7Р Е Ш Е Н И Е

№.38

гр.София , 21 януари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 518/2025 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното производство по нохд №161/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, по което е било одобрено споразумение от 15.06.2000 год. за решаване на делото, като споразумението се отмени в частта, с която на основание чл. 242 ал. 8 от НПК е бил отнет в полза на държавата товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“, модел „V.“, с рег. /№/ с рама Y., на стойност 78130 лв., собственост на „Б. У. Н. Ве Т. Л. Ш. / B. U. Na K. Ve Tic. L. S./- [населено място], Р. Турция, с турски данъчен номер [ЕГН], на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

В искането се твърди, че с одобреното споразумение турският гражданин Я. Ш. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 242 ал. 1 б. „д“ от НК. Посочва се, че с приложението на разпоредбата на чл. 242 ал. 8 от НК и отнемането в полза на държавата на превозното средство, послужило за извършване на контрабандата, а именно товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“, модел „V.“, с рег. /№/ с рама Y., на стойност 78130 лв., собственост на „Б. У. Н. Ве Т. Л. Ш. / B. U. Na K. Ve Tic. L. S./- [населено място], Р. Турция, с турски данъчен номер [ЕГН], ОС-Ямбол е допуснал нарушение на закона. Това е така, тъй като от доказателствата по делото е видно, че товарният автомобил не е собственост на осъдения Я.Ш., а на посоченото по-горе турско дружество, чиито управител и представител няма отношение към извършеното престъпление, т. е собственикът на вещта се явява трето добросъвестно лице, чиито права са били съществено накърнени чрез приложението на чл. 242 ал. 8 от НК. На следващо място се поставя акцент на решение на СЕС от 14.01.2021 г. по дело №С-393/19, в което е прогласено противоречие на чл. 242 ал. 8 НК с чл. 17 §1 и чл. 47 от ХОПЕС, в контекста на чл. 2 и чл. 4 от РР 2005/212/ПВР; че решенията на СЕС по преюдициални запитвания имат ретроактивно действие, от което следва, че даденото от Съда тълкуване се счита, че е такова назад във времето, още от момента на създаване на тълкуваната правна норма. В подкрепа на направените в искането изводи е посочено и решение №12 от 30.09.2021 г. на КС на Р.България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 242 ал. 8 от НК в частта „и когато не е собственост на дееца“. Заявява се, че ОС-Ямбол е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, тъй като е одобрил противоречащо на закона споразумение, вместо да предложи на страните промени в него, съгласно предоставената му от законодателя възможност по чл. 382 ал. 7 от НПК. В заключение се прави искане да бъде възобновено нохд №161/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, по което е било одобрено споразумение от 15.06.2000 г. за решаване на делото, като споразумението се отмени в частта, с която на основание чл. 242 ал. 8 от НПК е бил отнет в полза на държавата товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“, модел „V.“, с рег. /№/, с рама Y., на стойност 78130 лв., собственост на „Б. У. Н. Ве Т. Л. Ш. /B. U. Na K. Ve Tic. L. S./- [населено място], Р. Турция, с турски данъчен номер [ЕГН].

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозираното искане за възобновяване по изложените в него съображения и предлага делото да бъде възобновено и върнато на друг състав на ОС-Ямбол за правилното приложение на материалния закон в частта относно приложението на чл. 242 ал. 8 от НК.

Служебно назначеният защитник на осъденото лице - адв.Д. изразява съгласие с направеното искане от Главния прокурор като счита, че одобреното споразумение за решаване на делото следва да бъде изцяло отменено, за да се отмени и отнемането в полза на държавата на превозното средство, собственост на трето добросъвестно лице.

Осъденият Я. Ш. не се явява в съдебното заседание пред ВКС, поради което не взема становище по искането за възобновяване. За призоваването му, по делото е изготвена съдебна поръчка до Р.Турция с посочени в нея една основна и седем резервни дати, която до последната резервна дата /когато делото е обявено за решаване/, не е била изпълнена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено по отношение на акт от категорията на визираните в чл. 419 ал. 1 от НПК, от процесуално легитимиран субект и не е обвързано със срок, доколкото е в полза на осъденото лице.

Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.

С влязло в сила определение №50 от 15.06.2020 г., постановено по нохд №161/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, е било одобрено споразумение, постигнато между прокурор от ОП-Ямбол и защитника на обвиняемия Я. Ш., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 242 ал. 1 б. „д“, като на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на десет хиляди лева. На основание чл. 242 ал. 7 от НК са били отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото, а на основание чл. 242 ал. 8 от НК е било отнето превозното средство, послужило за извършване на престъплението - товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“, модел „V.“, с рег. /№/, с рама Y., на стойност 78130 лв., собственост на „Б. У. Н. Ве Т. Л. Ш. /B. U. Na K. Ve Tic. L. S./- [населено място], Р. Турция, с турски данъчен номер [ЕГН].

Одобрявайки предложеното от страните споразумение и прилагайки разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК по отношение на товарен автомобил марка „Волво“ с рег. №/№/, макар превозното средство да е било собственост на търговското дружество „Б. У. Н. Ве Т. Л. Ш. /B. U. Na K. Ve Tic. L. S./- [населено място], Р. Турция, с управител и управляващ дружеството А. Й. – лице, различно от привлеченото към наказателна отговорност, първостепенният съд е приложил нормата на чл. 242, ал. 8 НК, в редакцията й каквато е била към този момент /част от разпоредбата впоследствие е била обявена за противоконституционна - с решение №12 от 30.09.2021 г. по к. д. №10/2021 г. на Конституционния съд/.

Независимо, че към момента на одобряване на споразумението, разпоредбата на чл. 248 ал. 8 от НК е била в противоречие с редица международно правни норми, гарантиращи правото на собственост на третото добросъвестно лице /чл. 17 §1 и чл. 47 от ХОПЕС, чл. 2 и чл. 4 от РР 2005/212/ПВР / и са били постановени решения на Европейския съд по правата на човека от 04.03.2014 г. и от 13.10.2015 г. срещу България /по жалба № 3503/2008 и жалба № 34129/03/, в които е прието за недопустимо прилагането на национална правна уредба, позволяваща в наказателно производство да се конфискува имущество, което принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, ако то не е разполагало с ефективни правни средства за защита, то тези разпоредби от общностното право, както и практиката на ЕСПЧ не е била съобразена от ОС-Ямбол. От материалите по делото е видно, че за управителят и представляващ турското търговско дружество - собственик на отнетия товарен автомобил, не са били налице доказателства за съпричастност към извършеното от Я. Ш. престъпление по чл. 242, ал. 1 б. „д“ от НК, поради което то се явява трето добросъвестно лице. Това лице освен, че няма връзка с престъплението, предмет на делото, не е участвало и в наказателното производство, водено срещу Я. Ш.. При това положение, окръжният съд не следвало да одобрява тази клауза от споразумението, поради противоречието й с общностното право, а е следвало да предложи промени в представеното му за одобрение споразумение на основание чл. 382 ал. 5 от НПК, нещо което той не е сторил. И това е така, тъй като чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Р.България го е задължавала да отдаде предимство на международните договори, по които България е страна, пред нормите на националното право, които им противоречат.

Към настоящият момент е налице Решение №12 от 30.09.2021 г., постановено по к. д. 10/2021 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 242 ал. 8 от НК по отношение на думите „и когато не е собственост на дееца“, което е от съществено значение за правилното решаване на настоящото дело. В решението си Конституционният съд е обобщил, че правото на собственост може да бъде ограничавано, само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности, а всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата на собственика. Според съда прогласеното в Конституцията задължение за защита на частната собственост предполага при нейното ограничаване със закон да се съблюдава спазването на принципа на пропорционалност, а ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел, като се съблюдава справедливият баланс между преследваната от закона легитимна цел и обхвата и интензитета на държавната намеса. Именно този баланс според съда е нарушен в разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК. Въпреки че преследваната от закона цел – борба с престъпленията в разглежданите случаи от Наказателния кодекс, е легитимна, средството, с което законодателят си е послужил, се явява изцяло непропорционално и несъразмерно, тъй като нарушава основен принцип на българското право – принципът за личната отговорност. Конституционният съд е намерил, че всички оспорени разпоредби от НК, в т. ч и чл. 242 ал. 8 от НК, създават предпоставки за лишаване от собственост върху вещи със значителна стойност по отношение на лица, които с поведението си не са предизвикали вредните последици от престъпленията, поради което пряко нарушават конституционно защитеното право на частна собственост и са в противоречие с принципа на правовата държава.

Разбира се ВКС не може да подмине и решението на СЕС от 14.01.2021 г. по дело № С-393/19, в което е прието следното: 1) Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице. 2) Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. С други думи, съгласно това решение, нормативната база, касаеща отнемането в полза на държавата на вещи, които не принадлежат на виновния, а са частна собственост на трети добросъвестни лица, е противоречаща на правото на Европейския съюз.

Независимо от решението на СЕС, последващото обявяване на част от нормата на чл. 242 ал. 2 от НК за противоконституционна е напълно достатъчно, за да се приеме, че са налице основанията на чл. 422 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и отмяна на одобреното споразумение в частта относно приложението на чл. 242 ал. 8 от НК.

Настоящият касационен състав счита, че няма пречка определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото да бъде отменено само в частта относно приложението на чл. 242 ал. 8 от НК, доколкото то има самостоятелен характер и не засяга останалата част от споразумението касателно вината и отговорността на осъденото лице, а и искането, направено от Главния прокурор е в този смисъл. Наред с това отмяната е в полза на осъдения, поради което тя може да бъде сторена от ВКС, без да се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА нохд №161/2020 г. по описа на Окръжен съд –Ямбол, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение №50 от 15.06.2020 г., с което е било одобрено споразумение по отношение на обвиняемия Я. Ш. за престъпление по чл. 242 ал. 1 б. „д“ от НК, в извършването на което се е признал за виновен и му е наложено съответно наказание, САМО В ЧАСТТА, с която на основание чл. 242 ал. 8 от НК е било отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за пренасяне на предмета на контрабандата, а именно товарен автомобил /влекач/ марка „Волво“, модел „V.“, с рег. №/№/, с рама Y., на стойност 78130 лв., собственост на „Б. У. Н. Ве Т. Л. Ш. /B. U. Na K. Ve Tic. L. S./- [населено място], Р. Турция, с турски данъчен номер [ЕГН].

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/