Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 2215 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 2582/23.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2734/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, по жалба на А. Т. е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 1847/24.06.2020 г., издаден от К. Ч. - ст. експерт ДП в отдел МДТ при О. Р. мълчаливо потвърден от началник отдел Местни данъци и такси към Дирекция МРП при О. Р. в ЧАСТТА, с която на лицето са установени задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 3 796,19 лева. Жалбата против АУЗ в частта, с която на лицето са установени задължения за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. в размер на 1 994,14 лв. и за 2020 г. в размер на 1 133,48 лв., както и за ползване на депо за обезвреждане на отпадъци за 2019 г. в размер на 284,88 лв. и за 2020 г. в размер на 850,11 лв., ведно с дължимата лихва за 2019 г. в размер на 216,23 лв. или общо в размер на 4 478,84 лв., е отхвърлена. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби.

С касационната жалба на А. Т., подадена чрез пълномощника адв. М. И., се оспорва решението на административния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на лицето. Твърди неправилност на акта поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за недоказано наличието на съд за битови отпадъци, поради което ТБО не се дължи, противно на приетото от съда. Доколкото твърди, че приемният бункер за отпадъци се намира на територията на имота му, счита за нелогично да изхвърля битовите си отпадъци в контейнер пред имота, вместо директно в бункера. Моли за отмяна на оспорваното решение в атакуваната му част и за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба на А. Т. - Н. М. данъци и такси при О. Р. в писмено становище, подадено чрез пълномощника адв. М. Л., оспорва основателността ѝ и моли за оставяне в сила на решението в оспорваната му част. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Постъпила е и касационна жалба от Н. М. данъци и такси при О. Р. с която се оспорва решението на административния съд в ЧАСТТА, с която процесния АУЗ е отменен. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който по делото липсват доказателства, от които да е видно, че услугата почистване на териториите за обществено ползване е реално предоставена. Аргументира дължимост на компонента обезвреждане на отпадъци в депа, като счита, че същият е дължим за всички имоти с оглед наличието на депо. Моли за отмяна на оспорваното решение в атакуваната му част и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба на Н. М. данъци и такси при О. Р. - А. Т., в подаден чрез пълномощника си писмен отговор, оспорва основателността ѝ и моли за оставяне в сила на решението в оспорваната му част. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от началник отдел Местни данъци и такси към Дирекция МРП при О. Р. с който на А. Т. са установени задължения за 2019 и 2020:

за имот № 067017, находящ се в [населено място], са определени следните задължения по компоненти общо за двата данъчни периода: -за сметосъбиране и сметоизвозване 3 127,62 лв.;

-за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване 1 191,97 лева.

-за обезвреждане на отпадъците в съоръжения за преработка 1 134,99 лева.

за имот № 067016, находящ се в [населено място], са определени задължения само за компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в размер на 2 077,95 лв. главница;

за имоти № 000011, № 00012, № 000013, № 000014, № 000015 и № 000016 находящи се в [населено място], както и за имот № 067001, находящ се в [населено място], а също и по отношение на имот № 000146, находящ се в [населено място], са определени задължения по компоненти в общ размер, както следва:

-за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване 239,57 лева.

-за обезвреждане на отпадъците в съоръжения за преработка 226,11 лева.

Общият размер на определените задължения за ТБО възлиза на 7 998,21 лв., а определеният размер на дължимата лихва за забава за периода 01.07.2019 г. 24.06.2020 г., е 277,82 лева. Задълженията са определени въз основа на подадени от лицето декларации по чл. 14 от ЗМДТ за всеки от имотите, подробно описани в решението на административния съд. Като част от административната преписка са представени Заповед № ДЗ-205/30.10.2018 г., (л. 28) и Заповед № ДЗ-210/30.10.2019 г. (л. 29), издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите и вида на извършваните услуги по чл. 62 от ЗМДТ.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице имоти № 067017 и № 067016, намиращи се в землището на [населено място], са разположени в земеделска територия извън границите на действащия регулационен план за урбанизираната територия на [населено място]. Установено е, че депото за ТБО се намира в имот № 067012, който е публична общинска собственост. Входният портал на завода, където се намира и сградата кантар за входящи отпадъци, се намират в имот № 067017, а приемният бункер на депото за разтоварване на отпадъците е в имот № 067016. По отношение на имотите, находящи се в землищата на [населено място], експертът посочва, че се намират извън урбанизираната територия на населеното място, за която е одобрен регулационен план. Същото е заключението на вещото лице и по отношение на имота в [населено място]. Спрямо имот 067001, находящ се в [населено място] експертът посочва, че представлява урбанизирана територия извън строителните граници на населеното място. Установено е още наличие на протоколи (л. 46 113) за отчитане на извършена работа от фирма РТК ООД, осъществяваща сметосъбиране, транспортиране и сметопочистване на територията на общината, която е избрана с обществена поръчка. Според съдържанието им не може да бъде изведено по категоричен начин обслужването на отделните улици или имоти. По делото е изготвена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, също кредитирана от съда и неоспорена от страните. Вещото лице е установило, че през 2019 г. и 2020 г. О. Р. е извършвала разходи за сметосъбиране и сметоизвозване за кметствата на територията, на която попадат имотите на жалбоподателя, за които са представени доказателства. Изслушани са свидетелски показания на главния експерт по екология в О. Р. както и на кмета на [населено място], които описват механизма на предоставяните услуги.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160 ал. 2 от ДОПК, е отменил частично процесния АУЗ поради материалната му незаконосъобразност. По отношение на имотите, разположени на територията на [населено място], съдът е приел въз основа заключението по СТЕ, че попадат извън регулационните граници на населеното място, както и че няма данни за тях да са обособявани УПИ, тоест не са регулирани по смисъла на ЗУТ. С оглед заповедите на кмета е прието, че имотите (л. 28 и л. 29) не попадат в районите, по отношение на които е предвидено предоставяне на компонентите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците в съоръжения за преработка. Според съда представените документи по делото (л. 46 113) не доказват и реално предоставяне на услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. По отношение компонента обезвреждане на отпадъците в съоръжения за преработка са изложени мотиви, съгласно които макар по делото безспорно да е доказано наличието и функционирането на депо, то не се дължи заплащане на компонента, тъй като услугите сметосъбиране и сметоизвозване за имотите в [населено място] не се предоставят, а реалното извършване на поддържане на чистота на териториите за обществено ползване не е доказано, следователно не се генерира битов отпадък, по отношение на който да се извършва депониране и обработка. Поради тези фактически и правни съображения съдът е отменил установените суми за имоти № 000011, № 00012, № 000013, № 000014, № 000015 и № 000016 находящи се в [населено място], възлизащи на 46,68 лв. главница и лихва в размер на 3,84 лв. за 2019 г. и 46,66 главница за 2020 година.

По отношение на имот № 000146, находящ се в [населено място], съдът е приел, че се намира извън урбанизираната територия на населеното място, но за която е одобрен регулационен план, тоест е регулиран по смисъла на ЗУТ. Макар според съда имотът да попада в територията, определена със Заповедите на кмета по чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ, то за същия незаконосъобразно са определени задължения за компонентите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците в съоръжения за преработка поради липса на реално предоставяне на услугата, независимо че по делото е установено наличието на работещо депо. Съответно процесния АУЗ е отменен за размер от 54,25 лв.. главница и 4,48 лв. лихва за 2019 г. и за 135,63 лв. за 2020 година.

Спрямо имот № 067001, находящ се в [населено място], съдът е приел, че същият се намира в урбанизирана територия и попада в определения със заповедите на кмета за 2019 г. и 2020 г. обхват. Доколкото обаче посредством СТЕ е установено, че трайното му предназначение е жп линия индивидуално застрояване, решаващата инстанция е формирала извод за недължимост на за компонентите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците в съоръжения за преработка, като отново са изложени мотиви за липса на реално предоставени услуги по почистване. За имот № 067017 с АУЗ са определени дължими суми и за трите компонента, като според съда са налице безспорни доказателства за компонента сметосъбиране и сметоизвозване и за депо, съответно актът в тази му част, както и в частта за определени задължения за ползване на депо е потвърден. Аналогично на изводите по отношение на останалите имоти, според съда не са налице доказателства за реалното предоставяне на третия компонент - поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Поради това актът е отменен и за сумата 341,86 лв. за 2019 г. и за 850,11 лв. за 2020 г. На същото основание актът е отменен и по отношение на имот № 067016 за сума в размер на 596,87 лв. за 2019 г. и за 1 481,08 лв. за 2020 г., за който имот са определени задължения само за компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Макар съдът правилно да е възприел фактическата обстановка и да е извършил анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е извел частично неправилни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ в приложимата редакция за процесните периоди, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съобразно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, (в приложимата редакция), границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. По делото са приложени заповеди както за 2019 г. така и за 2020 г., като съгласно тях, в т. I е предвидено, че ще бъдат предоставяни и трите вида услуги, а именно 1. Събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или инсталации и съоръжения за третирането им; 2. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци; 3. Почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В т. II са определени границите 1. Района на гр. Раковски, в който се извършват услугите по раздел I, (т. е. и трите компонента на ТБО) в границите на града: всички улици, всички жилищни и нежилищни имоти (обекти), обществено обслужващи обекти, търговски обекти, бензиностанции, всички имоти на физически, юридически лица и земеделски кооперации, намиращи се на територията на бившите стопански дворове в град Раковски, както и зоните, обхващащи заводи и предприятия и всички други обекти, на които са им предоставени съдове за смет, намиращи се в строителни, регулационни и извънрегулационни граници и всички урегулирани поземлени имоти, извън урбанизираната територия на гр. Раковски. 2. За населените места на територията на О. Р. 6 населени места в О. Р. в които се извършват услугите по раздел I, т. 1, 2 и 3 (т. е. и трите компонента на ТБО) [населено място]. [населено място], [населено място] село, [населено място], [населено място], [населено място]. Граници: включват се всички улици, обществено обслужващи обекти, търговски обекти и всички други обекти и предприятия в изброените населени места на територията на О. Р. влизащи в строителни, регулационни и извънрегулационни граници, на които са им предоставени съдове за смет и всички урегулирани поземлени имоти, извън урбанизираните територии на изброените селища. В т. III са определени честотата на сметоизвозване.

По касационната жалба на А. Т.:

Касаторът оспорва частта от решението на административния съд, с която жалбата му против процесния АУЗ е отхвърлена, по отношение на установени задължения за имот № 067017 за компоненти сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа. Съгласно трайно установената практика дължимостта на задълженията за сметосъбиране и сметоизвозване следва да се преценява с оглед наличието на заповед на кмета на съответната община; преценка дали имотът попада в границите, по отношение на които е предвидено извършване на услугата, и реалното ѝ предоставяне. В конкретния случай правилно е съобразено от страна на административния съд, че имотът попада в определените със заповедта граници. По въведените от касатора оплаквания за липса на предоставен съд за отпадъци следва да се посочи, че същите са неоснователни и не срещат опора в доказателствата по делото. Видно от Справка (л. 45) на територията на [населено място] са предоставени съдове за смет 120 литрови пластмасови кофи за всеки имот по 1 брой за индивидуално ползване. Като част от преписката са представени и множество други доказателства (л. 38 и сл.) договор за обществена поръчка за услуга, сключен с РТК ООД с предмет организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци; маршрутни графици за сметосъбирането и сметоизвозването на територията на [населено място]; протоколи за извършена работа; трудови договори и ведомости за заплати за работници; аналитични справки за видовете разходи и др., от които може да се направи обоснован извод, че услугата е реално престирана. При наличието на тези документи не би могла да бъде обоснована отмяна на решението, съответно на административния акт, само въз основа на свидетелските показания, както се настоява в касационната жалба. На второ място, по отношение дължимостта на компонента обезвреждане на отпадъци в депа - предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата, решения което в случая са налице (л. 17 и л. 22); общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане, като не е спорно по делото, че е налично депо. Съгласно приложимата редакция на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ (Редакция към ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 71, т.3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следователно, когато има такива - такса се дължи, (в този смисъл Решение № 8587 от 07.06.2019 г. по адм. д. № 4689/2018 на ВАС). Изводът за законосъобразността на акта, съответно за правилността на решението в атакувана му част не се разколебава от изложените твърдения за местоположението на приемния бункер за отпадъци на територията на имота, като настоящият касационен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд в тази насока. С оглед изложеното решението на съда, в частта, с която се отхвърля жалбата против процесния АУЗ, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, съответно касационната жалба на А. Т. е неоснователна.

По касационната жалба на началник отдел Местни данъци и такси към Дирекция МРП при О. Р.

Касаторът оспорва решението на административния съд в частта, с която са отменени установените задължения за ТБО за компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване по отношение на всички имоти, както и относно компонента обезвреждане на отпадъци в депа, дължимите суми за който са отменени по отношение на всички имоти с изключение на № 067017. Както вече бе посочено, по отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, за дължимостта ѝ по силата на закона е релевантен не фактът на генериране на битови отпадъци от задълженото лице, а единствено наличието на депо, т. е. обезпечаването от страна на общината на последния етап от обезвреждането на битовите отпадъци по силата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ в относимата редакция. В конкретния случай наличието на депо е безспорно установено, следователно касационната жалба в тази ѝ част се явява основателна, а решението като неправилно следва да бъде отменено. Съгласно трайната съдебна практика услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргумент и от чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима следва да е реално извършена. По делото, макар да се представени писмени доказателства, неоснователно касаторът поддържа, че същите обосновават дължимост на установените задължения за компонента, тъй като представените трудови договори, допълнителни споразумения и ведомости за заплати сочат на осигурен кадрови потенциал на О. Р. да осъществи задължението си да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, но не и че това е реално осъществено. По делото не са приложени графици, протоколи или други доказателства, от които да е видно, че назначените работници по чистотата в конкретни дни са извършвали своята дейност по поддръжка на териториите за обществено ползване, а не по сметопочисване или сметоизвозване, доказателствената тежест за което е именно на административния орган.

По разноските: Общият материален интерес по спора е в размер на 8 276,03 лева. Сумата на отменените задължения съобразно изложените мотиви в настоящото решение възлиза на 3 593,67лв., съответно задълженията са потвърдени до размера 4 682,36 лева. С оглед на резултата по спора на А. Т. не се дължат разноски за държавна такса за касационно оспорване, както и такива за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за извършването им. В полза на О. Р. следва присъждане на разноски за държавна такса съобразено уважената част от касационната жалба в размер на 1,63 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2582/23.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2734/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив В ЧАСТТА, с която по жалба на А. Т. е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1847/24.06.2020 г., издаден от К. Ч. - ст. експерт ДП в отдел МДТ при О. Р. мълчаливо потвърден от началник отдел Местни данъци и такси към Дирекция МРП при О. Р. в ЧАСТТА, с която на лицето са установени задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г. за размера НАД 3 593,67 лв. ведно с дължимите лихви, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Т. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1847/24.06.2020 г., издаден от К. Ч. - ст. експерт ДП в отдел МДТ при О. Р. мълчаливо потвърден от началник отдел Местни данъци и такси към Дирекция МРП при О. Р. в ЧАСТТА, с която на лицето са установени задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г. за размера НАД 3 593,67 лв., ведно с дължимите лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2582/23.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2734/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив в останалата му ЧАСТ.

ОСЪЖДА А. Т., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], да заплати на О. Р. сума в размер на 1,63 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ