Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. С. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДО. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 2602 / 2022 г.

Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. Б. чрез ст. юрк. Я. срещу решение № 2276 от 29.12.2021 г., постановено по адм. д. № 304/2021 г. на Административен съд -Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно прилагане на закона към изяснената по делото фактическа обстановка се иска неговата отмяна със законните последици.

Ответниците „Бриндо“ЕООД и Д. Х., чрез адв. Б., ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението, като молят за оставянето му в сила.Претендират разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е уважен предявения установителен иск от настоящите ответници с правно основание чл. 292 АПК срещу О. Б. за признаване за установено, че не се дължи принудително изпълнение на влязлата в сила заповед № 921/18.07.2014 г. на кмета на О. Б. за премахване на незаконен строеж "жилищна сграда" в североизточната част на имот с идентификатор 04279.628.334 по КК на Благоевград, поради изтекла погасителна давност. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК - давността по чл. 285, ал. 1 АПК не е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение в петгодищния срок, считано от влизане в сила на изпълнителното основание. Безспорни са по делото обстоятелствата, че заповед № 921/18.07.2014 г. на кмета на О. Б. е влязла в сила на 28.04.2015г., а поканата за доброволно изпълнение е от дата 03.07.2020г., т. е. след изтеклия на 28.04.2020г. петгодишен давностен срок по чл.285, ал.1 АПК.

Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК.

Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищеците се позовават на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност- "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въведеният от касатора довод по чл. 116, б. "в" ЗЗД - тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на първа и втора колегии на ВАС.

В случая давността по чл. 285, ал. 1 АПК се прекъсва с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство. Такова производство обаче не е образувано от органа по изпълнението в петгодишния срок и покана за доброволно изпълнение не е връчена /дори изготвена/ до 28.04.2020г., поради което решаващият правен извод на административният съд за недължимост на принудителното изпълнение на заповед № 921/18.07.2014 г. на кмета на О. Б. е правилен.

Доводите за недопустимост на иска, поради липса на надлежно заявено възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК са неоснователни, тъй като в АПК не се съдържа изискване за обвързаност на иска по чл.292 АПК със заявено в изпълнителното производство възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Следва да се вземе предвид и това, че длъжникът по изпълнението може да предяви иска по чл.292 АПК дори и при липса на образувано изпълнително производство, а също и при неуважено искане от органа по изпълнението по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК за прекратяване на производството. В тази връзка е ирелевантен и момента на завеждане на иска по чл.292 АПК – преди или след образуване на изпълнително производство. Единственото изискване и то за основателност, а не за допустимост на иска по чл.292 АПК е, да е изтекла петгодишната давност чл. 285, ал. 1 АПК.

С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила изцяло.

Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от двамата ответници, О. Б. дължи реално направените в настоящето производство разноски по приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 1200лв, съставляващи адв. в.ия. Основателно се явява своевременно заявеното възражение за прекомерност на разноските по чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК, които следва да бъдат редуцирани в размер на 600лв с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, които се изчерпват единствено с изготвяне на отговор по касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2276 от 29.12.2021 г. по адм. д. № 304/2021 г. на Административен съд -Благоевград.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на „Бриндо“ ЕООД с [ЕИК] и Д. Х. с [ЕГН] сумата 600лв /шестотин лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д. п/ МАРИЕТА МИЛЕВА