Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. М. от [населено място], подадена чрез адвокат К. И., срещу въззивно решение от 14.01.2015г., постановено по в. гр. д. № 13520/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 5.06.2014 г. по гр. д. № 41265/2013 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от Е. А. М. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място], обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна като незаконно на уволнението му извършено със заповед № 1265 от 31.07.2013 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност „директор на РИОСВ [населено място]”, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 9 360 лв. Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Е. А. М. срещу Министерство на околната среда и водите.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите: длъжността „директор на РИОСВ” има ли характеристиките на ръководна длъжност в държавна институция, създадена със закон или постановление на МС с функции при осъществяване на изпълнителната власт; приложими ли са за тази длъжност разпоредбите на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. Представя решение от 22.04.2014 г. по гр. д. № 59/2014 г. на Окръжен съд, [населено място].

О. Р. инспекция по околната среда и водите, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт К. Г., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченото от жалбоподателя решение е обезсилено, а даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика.

О. М. на околната среда и водите, [населено място] в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт М. С., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй поставените въпроси са фактически, както и че са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

За да отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, Софийски градски съд е приел, че директорът на Районна инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ и в частност директорът на РИОСВ, [населено място] е орган на изпълнителната власт по см. на чл. 19, ал. 4 ЗАдм., поради което и трудовото му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. по свободна преценка на органа по назначаването, както в случая е сторено със заповед № 1265 от 31.07.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Съдът е приел, че компетентността на РИОСВ като държавен орган произтича главно от развиваната дейност в определена сфера на държавно управление по опазване на околната среда и водите, възложена със специален закон - Закона за опазване на околната среда, в който са очертани властническите й правомощия - чл. 10, ал. 1, т. ЗООС и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗООС. Въз основа на това е извел извод, че тези длъжности са създадени със закон и попадат в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. като отговарящи на критериите-да са създадени със закон и да имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт. В подкрепа на този извод, е посочил, че и правомощията на директорите на РИОСВ са уредени на ниво законов нормативен акт - ЗООС.

Поставените в изложението правни въпроси са относими към предмета на делото, тъй като обуславят крайния извод на съда за неоснователност на исковете, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С решение № 44 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса - лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, създадени със заповед на отделен министър, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по см. на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. Прието е, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на тази правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите. В подкрепа на изложеното следва да се добави заложеното в закона /чл. 19, ал. 8 ЗАдм./ правно положение на ръководителите по чл. 19, ал. 3 ЗАдм. за издаване на административни актове. Въз основа на това е прието, че директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на органите по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., тъй като същите са компетентни органи по околната среда - чл. 10 ЗООС и правния статут им е уреден в чл. 14 от същия закон. По същия начин и в същия закон е уредена компетентността и правния статут на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Поставените в изложението правни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски за касационното производство в размер на по 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.01.2015г., постановено по в. гр. д. № 13520/2014 г. на Софийски градски съд.

Осъжда Е. А. М. от [населено място],[жк], [улица], да заплати на Регионална дирекция по околната среда и водите, [населено място], [улица], № и на Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица] направените разноски за касационно производство в размер на по 150 /сто и петдесет/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: