Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 501582/16.03.2023 г., подадена от пълномощника на Д. Т. Д., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50136 от 27.02.2023 г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски за инстанционното разглеждане на спора в общ размер на 2 439.38 лв., както и да бъде увеличено дължимото на адв. А. Б. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), за оказаната безплатна правна помощ на Д. Т. Д. в производството пред въззивната инстанция, до достигане на размера от 1 559.04 лв. с ДДС.

В постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за недопустимост на искането с оглед липсата на представен пред касационната инстанция списък по чл. 80 ГПК, а по същество – за неоснователност на молбата. Подържа се, че присъдените на застрахователното дружество разноски са правилно изчислени за всяка една от инстанциите и не следва да бъдат намалявани, а относно дължимото във въззивното производство адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат се сочи, че същото е присъдено в правилния размер от въззивната инстанция, евентуално – следва да бъде увеличено с 302 лв., но няма основание да бъде уважено до претендирания с молбата по чл. 248 ГПК размер, нито към същото да се начислява ДДС.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирано лице в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Възражението на насрещната страна за недопустимост на молбата е неоснователно. Молителят не иска изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на такива в негова полза, поради което не е необходимо да е представил списък на разноските като процесуална предпоставка за разглеждане на искането му по чл. 248 ГПК, а що се касае до молбата в частта за дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, такъв списък е представен по делото, макар в тази хипотеза размерът на адвокатското възнаграждение да се определя от съда.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Производството по т. д. № 1445/2021 г. е приключило с постановяване на решение № 50136 от 27.02.2023 г., с което като краен резултат в полза на ищеца Д. Т. Д. е присъдена допълнително сумата 17 000 лв. (или общо 32 000 лв. от претендирани 50 000 лв.) - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП.

С решението си по чл. 290 ГПК ВКС е разпределил отговорността за разноски в касационната инстанция, но съобразно приетия за справедлив нов размер на обезщетението за неимуществени вреди е пропуснал да преизчисли дължимите на ответника разноски за първата и въззивната инстанции, както и да присъди допълнително адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца във въззивното производство, с искания за което е бил своевременно сезиран.

Видно от материалите по делото в хода на производството ответното застрахователно дружество е претендирало в съответно представените във всяка инстанция списъци по чл. 80 ГПК и е представило доказателства за сторени разноски както следва: 1 930 лв. в първоинстанционното производство (от които 1 800 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, 120 лв. за възнаграждение на вещото лице за изготвяне на допуснатата по делото САТЕ и 10 лв. депозит за свидетел); както и по 1 200 лв. с ДДС – платени адвокатски възнаграждения за въззивната и касационната инстанции. От така претендираните съдебно-деловодни разноски на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД са присъдени съобразно изхода от спора във всяка инстанция 965 лв. с решение № 166 от 09.03.2020 г. по т. д. № 195/2018 г. на Окръжен съд – В. Т, допълнително сумата от 377.38 лв. за производството пред Окръжен съд – В. Т и 480 лв. за въззивната инстанция с решение № 27 от 10.02.2021 г. по в. т. д. № 284/2020 г. на Апелативен съд – В. Т и 617 лв. за касационното производство с окончателното решение на ВКС, или сума в общ размер на 2 439.38 лв.

Като съобрази цената на предявените искове, обжалваемия интерес във всяка инстанция при инстанционното разглеждане на спора и окончателно отхвърлената част от исковата претенция, становището на настоящия съдебен състав е, че действително дължимите на ответника разноски са в общ размер на 1 743.40 лв., от които за първоинстанционното, въззивното и касационното производство суми съответно в размер на 694.40 лв., 432 лв. и 617 лв., поради което молбата по чл. 248 ГПК в тази част е основателна и следва да бъде уважена, като: първоинстанционното решение бъде отменено в частта, с която на застрахователното дружество е присъдена сума за сторени разноски в първата инстанция над 694.40 лв. до 965 лв., респ. – бъде отменено въззивното решение в частта, с която на застрахователя е присъдена допълнително сумата от 377.78 лв. за производството пред Окръжен съд – В. Т, както и сумата над 432 лв. до присъдените 480 лв. съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция.

Що се касае до дължимото на процесуалния представител на Д. Д. във въззивното производство адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА), при съобразяване на дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение за цялата искова претенция съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68 от 2020 г.), респ. обжалваемия интерес във въззивната инстанция, спрямо уважената част от иска съобразно крайния правен резултат по спора и определения от ВКС нов справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, същото е в размер на 1 299.20 лв., поради което ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. А. Б. сумата от още 302.07 лв., представляваща разлика между присъдените с въззивното решение 997.13 лв. и действително дължимите 1 299.20 лв.

Основателно е възражението, че към така дължимото адвокатско възнаграждение не следва да се прибавя ДДС. Действително, в трайната практика на ВКС (определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г. и редица други), е прието, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

В случая по делото не е представено доказателство, от което да е видно, че адв. Б. е регистрирано по ЗДДС лице, като подобно обстоятелство не се установява и при справка в общодостъпния публичен регистър (чл. 94 ЗДДС във вр. с чл. 80, ал. 1 ДОПК).

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 50136 от 27.02.2023 г., постановено по т. д. № 1445/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 27 от 10.02.2021 г. по в. т. д. № 284/2020 г. на Апелативен съд – В. Т в частта, с която Д. Т. Д. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД допълнително сумата от 377.38 лв. – сторени разноски в първата инстанция, както и сумата над 432 лв. до 480 лв. – съдебно-деловодни разноски във въззивното производство, както и решение № 166 от 09.03.2020 г. по т. д. № 195/2018 г. на Окръжен съд – В. Т в частта за разноските, с която Д. Т. Д. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата над 694.40 лв. до 965 лв. – сторени от застрахователното дружество разноски в първата инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ на адв. А. Н. Б. от САК сумата от още 302.07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. Т. Д. пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: