепенният съд, позовавайки се на заключението по комплексната експертиза, преотстъпеният данък както за 2013 г., така и за 2014 г. не превишава 50 % от стойността на активите, в който е инвестиран, т. е. спазено е изискването на чл. 189 б, ал. 2, т. 4 ЗКПО.
Съобразно изложеното, правилно съдът е отменил процесния РА за 2013 г. за задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ над размера от 8073,25 лева до 62 529,11 лева и задължение за лихви над размера от 4403,33 лева до 34 198,08 лева; за 2014 г. за задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ над размера от 2645,09 лева до 66 000,00 лева и за задължение за лихви над 1173,92 лева до 29382,50 лева.
3. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилно определен от съда размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Както правилно е посочил касаторът, отхвърлената част на жалбата на ЕТ срещу РА е за сумата от 16 296, 59 лева и съответно дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 1018,90 лева за всяка инстанция на основание чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията преди изм. ДВ, бр. 88/2022 г./. Допълнително следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за сумата от 640,90 лева с оглед така посочения материален интерес.
В останалата част относно присъдените разноски в полза на ЕТ за сумата от 5876,99 лева решението се явява правилно.
4. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател - директора на дирекция "ОДОП"- гр. Варна не се дължат разноски за настоящото производство.
В полза на ответника по касация - ЕТ "Иванов - Къмпани - И. И." следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 3240 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно фактура № 585 от 20.01.2022 г. и извлечение от банков превод от 28.01.2022 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, с вх. № 2915 от 23.02.2021 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от И. И., действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ срещу решение № 133 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на Административен съд Търговище, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 23.11.2020 г., поправено с решение № 158 от 14.12.2021 г., постановени по адм. дело № 314/2019 г. по описа на Административен съд Търговище в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03001819000628-091-001/13.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 275 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП относно определените спрямо ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, както следва: за 2013 г. за задължение за данък за размера над 8073,25 лева до 62 529,11 лева и задължение за лихви за размера над 4403,33 лева до 34 198,08 лева и за 2014 г. за задължение за данък за размера на 2645,09 лева до 66 000,00 лева и за задължение за лихви над 1173,92 лева до 29 382,50 лева, както и в частта, в която в полза на И. И., действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани - И. И.“ са присъдени разноски в размер на 5876,99 лева.
ИЗМЕНЯ решение № 133 от 23.11.2020 г., поправено с решение № 158 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 314/2019 г. по описа на Административен съд Търговище в частта относно разноските, като: „ОСЪЖДА И. И. [ЕГН], действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ с [ЕИК] да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 640, 90 лева“.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на И. И. [ЕГН], действащ като ЕТ „Иванов – Къмпани – И. И.“ с [ЕИК], разноски в размер на 3240,00 лева за касационното производство.
Решението в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. И., действащ като ЕТ "Иванов - Къмпани - И. И.", имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата част - не подлежи на обжалванe.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА