Възнаграждение * договорна неустойка * възражение за прихващане * договор за изработка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

София, 11.07.2016 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков

Галина Иванова

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т. д. № 1170/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №839 от 23.12.2014г., постановено по в. т.д. № 1222/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С цитираното решение е отменено изцяло решение №398 от 07.08.2014г., постановено по т. д. № 787/2012г. на Пловдивски окръжен съд като вместо това е постановено осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] – [населено място] общо сумата 61 134 лв., от която 38 448.99 лв. – възнаграждение по договор от 26.08.2011г. и анекс №1/1.11.2011г. и сумата 22 685 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 4.06.2012г. до 29.09.2012г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 29.09.2012г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, както и поради необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е посочил в решението си конкретно точно и ясно какво е приел за установено от фактическа страна по делото, което е довело до неправилност на обжалвания акт. Също така касаторът излага оплакване за това, че в нарушение на съдопроизводствените правила и задължителната съдебна практика, въззивният съд не е...