О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253

[населено място], 08.06.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №319 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. П. М., Д. П. М. и Р. И. М. срещу определение №305/09.06.2015г. по ч. т.д. №172/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение №2601/07.05.2015г. по т. д.№932/2015г. на Русенски районен съд за връщане на подадената от жалбоподателите искова молба и прекратяване на производството по същото дело.

Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за условията, при които съдът упражнява правомощието по чл. 129 ал. 2 от ГПК /„Може ли съдът да дава неясни определения и разпореждания, с които да затруднява страните и поставя под въпрос възможността за справедлив процес“ и „Правилно ли е съдът да не дава възможност на ищците под никаква форма да уточнят размера на иска си, като съдът го предполага“/ в отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №43/04.06.2014г. по т. д. №213/2012г. на ВКС, ТК. Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284 ал. 3 от ГПК касаят правилата...