В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2570 по описа за 2014г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение от 10.12.13г. по в. гр. д. № 11507 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което изцяло е потвърдено решение от 31.05.13г. по гр. д.№ 34348/11г. на Софийски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ като неоснователни, прекратено е производството по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ,като са присъдени следващите се разноски.

В. съд е счел за законосъобразно извършеното уволнение от длъжността „служител по сигурността на информацията” към КРС независимо, че в заповедта е налице разминаване между посоченото правно основание по чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ и словесно изразеното: „придобито право на пенсия”. Приел е, че тъй като уволненият служител е придобил право на пенсия, което е упражнил още преди сключване на трудовия договор с ответника /пенсиониран е със заповед от 9.01.2004г. на основание чл. 36 ал. 1, чл. 125 т. 2, чл. 128б ал. 1 и 4 и чл. 128 от Закона за отбраната и въоръжените сили/, то той е могъл да разбере, че коректното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е по чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ и в този смисъл...