Производството е по чл. 290 от ГПК.

ВКС на РБ разглежда касационната жалба на З. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд С. З. /ОС/ по гр. д. №146/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК след констатацията, че по въпроса за характера и предпоставките на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл. 290 от ГПК – р. по гр. д. №477/10 г. на четвърто г. о.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, трето г. о., като разгледа жалбата намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на З. Д. срещу [фирма] с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „Ръководител Н. „Боеприпаси” при ответника, със заповед от 7.07.10 г.. Прието е, че работодателят е спазил изискванията на чл. 333, ал. 1 и 2 от КТ, като е поискал и получил предварително разрешение на инспекцията по труда /ИТ/ и мнение на ТЕЛК за уволнението на ищеца, който е с 61 процента трайна неработоспособност поради общо заболяване / порезно нараняване на дясната ръка/, съгласно представеното от него и съдържащо се в трудовото му досие ЕР на ТЕЛК от 10.02.09 г. и 21.01.10 г. Във връзка с довода на ищеца, че не е спазена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, от която също се ползва, въззивния съд е приел, че работодателят е задължен от Наредба №5/87 г. да събере предварителна информация страда ли работникът от заболяванията, посочени в чл. 1 от наредбата. Той обаче няма задължение без да му е представена медицинска документация да извършва медицински изследвания на работниците и служителите. В случая работодателят не е имал информация, че работникът боледува и от онкологично заболяване, а получените разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК са достатъчни за спазване както на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2, така и по т. 3 от КТ, за които се изискват.

Тези изводи на въззивния съд противоречат на закона и на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК. На осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ работодателят може да уволни дисциплинарно – по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ след предварително разрешение на ИТ за всеки отделен случай / за всяка хипотеза на закрила/, трудоустроен работник или служител, както и работник и служител, боледуващ от болест, определена в наредба на МЗ. В р. по гр. д. №1784/09 г. на четвърто г. о. на ВКС е разяснено, че когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. В цитираното при допускане на обжалването р. по гр. д. №477/10 г. на четвърто г. о. на ВКС е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба №5/87 г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата.

В исковата молба е посочено, че не е спазена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като ищецът страда от онкологично заболяване, за което преди уволнението работодателят не е събрал предварителна информация, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба №5/87 г. на МЗ и съответно не е поискал необходимото разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК за уволнение на работника при това заболяване. От заключението на вещото лице – медицинска експертиза се установява, че ищецът към уволнението боледува от злокачествено онкологично заболяване, което изисква доживотно медицинско наблюдение и той е поставен под такова. Няма данни работодателят преди уволнението да е поискал от работника предварителна информация дали страда от болест по Наредба №5/87 г., с което е нарушил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Дадените предварително разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК са за другото заболяване на ищеца – общо заболяване след порезно нараняване на ръката, с призната трайно намалена работоспособност и посочени противопоказания за полагането на труд, заради което той е под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ / Р по гр. д. №20/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Разрешението на ИТ и мнението на ТЕЛК не се отнасят за онкологичното заболяване по Наредба №5/87 г., поради което закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, от която ищецът също се ползва, не е преодоляна като отделен случай на закрила, както изисква законът.

Само на това основание уволнението е незаконно и следва да се отмени на осн. чл. 344, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от КТ с последиците от това по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Искът по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се уважи за двумесечния исков период – от 8.07. до 8.09.10 г., който не е изменен пред първата и въззивната инстанция и в размер на 2 232,30 лв. Доказателства за оставането си без работа за този период ищецът е представил – копие от тр. книжка на л. 156 от делото на РС. На ищеца следва да се присъдят и разноските за въззивната и касационната инстанция, поискани с касационната жалба, по представен списък.

В. решение е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд С. З. по гр. д. №146/11 г. от 12.05.11 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ като незаконно на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на З. В. Д. от длъжността „Ръководител Н. Боеприпаси” в [фирма] – [населено място], извършено на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, със заповед от 7.07.10 г., връчена на ищеца на 8.07.10 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ З. В. Д. на предишната работа „Ръководител Н. Боеприпаси” в [фирма], [населено място].

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] за заплати на З. В. Д. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 8.07.10 – 8.09.10 г., в размер на 2 232,30 лв., ведно със законната лихва от 7.09.10 г., както и деловодни разноски за въззивната и касационна инстанция в размер на 1375 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: