Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 2195 / 2022 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Ко-Рент“ ЕООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. С., срещу Решение № 1665/13.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1406/2021 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 5/04.06.2021 г. на главния архитект на район „Одесос“, с което на основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е отказано одобряване на инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и издаване на заповед за допълване на Разрешение за строеж № 32/14.09.2020 г., поискано със заявление рег. № АУ050716ОД/20.05.2021 г. и № АУ050718ОД/20.05.2021 г. от „Ко-Рент“ ЕООД.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява

Ответната страна - Главният архитект на район „Одесос“ – О. В. редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено възражение излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е Решение № 5/04.06.2021 г. на главния архитект на район „Одесос“, с което, на основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, е отказано одобряване на инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и издаване на заповед за допълване на Разрешение за строеж № 32/14.09.2020 г., поискано със заявление рег. № АУ050716ОД/20.05.2021 г. и № АУ050718ОД/20.05.2021 г. от „Ко-Рент“ ЕООД.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспореното решение, след което е приел, че е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Касационният състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на АССГ, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря. Споделят се и аргументите на участващия по делото прокурор.

Оспореният изричен отказ, е издаден на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ с мотиви, че: 1. Съгласно одобреният архитектурен проект е предвидено изграждане на конструктивни елементи със запазване на съществуващи тухлени зидове. При извършена проверка на 9.03.2021 г. е констатирано, че сградата е премахната, извършен е масов изкоп с дълбочина 210 см, излят е подложен бетон, монтиране е хоризонтална армировка на фундаментна плоча. Излети са стоманобетонни конструктивни елементи - колони № 13 и № 14 и греда №8, до кота + 2.80 м. ситуирани на фасада към [улица], като е запазен само част от фасадния зид към улицата, във вертикална посока с размери 0.50/2.50м и хоризонтален зид на кота + 2.80м. с височина около 0.85 м /до кота + 3.65 м./ Извършвани са и последващи проверки на място от служители по чл. 223 от ЗУТ. Към момента са изпълнени всички конструктивни елементи до кота 0.00м. С премахване на двуетажната сграда, изпълняваният строеж е в несъответствие с действащия ПУП, което го характеризира като незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 от ЗУТ. Не са налице нормативни основания за допускане на намалени отстояния по смисъла на чл. 36 ал.1 от ЗУТ, което прави действащия ПУП неприложим. 2.Съгласно одобрения инвестиционен проект, се предвижда запазване на зидовете към улицата до кота + 7.25м. Запазването до тази височина се предвижда и с инвестиционен проект за промяна по време на строителството по част "Архитектура", което не отговаря на фактическото състояние на строежа и е практически нереализуемо. 3. Налице са съществени несъответствия между архитектурното заснемане, представено към одобрения инвестиционен проект, проектите по част Архитектура и част Конструкции на инвестиционния проект за промяна по време на строителството. Налице са несъответствия между кофражни и армировъчни планове в проекта по част конструкции. Зидовете, предвидени за запазване в инвестиционния проект и РС от 2021 г. съответно предвидени за възстановяване с проекта за изменение по реда на чл. 154 ал.5 от ЗУТ, са с различни дебелини в различните проектни части и се пресичат цялостно и многократно от различни видове конструктивни елементи по съответните кофражни планове. 4. При проверки на място и снимков материал към тях изпълнените на място стоманобетонови стени около частично възстановените зидове не съответстват на одобрения инвестиционен проект към РС. Същите не са предвидени и с проекта за изменение по време на строителството. 5. Изпълнения отвор в пл. "А" в зоната на стълбището, не съответства на одобрения инвестиционен проект, същия не се предвижда и с проекта по чл. 154 ал.5 от ЗУТ. 6.Представения доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект по чл. 142 ал.6 т.2 от ЗУТ не съответства на разпоредбите на чл. 142 ал.5 т.1 и 4 от ЗУТ.

Разграничителният критерий за същественост на отклоненията е даден в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 са недопустими, а тези по чл. 154, ал. 2, т. 4-8 от ЗУТ могат да бъдат изпълнени. Съгласно чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които: 1. нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; 3. са несъвместими с предназначението на територията; 4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания; 5. променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; 6. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; 7. променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; 8. променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

В хода на съдебното производство е било изслушано и прието заключение на вещи лица по допусната съдебно-техническа експертиза, което обстойно е анализирано и обсъдено. Въз основа на това заключение, правилно е прието от първоинстанционният съд, че процесните изменения на одобрения инвестиционен проект са от категорията на съществените по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От доказателствата по делото е видно, че одобреният със Заповед № Г-283/2006 г. на зам. – кмета на О. В. ПУП за ПИ 10135.1506.906.1 по КК на гр. Варна, предвижда запазване и надстрояване на съществуваща двуетажна сграда, допуска намалени отстояния за запазване на заварена масивна сграда с трайност най-малко 25 години, на основание чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ за запазване на заварени годни сгради се допуска, в работните устройствени планове, фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство. В тези случаи, изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти, може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба въз основа на работен устройствен план заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. В настоящия случай от събраните доказателства по делото, включително и от изготвената по делото комплексна СТЕ, се установява, че към момента на внасяне на заявлението, няма заварена сграда, а част от строеж, като вещите лица са установили, че от дясната страна на фасадата на сградата, по цялата височина на първи етаж е запазен съществуващ тухлен зид с дебелина 35 см и дължина 60 см, а след това на разстояние 115 см има запазена тухлена колона 30 см и в левия край на фасадата е запазен зид от 60 см. Следователно след като в имота не е налична сграда и не е налице възможност за реконструкция и пристрояване на съществуваща сграда, правилно административния орган е преценил, че изпълняваният строеж е в несъответствие с действащия за имота ПУП, което го прави незаконен.

Нормата на чл. 154 ал. 5 от ЗУТ, в относимата към издаване на оспорения отказ редакция, преди изменението от ДВ бр. 16/2021г., допуска след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8“ да бъдат направени по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им, но настоящия случай не е такъв.

Констатирани са пороци, както по одобрения проект по РС № 32/14.09.2020 г., така и по внесения със Заявление рег. № АУ0507160Д/20.05.2021 г. проект за издаване на разрешение за изменение на одобрен инвестиционен проект. Всичко изложено налага извода, че Решение № 5/04.06.2021 г. на главния архитект на район „Одесос“, с което на основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е отказано одобряване на инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и издаване на заповед за допълване на Разрешение за строеж № 32/14.09.2020 г., поискано със заявление рег. № АУ050716ОД/20.05.2021 г. и № АУ050718ОД/20.05.2021 г. от „Ко-Рент“ ЕООД, е постановено в съответствие с нормативната уредба. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и е отхвърлил жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - Варна е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е извършил преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Представените по делото доказателства, включително заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно - техническа експертиза, са анализирани и обсъдени в съвкупност, а изводите на съда са мотивирани, като са изложени съображения по основните възражения на жалбоподателя. С оглед това, решението като правилно, следва да остане в сила.

При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно и доказано следва да бъде уважено. Съдът определя същото в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1665/13.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1406/2021 г., по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Ко-Рент“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на община Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА