Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 2474 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. Алюр ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], подадена чрез пълномощника адв. Ис. Симеонов, срещу Решение № 5432/21.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1907/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221017004988-091-001/26.03.2018 г., издаден от органи по приходите, частично потвърден с Решение № 1411/13.09.2018 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира нищожност на процесния ревизионен акт. Оспорва изводите на административния съд относно постановената законосъобразност на акта. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожността на процесния ревизионен акт, а в условията на алтернативност да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.

От С. С. Алюр ООД е постъпила и частна жалба, с която се оспорва Определение № 10421/30.12.2021 г., с което е допълнено Решение № 5432/21.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1907/2021 г., в частта за разноските.

О. Д. на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. К., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната и частната жалба и правилността на обжалваното решение и определение на посочените касационни основания, както и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Производството пред административния съд е било повторно, след като с Решение № 1763/11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 8215/2020 г. на ВАС, е отменено Решение № 1930/16.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12440/2018 по описа на АССГ, с което е прогласена нищожността на процесния ревизионен акт. При новото разглеждане на спора, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. Постановено е, че актът изхожда от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа всички предвидени по чл. 120, ал. 1 от ДОПК реквизити. Изложени са мотиви, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона.

По молба на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, съдът с Определение № 10421/30.12.2021 г. на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е допълнил решението и е присъдил в полза на приходната администрация разноски за юрисконсултско възнаграждение за предходната касационна инстанция.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията за това се свеждат до следното:

На първо място, неправилно от страна на административния съд е прието, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 114 от ДОПК. Видно от Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221017004988-020-001/31.07.2017 г. (л. 33) е определен срок за извършване на ревизията 3 месеца от връчването ѝ на ревизираното дружество. ЗВР е връчена на С. С. Алюр ООД на 17.08.2017 г. по електронен път съгласно разписка към ЗВР (л. 34). С. З. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-22221017004988-020-002/16.11.2017 г. (л. 35) срокът за завършване на ревизията е удължен до 17.01.2018 г., като не е променян с последваща ЗИЗВР от19.12.2017 г. (л. 37). Съгласно опис на документи, въз основа на които е издаден процесният РА, в последния (л. 61 гръб и л. 62) е отразено, че са изпратени ИПДПОТЛ до 12 дружества, подробно описани в акта, всички от дата 28.02.2018 г. От същата дата е съставено и искане за извършване на оперативно наблюдение на търговските обекти на ревизираното дружество. Всички тези процесуални действия са извършени след изтичане на определения срок за завършване на ревизията 17.01.2018 г., което не е установено от административния съд. Трайно е разбирането, залегнало в съдебната практика на ВАС, според което събраните след приключване на срока на ревизията не следва да бъдат ценени, като противното обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Въпреки това обаче, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че е допуснато още едно съществено нарушение при издаване на процесния акт, а именно същият е издаден при неспазване на установената форма за това, по-конкретно нарушено е императивното изискване, въведено с чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно което ревизионният акт съдържа мотиви за издаването му. В конкретния случай това нарушение е обусловено от обстоятелството, че с ревизионния доклад (л. 43) данъчните органи са установили, че не са налице основания за корекция на ползвания данъчен кредит за данъчните периоди от м. 07.2015 г. до м. 11.2017 г. Единствено в ревизионния доклад се сочи, че за данъчния период м. 11.2017 г. на дружеството следва да се доначисли ДДС за внасяне в размер на 10 178,18 лв., което обаче е отменено с Решение № № 1411/13.09.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП (л. 27). От една страна, според трайното и непротиворечиво разбиране в съдебната практика на ВАС, изложените в ревизионния доклад фактически и правни основания за определяне на публични задължения осигуряват правото на защита на ревизираното лице и се считат за мотиви и на ревизионния акт. От друга ревизионният доклад е неразделна част от ревизионен акт, но видно от установените задължителни реквизити на ревизионния доклад, визирани в чл. 117 ДОПК, същият съдържа единствено предложение за установяване на задължения и то с оглед неговия характер на един подготвящ, обобщаващ извършените до този момент действия в хода на ревизията. В конкретния случай е налице противоречие между фактическите установявания в ревизионния доклад, съгласно които е прието, че не са налице основания за корекция на ползвания данъчен кредит, и мотивите на ревизионния акт, които са в обратния смисъл, което не е констатирано от административния съд.

Решението на административния съд като неправилно следва да се отмени, като вместо него да бъде постановено друго, с което процесният ревизионен акт също следва да бъде отменен. С оглед изхода от спора неправилно се явява и Определение № 10421/30.12.2021 г.

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на ответника по касация се следват разноски в размер на 33 290 лв., от които 1 700 лв. за държавна такса за касационно обжалване, 150 лв. държавна такса за частната жалба и 31 440 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес по делото възлиза на 374 455,04 лв., като минималният предвиден размер съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер е 19 628,21 лв. за една инстанция, т. е. претендираният размер не е прекомерен.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5432/21.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1907/2021 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № Р-22221017004988-091-001/26.03.2018 г., издаден от органи по приходите, частично потвърден с Решение № 1411/13.09.2018 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП

ОТМЕНЯ Определение № 10421/30.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1907/2021 г. по описа на Административен съд София-град

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на С. С. Алюр ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], сума в размер на 33 290 лв. (тридесет и три хиляди двеста и деветдесет лева)

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА