1 № 456
гр. София, 01.02.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 2160 по описа за 2023 г., намира следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Магдак” ЕООД, чрез адв. М. М., срещу решение №84 от 21.02.2023 г. по в. гр. д. № 52/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1299 от 30.11.2022 г., постановено по гр. д. №2370/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. П. М. обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 срещу касатора „Магдак” ЕООД за признаване на уволнението на М. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването му на предишната работа „шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3722,70 лв. за периода от 03.12.2021 г. до 27.01.2022 г. и от 08.02.2022 г. до 03.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 01.03.2022 г., до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 от ГПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси за допускане на касационно обжалване: 1/. В трудовия спор за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,...