Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Т. Х. Членове:
Т. П.
К. К. при секретар
И. А. и с участието на прокурора
Н. С. изслуша докладваното от съдията
К. К. по административно дело № 982/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от заместник-кмета на О. П. баня, подадена чрез процесуален представител адвокат Х. П.. Жалбата е срещу решение №4819 от 01.12.2025г., постановено по адм. дело №763/2025г. от Административен съд - С. З. С него по жалба на П. М. К. и Й. Ц. К. е обявена нищожността на решение №РД-10-245/19.06.2025г. на заместник-кмета на община Павел баня, с което е отказано на П. М. К. и на Й. Ц. К. издаване на разрешение за отсичане клоните и корените на дървета, посадени в УПИ ХІІ-254, кв. 20 по плана на град Павел баня.
С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна или изменение на дадените от първоинстанционния съд указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 от Закона за собствеността.
Ответниците П. М. К. и Й. Ц. К., чрез процесуалния си представител адвокат А. Д., с писмен отговор на касационната жалба и допълнителна молба, оспорват жалбата като неоснователна. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.
Ответникът С. П. Т. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд - С. З. е било образувано по жалба на П. М. К. и Й. Ц. К. срещу решение №РД-10-245/19.06.2025г. на заместник-кмета на община Павел баня. С него е отказано на П. М. К. и на Й. Ц. К. издаване на разрешение за отсичане клоните и корените на дървета, посадени в съседния УПИ ХІІ-254, кв. 20 по плана на град Павел баня, които се простират над УПИ ХІ-255, в кв. 20 по плана на град Павел баня, собственост на П. М. К. и Й. Ц. К..
С обжалваното решение №4819 от 01.12.2025г., постановено по адм. дело №763/2025г., Административен съд - С. З. е обявил нищожността на решение №РД-10-245/19.06.2025г. на заместник-кмета на община Павел баня. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е постановен от некомпетентен административен орган. В тази насока съдът е счел, че заместник-кмета на О. П. баня не може да бъде оправомощен за издаване на разрешения по чл. 52 от Закона за собствеността (ЗС), защото нормата не съдържа възможност за делегиране на тази компетентност.
Освен това с обжалваното решение административният съд на основание чл. 173 ал. 2 от АПК е дал и указания по тълкуване и правилно приложение на закона при разглеждане на молбата на жалбоподателите от кмета на общината. В тази насока съдът е разгледал предпоставките и двете хипотези в нормата на чл. 52 от ЗС. Подробно е посочил как следва да се тълкуват и прилагат те. Освен това е дал указания кметът на общината да укаже на жалбоподателите да отстранят противоречието между обстоятелствената част и искането по молбата за издаване на разрешение с правно основание чл. 52 от ЗС дали искат преместване на дървета или искат отсичане на клони и корени.
С обжалваното решение съдът и е осъдил О. П. баня да заплати на П. М. К. и Й. Ц. К. сумата от 920лв. за направените от тях разноски по делото. След постановяване на обжалваното решение П. М. К. и Й. Ц. К. са поискали допълнително внесените от тях разноски в размер на 740лв. за възнаграждения на вещи лица да им бъдат възстановени или да бъде допълнено (изменено) постановеното решение в частта за разноските, като им бъдат присъдени и направените разноски от 740лв. По това искане административният съд не се е произнесъл в производство по чл. 176а, ал. 3 от АПК.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна.
Според чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе,
Законосъобразно и обосновано Административен съд - С. З. е приел, че в дадения случай оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган заместник-кмета на община Павел баня, а не от компетентния такъв в лицето на кмета на община Павел баня. Затова и първоинстанционният съд правилно е обявил за нищожно оспореното разрешение по чл. 52 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. Видно от визираната по-горе норма на чл. 52 от ЗС, такова оправомощаване в дадения случай законодателят не е предвидил.
С касационната жалба се сочи възможност по чл. 17, ал. 2 от АПК кметът на общината да делегира правомощията си на съответния зам.-кмет. Доводите в тази насока са неоснователни. Сочената разпоредба на чл. 17, ал. 2 от АПК е озаглавена Представителство на административните органи и според нея едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от АПК е процесуална и касае представителство на едноличните административни органи в административния процес. Тя обаче не урежда материалноправно основание за оправомощаване, респ. за делегиране на правомощия. Тъй като относимата разпоредба на чл. 52 от ЗС изрично урежда компетентността на административния орган и не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия, то кметът на община Павел баня е бил единствено компетентния административен орган. Затова решение №РД-10-245/19.06.2025г. на заместник-кмета на община Павел баня е било издадено от некомпетентен административен орган, както правилно е приел административният съд.
С касационната жалба се оспорват дадените от първоинстанционния съд указания кметът на общината да укаже на жалбоподателите да отстранят противоречието между обстоятелствената част и искането по молбата за издаване на разрешение с правно основание чл. 52 от ЗС дали искат преместване на дървета или искат отсичане на клони и корени. Доводите в тази насока също са неоснователни. Действително с искането от 09.05.2025г. на П. М. К. и Й. Ц. К., по което е образувано административното производство, е поискано да им бъде разрешено на основание чл. 52 от ЗС да отсекат клоните и корените на дърветата, посадени в УПИ ХІІ-254, които се простират над техния УПИ ХІ-255. Но в самото искане подробно е аргументирано и неспазеното отстояние на засадените в съседния имот дървета. Освен това в искането също е посочено които дървета са посадени на по-малко от три метра от границата на двата имота. Според чл. 9, ал. 4 от АПК административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. С оглед на това законово изискване кметът на община Павел баня е длъжен да съдейства на П. М. К. и Й. Ц. К. да отстранят неяснотата в искането им. Затова указанията на първоинстанционния съд са обосновани и правилни.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските в първоинстанционното производство.
В съдебното заседание на 24.11.2025г. административният съд е задължил (неправилно посочено осъжда) П. М. К. и Й. Ц. К. да внесат в 7-дневен срок още 740лв. за възнаграждения за вещи лица по приети две експертизи. Този срок е бил до 01.12.2012г., като видно от платежни нареждания на л. 19 от касационното дело П. М. К. и Й. Ц. К. са спазили разпореждането на съда, като на 01.12.2012г. в 19,53ч. са внесли 740лв. Преди това обаче на същия ден административният съд е постановил обжалваното решение, като е присъдил направените само до този момент разноски в размер на 920лв. По този начин на П. М. К. и Й. Ц. К. не са присъдени допълнително внесените 740лв., въпреки че те са ги внесли в срок, това са доказани разноски и спорът е разрешен в тяхна полза. Допълнителните разноски от 740лв. се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Според новата разпоредба на чл. 176а, ал. 4 от АПК (в сила от 05.08.2025г.) при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Затова на основание чл. 176а, ал. 4 от АПК настоящият касационен съд следва да измени обжалваното решение в частта му за разноските, като дължимите на П. М. К. и Й. Ц. К. бъдат увеличени със 740лв., или от 920лв. на 1660лв.
Неоснователно е искането на П. М. К. и Й. Ц. К. за връщане на внесените 740лв., тъй като те са дължими за възнаграждения за вещи лица по приетите две експертизи и са изплатени на вещите лица.
Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 176а, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4819 от 01.12.2025г., постановено по адм. дело №763/2025г. от Административен съд - С. З. в частта му, с която е обявена нищожността на решение №РД-10-245/19.06.2025г. на заместник-кмета на община Павел баня и е изпратена преписката на кмета на община Павел баня за разглеждане по компетентност, при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на чл. 52 от Закона за собствеността.
ИЗМЕНЯ решение №4819 от 01.12.2025г., постановено по адм. дело №763/2025г. от Административен съд - С. З. в частта му за разноските, като увеличава размера на разноските, които О. П. баня е осъдена да заплати на П. М. К. и Й. Ц. К., от 920 лева на 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заместник-кмета на община Павел баня за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Т. Х.
секретар:
Членове:
/п/ Т. П.
/п/ К. К.