О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 140София, 23.01.2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 280/2023г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място] срещу решение № 519 от 29.11.2022 г. по в. т. д. № 528/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Хасковски окръжен съд решение № 260020 от 17.02.2022 г. по т. д. № 117/2020 г. в частта, с която предявените от М. Г. Т. от [населено място] срещу фонда-касатор искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговите родители С. И. Т. и Г. Д. Т., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.08.2017 г., са уважени за сумата от по 150 000 лв. за всеки родител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила и съдебната практика въззивният съд: не е извършил самостоятелен анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и не е изложил собствени мотиви относно правнорелевантните за спора факти; не се е произнесъл по приетото от първата инстанция възражение за съпричиняване от страна на пострадалите лица, макар да са налице предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а е обсъждал въпроса дали възражението за съпричиняване е преклудирано, без да е било заявено в тази връзка оплакване във въззивната жалба; неоснователно е кредитирал само заключението на вещото лице К., подкрепящо тезата на ищеца, а не е...