О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 777

гр.София,

19.04.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 4460 по описа за 2022год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1103 от 25.08.2022 г. по в. гр. д. № 1601/2022 г. на ОС - Варна, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ са уважени.

Жалбоподателят Народно читалище „Петко Р. С.“, [населено място], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът У. М. Ш., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е определил нова началната дата, от която се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ , като е отхвърлил иска на У. Ш. срещу Народно читалище „Петко Р. С.“, [населено място], с право основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа от датата 26.08.2021 г. Със същото решение, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, въззивният съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на У. Ш. извършено със Заповед от 26.08.2021 г. на Председателя на Народно читалище „ П.Р. С.-1932 за прекратяване на трудов договор No 002/25.01.2021 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие и е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ У. Ш. на заеманата преди уволнението длъжност „Работник библиотека” в Народно читалище „П.Р. С.-1932“, като е осъдил Народно читалище „П.Р. С.-1932“ да му заплати сумата от 386.36 /триста осемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 27.08.2021 г. до 01.10.2021 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по спора е установена правилно от първостепенния съд и по реда на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му.

Прието е, че от представените доказателства се установява, че с трудов договор № 002/25.01.2021 г. страните са били валидно обвързани от безсрочно трудово правоотношение за длъжността „работник библиотека“.

Прието е, че в срока по чл. 193 ГПК ищцата е оспорила автентичността на положения от нея подпис в молба с вх. № 1/26.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е открито съответното производство, предвидено в цитираната разпоредба. Прието е, че частният документ, какъвто е молбата от 26.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, се ползва единствено с формална доказателствена сила.

Съдът е взел предвид заключението на единична СПЕ, в която вещото лице е посочило, че подписът положен срещу „подпис“ в молба с вх. № 1/26.08.2021 г. не е изпълнен от ищцата У. Ш., като е съобразено и заключението на тройна СПЕ, в която мнозинството приема, че процесният подпис в молбата от 26.08.2021 г. не е изпълнен от работника, а е имитиран при това е изпълнен директно, без технически подправки и манипулации върху документа . Съобразено е, че в разясненията дадени в съдебно заседание на 20.05.2022 г. експертите посочват, че различията в подписа на ищцата и този положен в оспорения документ няма как да се обяснят с психическо състояние или медикаментозно въздействие, тъй като в същия ден тя подписва други документи, където положенията подпис несъмнено е неин. Въззивният съд е приел, че е налице успешно проведено производство по оспорване автентичността на молба с вх. № 1/26.08.2021 г. относно подписът положен от работника, поради което и този документ е изключен от доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че поради липсата на депозирана от служителката молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, не са налице две съвпадащи писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор на ищцата, чрез които да е постигнато изискуемото от закона взаимно съгласие, следва да бъде прието, че не е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, на което е издадена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, поради което и уволнението е незаконосъобразно и е отменено.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят - Народно читалище „Петко Р. С.“, [населено място], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са разгледани правни въпроси от значение за спора:при регламентирана възможност искът по чл. 193 ГПК да се заведе самостоятелно, правомерно ли е разгледан в бързо производство по дело по КТ, при положение, че членовете на читалищното настоятелство са присъствали и чули волеизявленията на двете страни по делото, законосъобразно ли е да бъдат изслушани показания на всички и законосъобразно ли е решението на въззивния съд да възприеме изцяло изготвените експертизи и да откаже изготвяне на нова, с цел изясняване на обективната истина. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия формулиран от жалбоподателят въпрос, който е разрешен от въззивния съд в съотвествие с практиката на ВКС. В задължителните разяснения обективирани и в ТР по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Приема се, че с установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност, тъй като с оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение от задължителната и казуална практика на ВКС, доколкото с отговора на исковата молба е била представена молба с вх. № 1/26.08.2021 г., чиято автентичност е била оспорена от ищцата. Възражението е релевирано в предвидения по чл. 193, ал. 1 ГПК срок и пред първостепенния съд е открито производство по реда на чл. 193 ГПК.

По въпроса законосъобразно ли е решението на въззивния съд да възприеме изцяло изготвените експертизи и да откаже изготвяне на нова, с цел изясняване на обективната истина също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. В практиката на ВКС обективирана и в решение по гр. д. № 1814/2009 г. на IV – г. о. е застъпено становището, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящия случай въззивният съд в своето решение е изложил мотиви защо възприема заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи.

Въпросът : при положение, че членовете на читалищното настоятелство са присъствали и чули волеизявленията на двете страни по делото, законосъобразно ли е да бъдат изслушани показания на всички, не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Установената практика по поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателя не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случая процесуалният представител на ответника, поради оказана безплатна правна помощ, следва да получи адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. В конкретния случай този размер съобразно материалния интерес по иска и разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските, е 500 лева и жалбоподателят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да ги заплати.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1103 от 25.08.2022 г. по в. гр. д. № 1601/2022 г. на ОС – Варна.

ОСЪЖДА Народно читалище „Петко Р. С.“, [населено място], общ. Долни чифлик с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. Т. от АК – Варна /процесуален представител на У. М. Ш./ сумата в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: