Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Ч. Й. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 2631 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- Перник против Решение № 7358 от 07.12.2021 г., постановено по адм. д. № 1764/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение № КПК-90/14.12.2020 г., както и Разпореждане №РВ-3-13-00823655/12.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено на И. А. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване по 27 броя болнични листове в общ размер на 34 145,31 лева.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост, липса на мотиви и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал фактите по делото, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КСО, респ. относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Настоява за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски само под формата на юрисконсултско възнаграждение, но без заплатената държавна такса по чл. 227а, ал. 4 от АПК, в размер на 200 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касация – И. А., чрез адв. И., в писмен отговор и последваща „молба“, оспорва касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила, като претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била законосъобразността на Решение № КПК-90/14.12.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Перник, както и Разпореждане №РВ-3-13-00823655/12.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено на И. А. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболявене, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 30.06.2014 г. до 01.06.2019 г. в общ размер на 34 145,31 лева.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ - Перник, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изикуемата писмена форма, но при съществено нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, като не съответстват и на целта на закона. Съдът е приел, че И. А. реално е осъществявала трудова дейност по трудовия договор с "ТУРБО - МЕХАНИКА" ЕООД, поради което е възникнало осигурително правоотношение, респ. тя е придобила качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал.1, т. 3 от КСО, т. е. налице е спорната предпоставка за получаване на обезщетение за временна неработоспособност.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

От доказателствата по делото става ясно, че при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че от "ТУРБО - МЕХАНИКА ЕООД са представени удостоверения относно правото на парично обезщетение на И. А. по представени болнични листове за временна неработоспособност за периода от 30.06.2014 г. до 01.06.2019 г. включително. Изплатено е парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 34 145, 31 лв.

Във връзка с извършване на текущ контрол и за събиране на допълнителни доказателства за определяне правото и размера на паричните обезщетения, и с оглед ограничаване на неправомерните разходи при отпускането и изплащането на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, до началника на сектор “Контрол по разходите на ДОО” при ТП на НОИ - Перник, за извършване на проверка на осигурителя „ТУРБО-МЕХАНИКА” ЕООД, [ЕИК], са подадени сигнали и във връзка с тях е издадена заповед за извършване на проверка по разходите на ДОО.

Констатациите от проверката от нея са описани в Протокол № КВ-5-13-00705985\20.01.2020 г. и Протокол № КВ-5-13-00746566\15.04.2020 г., като е преценено, че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.З и т.12 от ДР на КСО. Данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени незаконосъобразно и изброените лица от дружеството, включително и И. А. нямат качеството на осигурени лица. Същите не са упражнявали трудова дейност, за която да е настъпило основание за осигуряване по КСО. Декларираният осигурителен стаж и доход са фиктивни. Дружеството няма статут на осигурител по чл.5, ал.1 от КСО.

На дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО с №№ ЗД-1-13-00706003\20.01.2020 г., ЗД-1-13-00714428\04.02.2020 г. и ЗД-1-13-00746570\15.04.2020 г., връчени и влезли в сила. данните са заличени. Следва да се отбележи, че задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, като жалбоподателката не е страна в производството по издаването им. В тях е посочено отговорното длъжностно лице, а именно управителят на дружеството, който единствено разполага с представителна власт и е законово задължен да изпълни издадените предписания, тъй като той е подател на некоректните данни, в това число той е и евентуалният „осигурител“. Освен това извършването на проверка по разходите на ДОО е отделно и самостоятелно административно производство, проключило с влязъл в сила акт, поради което евентуални съществени нарушения на процедурата не биха могли да рефлектират в настоящото производство.

При тези факти административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и че въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, защото Асенова не е осъществявала трудова дейност, предвид факта, че дружеството е с изключително намаляла търговска дейност през посочения период, като са декларирани само счетоводни загуби. Дружеството не е имало регистрирани фискални устройства и е с декларирани задължения към фонд ДОО от 2005 г. в размер на 152 859,17 лв., от които се визуализират като задължения от невнесени осигурителни вноски по ДОО такива в размер на 147 200,13 лв. Дружеството не е обявявало годишни финансови отчети за периода от 2014 до 2018 г.

От своя страна първоинстанционният съд не е споделил този решаващ извод от фактическа страна и произтичащите от него правни аргументи, като е приел, че от от събраните писмени доказателства се установява, че е налице сключен трудов договор, по който жалбоподателката реално е полагала труд. За да изведе посочения извод съдът е кредитирал представените инструктажи, договори и свидетелски показания. Съдът е преценил, че видно от доказателствата, извършената от жалбоподателката дейност изцяло съответства на задълженията ѝ като „управител“.

Всъщност, по делото не са налице преки данни за длъжността й по трудово правоотношение, тъй като единствените писмени и гласни доказателства са за упълномощаването й от страна на управителя на дружеството с изрично пълномощно, но настоящият състав на ВАС отбелязва, че в „Анализ към ревизионна записка №РЗ-5-13-00280244/30.06.2017 г.“/ стр.97 от първоинстанционното дело/ е отбелязано, че И. А. работи във фирмата на основание сключен Трудов договор №5/30.01.2014 г. на длъжност „търговски представител“.

Също така от приобщените писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът е кредитирал като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства, е приел, че в хода на съдебното производство са събрани убедителни доказателства, че Асенова е полага реално труд по трудовото си правоотношение с „ТУРБО - МЕХАНИКА“ ЕООД, независимо от неоспорените факти и обстоятелства, че дружеството няма обявени годишни финансови отчети за периода, на стопанска загуба е и няма годни доказателства за извършвана търговска дейност, липса на касов апарат, подаване на данин за „служителите“ с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход. Отречени са аргументите на административния орган и е направен решаващият извод, че Асенова е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за съответните осигурителни рискове, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до момента на настъпване на временната неработоспособност е извършвала трудова дейност, за която е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Направените от административния съд изводи не могат да бъдат споделени.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

Въпреки сключения трудов договор, не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на И. А.. Както вече беше посочено, в хода на административно производство е доказано, че дружеството няма обявени годишни финансови отчети за периода, на стопанска загуба е и няма годни доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва касов апарат, подадените декларации по чл.92 от ЗКПО са без пописи на управител или упълномощено лице и без печат на НАП, а подаваните данни за „служителите“ са с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход.

Показанията на допуснатия до разпит свидетел също не установяват реалното изпълнение на трудова дейност от страна на жалбоподателката в дружеството. Не е отчетено от съда очевидното противоречие на показанията на св.Цветков със събраните писмени доказателства, тъй като той твърди „управител на фирмата/за периода 2008-2017 г./ беше И. А. , а след октомври 2013 г. всъщност собственик на капитала на „ТУРБО-МЕХАНИКА“ ЕООД става И. Д., като назначен управител на трудов договор няма. Освен това няма никаква конкретика, свързана с изплащането на трудовото възнаграждение, отпуските, почивките, работното облекло и въпросните инструктажи, за които е „отговаряла“ Асенова, въпреки спецификата на работата с турбокомпресори.

Съдът подчертава отново, че не е достатъчно сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано спрямо събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел обратното.

Неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

Следва да се споделят възраженията на касатора, че при настъпването на осигурителните рискове, жалбоподателката не е имала качеството на“осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение при временна неработоспособност от фондовете на ДОО за процесния период.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действи, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. А..

При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса за производството пред ВАС и за юрисконсултско възнаграждение пред първата съдебна инстанция не са претендирани, видно от касационната жалба и съдебното заседание. Ответницата по касация следва да бъде осъдена да ги заплати в полза на ТП на НОИ - Перник.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7358 от 07.12.2021 г., постановено по адм. д. № 1764/2021 г. по описа на Административен съд София - град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. против Решение № КПК-90/14.12.2020 г., издадена от директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-13-00823655/12.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което й е разпоредено да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване по 27 броя болнични листове в общ размер на 34 145,31 лева.

ОСЪЖДА И. А. от гр. София да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА