О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 107София, 16.01.2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 57/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Т. И. от [населено място] против решение № 263 от 07.10.2022 г. по в. гр. д. № 208/2022 г. на Смолянски окръжен съд, потвърждаващо постановеното от Чепеларски районен съд решение № 24 от 15.02.2019г. по т. д. № 88/2018 г. в обжалваните негови части, с които предявените от „Банка ДСК” EАД, [населено място] срещу касаторката искове с правно основание чл. 430 ТЗ са уважени за следните суми, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2009г.: 14 944.94 лв. – главница; 7 682.53 лв. – възнаградителна лихва за периода от 02.07.2013 г. до 11.05.2018 г; 1 825.55 лв. – санкционна лихва за същия период.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като във връзка с вземанията по процесния договор за кредит между страните са водени две предходни искови производства, приключили с решения за отхвърляне на претенциите на банката, чиято сила на пресъдено нещо е следвало да бъде зачетена. Изразено е несъгласие и с извода, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена с получаването на препис от настоящата искова молба с твърдението, че в периода 2014 г. - 2018 г. кредитът е осчетоводяван като предсрочно изискуем от банката три пъти. Според касаторката, неправилна е и преценката на съда, че вземанията не са погасени по давност – както по отношение момента, от който същата следва да се изчислява, така и по отношение на давностния срок, който, според нея, е тригодишен не само за лихвите, но и за главницата предвид...