Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Г. С. Б. и М. С. Б. чрез адвокат К. обжалват определение № 2547 от 03.10.2021 г. по гр. д. 2998/20 г, САС, 2 състав, с което е изменено решението в частта за разноските и е отменено решението в частта за разноските, с която са присъдени като дължими от ЗД „Бул инс“ АД в полза на адв. П. К. 40 лв – адвокатски хонорар, присъдени на основание чл. 38 от ЗАдв. и са осъдени на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Б. и М. Б. да заплатят на ЗД „Бул инс“ АД допълнителни разноски за двете съдебни производства, съразмерно на уважените претенции в размер на 6 769 лв.

Излагат съображения, че разноските, направени от застрахователя са за друг адвокат, различен от адвоката, който се е явявал в процеса като представител на застрахователя.

Дори да са направени разноски, то не се следвали, тъй като адвокатът, получил възнаграждението, не бил участвал в процеса. Считат, че не се следват разноски за въззивното производство.

Сочат и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Считат, че при предявени искове с общ материален интерес от 260 000 лв, въззивната инстанция намалявала присъдените от СГС суми до общ размер 80 000 лв или уважената част спрямо отхвърлената част били в съотношение 30, 80 % към 69, 2%. При цена на искове 260 000 лв размерът на адвокатското възнаграждение с ДДС бил 8 080 лв, а съответно съобразено отхвърлената част от исковете 69, 2 % от този хонорар 5 588 лв. По неизвестни причини въззивният съд бил изчислил адвокатското възнаграждение в размер на 9 600 лв. – с 1 520 лв повече от установените размери в НМРАВ.

Молят да се отмени обжалваното определение, като присъдените разноски за въззивното производство се отменят, както и да се намалят разноските за представителство пред първоинстанционния съд в размер на 5 588 лв.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не е подал отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен от първоинстанционния съд в размер на 9 600 лв. Същата следвало да съответства на установения защитен интерес и поради това неправилно спрямо тази сума бил приспаднат процент защитен интерес. Това била причина произнасянето на СГС в частта за разноските да се отмени изцяло с решението по делото и дължимото да се преизчисли съобразно възприетите от САС като дължими парични обезщетения. Изводите на САС, че не били налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение хонорара на повереника, при липса на възражение пред първоинстанционния съд следвало да се приеме, че адвокатският хонорар, дължим на ответника е 9 600 лв. На съизмеряване със защитения интерес подлежали другите разноски – хонорар за експертиза и депозит за призоваване на свидетел. При преизчисляване на общата сума 9 830 лв съразмерно на възприетите от САС, полагаеми се на ищците обезщетения, в полза на ответника се дължали разноски от 8 737 лв. За въззивната инстанция, САС е приел, че е направеното от повереника на въззивниците-ищци оспорване, основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е прието за основателно. В полза на ответника се дължали разноски от 1 356 лв, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС, адвокатски хонорар съобразно защитения интерес и държавна такса в размер на 16 лв (съразмерно на уважената част от жалбата), общо 1 372 лв. В полза на ЗД „Бул инс“ АД се дължали разноски за двете инстанции 10 109 лв. При приспадане на присъдените с решението на САС, 3 340 лв, дължимите на ответника, били 6 769 лв. Присъдени са още 6 769 лв разноски на ЗД „Бул инс“ АД. Следва да се посочи, че с решението си въззивният съд е отменил решението в частта за разноските изцяло.

При пресмятане на дължимото възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв, на адв. К., като процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ, била допусната фактическа грешка, дължимата сума била 4 152 лв, а не 4 192 лв. така е обусловен извода за частична отмяна на решението в частта за разноските.

Видно е от данните по делото, че е налице осъществено представителство пред първоинстанционния съд от ответника ЗД „Булинс“ АД чрез адвокат М. Г.. Последният е преупълномощил адвокат Ал. И. да се явява по делото, като е и извършил процесуални действия. Не е основателен довода на частните жалбоподатели, че заплатеното възнаграждение е на адвокат, който не се е явявал по делото. В действителност следва да се приеме, че чрез преупълномощаване е осъществена защита на застрахователното дружество. Обстоятелството, че преупълномощен адвокат се е явявал в процеса, не означава, че не е осъществена процесуална защита от адвокат. Следва да се приеме, че при наличие на преупълномощаване, е налице осъществена защита в полза на застрахователя, който е заплатил адвокатско възнаграждение. Поради това, ще следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение е направен разход от ответника.

Първата инстанция е приела, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 36 000 лв с ДДС. При направено възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е направил извод, че адвокатското възнаграждение следва да се намали на 9 600 лв с ДДС.

С решението по делото, въззивният съд е осъдил Г. Б. и М. Б. да заплатят за двете съдебни инстанции разноски на ЗД „Бул инс“ АД в размер на 3 340 лв. С определението по чл. 248 от ГПК, въззивният съд е приел, че следва да се заплати още 6 769 лв, като е осъдил ищците да заплатят тези разноски. Видно от съдебното решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. Б. и М. Б., са осъдени да заплатят на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 3 340 лв. С определението, решението на съда е допълнено в частта за разноските, дължими на ЗД „Булинс“ АД в размер на 6 769 лв. Общият размер на присъдените разноски на ЗД „Булинс“ АД за двете инстанции от въззивния съд е 10 109 лв.

Тезата на частните жалбоподатели е, че размерът на адвокатското възнаграждение на ответника, следва да се определи като се вземе предвид сбора от предявените искове 260 000 лв и съобразно него се определи минималният размер на възнаграждението, посочено в размер на 8 080 лв. Също така е посочено, че за една инстанция се дължат 5 588 лв, за две съответно 11 176 лв. (повече, отколкото е присъдил въззивният съд )

Въззивният съд е посочил, че общият размер на разноските на ответника са 9 830 лв, от които адвокатско възнаграждение 9 600 лв. в минимален размер. Съразмерно на отхвърлената част от исковете е определено, че за всяка инстанция следва да се дължат 6 782, 70 лв, за две инстанции 13 565, 40 лв. Самият ответник в молбата по чл. 248 от ГПК счита, че разноските които му се дължат, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, следва да са в размер на 7 752 лв за всяка съдебна инстанция, общ размер 15 504 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че разноските, дължими на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се изчислят като се определят размерите на дължимите адвокатски възнаграждения, на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение или за 130 000 лв (обжалваем интерес от всеки ищец), минималното адвокатско възнаграждение е 4 956 лв. С оглед изхода на спора по всеки от исковете (уважаването им до 40 000 лв и отхвърляне до обжалваемия размер от 90 000 лв), за всяка инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение е 3 419, 64 лв, Общо по всеки иск, за всяка инстанция, дължимото възнаграждение на ответника, следва да се определи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 13 678, 56 лв. Като е присъдил сумата с решението 3 340 лв и с определението по чл. 248 от ГПК 6 769 лв, както бе посочено са присъдени 10 109 лв, които не са повече поисканите от ответника и дължими му разноски.

При така отправеното искане от ЗД „Булинс“ АД, въззивният съд не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските изцяло, а частично. Доколкото няма частна жалба от него, не може да се присъди повече от колкото е присъдено от въззивния съд. Частната жалба на ищците, представлявани от адв. К., е неоснователна, първо поради направените изчисления по съразмерност, съобразно изхода на спора и второ, по отношение на дължимостта на разноските и за двете инстанции, като не е прието за основателно искането, че разноски се следват само за една инстанция.

След искане от въззивника – ответник, по реда на чл. 248 от ГПК, въззивният съд е отменил решението в частта за разноските, присъдени в полза на адв. К., на основание чл. 38 от ЗАдв в частта относно разликата над 4 152 лв до 4 192 лв, с 40 лв. По отношение отмяна на решението в частта за разноските относно присъденото възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е поправил решението в посочената част. Видно от мотивите на въззивното съдебно решение е посочено, че се дължи възнаграждение за осъществено представителство пред първата и въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска, като е определено адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от исковете за всеки от ищците по 40 000 лв и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за размерите на адвокатските възнаграждения или сумата от 1 730, 20 лв с ДДС, за всеки от ищците, за всяка от инстанциите, общият размер на дължимото възнаграждение за оказана безплатна помощ е 4 152 лв., както е присъдено след поправката възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв.. Ч жалба и в тази част е неоснователна.

По изложените съображения настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. С. Б., М. С. Б. чрез адвокат П. К. срещу определение № 2547/03.10.2021 г. по в. т.д. 2998/20 г. по описа на САС, 2 ГО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: