№ 726

С., 11.06. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1431 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Н. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. М. от АК-П., против въззивно решение № 523 от 29.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1024 по описа за 2012 г. на Плевенския окръжен съд, ГК, с което е обезсилено решение № 137 от 01.10.2012 г. по гр. д. № 256/2012 г. на Районен съд [населено място] като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят К. Т. е посочил, че с обжалваното решение е решен правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно – кой е надлежния ответник по спора и дали уволнителната заповед, предмет на производството по делото, е законосъобразно издадена от надлежния правен субект, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, която представя – ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. ГПК.

Ответниците по касационната жалба Община [населено място] и ОП”Б.-Л.” [населено място], не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на...