О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 394

[населено място], 19.04.2016 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г. о. в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова

Членове: Л. Богданова

С. Димитрова

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр. д. № 1038 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], /в несъстоятелност/ подадена чрез юрисконсулт П. Д. М. срещу въззивно решение № 4799 от 3.07.2015 г. по гр. д. № 10852/2013 год. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 140 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 10737/2010 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от А. А. М. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправи въпроси: длъжен ли е първоинстанционния съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащи на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства; длъжен ли е при допуснати процесуални нарушения по чл. 146 ГПК на първата инстанция, въззивният съд да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, които са от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС.

...