Производство по чл. 288 ГПК.

„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място], чрез процесуалния си представител юрск. М. Т., е подало касационна жалба срещу решение № 286 от 29.10.2015 година по гр. д. № 442/2015 година на Ловешкия окръжен съд. С него е потвърдено решение № 83 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 233/2015 г. на районен съд – Тетевен, като са уважени искове на Ц. С. К. от [населено място] срещу касатора за признаване за установено, че трудов договор № 99 от 22.12.2014 г. е сключен за неопределено време, за признаване на незаконност и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 122 от 16.03.2015 г. на управителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „администратор” в хотел „Здравец”, [населено място] и за заплащане на обезщетение за това уволнение в размер на 1 478, 70 лева – искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 357 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Касаторът поддържа, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата Ц. С. К. от [населено място] не е заявила становище.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради следното:

Въпросите в касационната жалба, които са наведени на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не са изведени и формулирани съобразно изискванията на текста. Независимо от това те могат да се обединят под питането: Нищожен ли е трудов договор, подписан без представителна власт и до кой момент от развитието на делото този порок може да бъде релевиран. Сочат се голям брой решения на ВКС, но от значение в случая са тези от тях, които са постановени при действието на настоящия ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

Въпросите са от значение за правилното решаване на делото, тъй като според повдигнатото пред въззивния съд оплакване трудовият договор на ищцата е нищожен /недействителен/ поради липса на представителна власт у лицето, подписало договора за работодателя, сега касатор. Въззивният съд е отказал да обсъди това възражение като несвоевременно направено, тъй като не е въведено с отговора на исковата молба и е преклудирано.

В отговор на материалноправния въпрос трябва да се има предвид, че той търпи различни отговори в зависимост от това дали е осъществено делегиране на работодателска власт изобщо /ТР № 6/2013 г. по ТД № 6/2012 г. ОСГК и др./, или се касае до заместване за времето на отсъствие на титуляра, какъвто е настоящия случай /р. № 390 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 139/2011 г. на ІІІ г. о./. При него няма ограничение за изпълнението на работодателската функция като цяло, освен ако такива не са въведени в самата заповед за възлагането й.

Отговорът на този въпрос прави ненужно разискването на процесуалноправния - за времето на релевиране на нищожността /недействителността в трудовото право/ в гражданския процес според сега действащия ГПК. Независимо от това могат да се има предвид разрешението, дадено по задължителен начин с решение № 268 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 479/2012 г. на ІІ г. о., ВКС и опр. № 275 от 17.03.2016 г. на ІV г. о., постановено по сходен правен казус, страна по който е настоящият касатор.

По изложените съобржения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 286 от 29.10.2015 година по гр. д. № 442/2015 година на Ловешкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.