О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 322

София, 28.06. 2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 712 по описа за 2016г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Г. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. против определение №152 от 15.01.2016г. по ч. гр. дело № 185/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение от 14.10.2015г. по гр. дело № 7747/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав. С потвърденото първоинстанционно определение К. Г. А. е осъден да плати на ответника [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 030 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът е упражнил правото си на отговор на исковата молба преди получаването на препис от определението за прекратяване на производството, поради което му се дължат разноски. Съдебният състав не е съобразил, че споразумението между страните е подписано на 08.07.2015г., т. е. преди подаване на отговора на исковата молба. Частният жалбоподател прави оплакване, че липсват доказателства за плащане на присъденото юрисконсултско възнаграждение, както и че такова не се дължи поради това, че участието на юрисконсултите като процесуални представители в граждански и търговски дела на юридически лица и еднолични търговци с права аналогични на тези на адвокатите, какъвто е действащият режим съгласно чл. 32, т. 3, предл. последно ГПК, противоречи...