Р Е Ш Е

Н И Е

№ 309

София, 09 октомври 2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният

касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на

петнадесети юни две хиляди и девета година и в състав:

Председател: Иван М.Н

Членове: Р. К

К. К

при секретар

Р. В. ..…………… и с участието

на прокурора

Я. Г. ................... изслуша докладваното

от съдията

Иван М.Н ……………………… наказателно дело № 331/2009 год.

Производството

е касационно по жалба на подсъдимия Вельо Т. В. против въззивна присъда № 52/16.ІV.2009г. по внохд 25/2009г. на АС-Бургас с доводи за всички касационни основания.

Съображенията са, че обвинителния акт не отговаря на чл. 246 НПК, защото: не е конкретизиран произхода на инкриминираните средства – от фондове на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава; не е ясно как е прието за край на престъплението, за което е обвинен В., 30. Х.2006г; не са посочени отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. С тези нарушения на процесуалните правила е ограничено правото на защита на подсъдимия.

В жалбата, изготвена от другия защитник, съществените процесуални нарушения се аргументират и с това, че мотивите на присъдата са изготвени след изтичане на срока за подаване на касационната жалба.

Нарушен е материалния закон, защото не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият В е осъществил признаците на престъпленията, за които е обвинен – по чл. 254б НК и по чл. 212, ал. 4 НК. Касае се до несъществена промяна при изпълнението на договора, по втората жалба - „отклонение”, което не дава основание за извод за съставомерно деяние, а инкриминираните фактури, чрез които са получени средствата от държавния бюджет не са с невярно съдържание. Освен това деянието, за което е обвинен по чл. 212, ал. 4 НК, евентуално осъществява признаците на престъпление по чл. 256 НК и по силата на чл. 2, ал. 2 НК този закон е приложимия в случая. В другата жалба се навеждат съображения, че дейността на В. е приключила през 2004г., преди влизане в сила на чл. 254б НК – на 25.ІІІ.2005г., поради което и деянието му е несъставомерно. Поддържат се и доводи, че възстановяването на ДДС от бюджета не е въз основа на фактура с невярно съдържание, а на основание справка-декларация от 14.VІ.2004г. по чл. 100, ал. 3 ЗДДС отм., което, ако данъчна фактура 0000400634/27.V.2004г. е неистински документ, сочи на престъпление по чл. 256 във вр. с чл. 257 НК (2004г.).

Наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на извършеното престъпление и на целите на наказанието.

Гражданският ищец МРРБ поддържа, че жалбите на защитата на подсъдимия са неоснователни, поради което и решението следва да остане в сила.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 НПК ВКС, І-во н. о. в настоящия състав намира жалбата за основателна.

Съдебният акт е постановен при грубо нарушаване на процесуалните правила – чл. 14, чл. 339, ал. 3 и чл. 305 във вр. с чл. 301 НПК, като съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Това се установява от факта, че мотивите са почти буквално (в т. ч. и пунктуацията) копие на обвинителния акт. Липсват преценка на доказателствата съображения кои се приемат за достоверни и защо, липсват фактическите изводи на съда и правния анализ на установените обстоятелства, с кои действия/бездействия са осъществени признаците на престъпленията, за които подсъдимия е признат за виновен и осъден. Няма мотиви защо е прието, че престъплението по чл. 254б НК е довършено на 30. Х.2006г., изключително важно обстоятелство с оглед динамиката на законодателството. Не е посочено с кои отделни деяния се осъществява продължаваното престъпление по чл. 26 НК. Липсата на правни изводи не позволява проверка и на възприетата квалификация по чл. 212, ал. 4 НК, а не по чл. 256 НК.

Чрез посочените нарушения се ограничават процесуални права на подсъдимия и най-вече – правото му на защита, което е основание за отмяна на въззивната присъда изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. При това следва да се преценят и останалите доводи на подсъдимия и защитата му.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК ВКС, І-во н. о. в настоящия състав

РЕШИ:

Отменя въззивна присъда № 52/16.ІV.2009г. по внохд 25/2009г. на АС-Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: