ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350

София, 30. септември 2019 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2665 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2017/20.03.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 10347/2018, с което е потвърдено решение № 387614/17.04.2018 на Софийския районен съд по гр. д. № 43228/2016, с което са уважени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

Недоволен от решението е касаторът „Ю. Б“ АД, представляван от юрк. Н. К., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага.

Ответницата по жалбата Д. В. И., представлявана от адв. Д. С. от САК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси нямат...