Р Е Ш Е Н И Е

№ 320

гр.София, 27.12.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Александър Цонев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора Стаменова

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2403/ 2016 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 690/ 30.09.2016 г. по жалба на П. на Р. Б. (П.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2075 от 11.03.2016 г. по гр. д.№ 10781/ 2015 г. в частта му, с която е отменено частично решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 23467/ 2014 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Н. Д. Р. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата 12 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по сл. д.№ 53/ 1992 г. по описа на Р. – П., със законната лихва върху тази сума от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане.

Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението. За да отговори на въпроса съдът съобразява вече установената съдебна практика по приложението на ЗОДОВ, тъй като именно този закон урежда процесуалния ред за обезщетяване на вреди от...