О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4259

гр. София, 26.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 3464 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна частна жалба вх.№ 67080 от 12.06.2024 г., подадена от Х. С. Д. чрез адвокат М. Г. от САК срещу въззивно Определение № 8265 от 30.05.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 4157/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VІ-З състав.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и в противоречие с установената съдебна практика.

С оглед характера на постановения акт не се дължи връчване на препис от касационната частна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество, ВКС извършва преценка дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от Х. С. Д. частна жалба срещу Разпореждане № 3754 от 09.01.2024 г. и Определение № 7850 от 20.02.2024 г., постановено от СРС, 125 състав по гр. д.№ 60760/2023 г.

СГС е съобразил, че СРС е сезиран от Х. С. Д. с иск срещу Г. А. И. да бъде поправена грешка в кадастралната карта и ревандикационен иск да се признае за установено, че ищцата е собственик на част от притежаван от нея недвижим имот и сгради, които погрешно са отразени като част от имот на ответника, като последният бъде осъден да й предаде владението, както и да се отмени на основание чл. 537 ГПК нотариалният акт, с който ответникът е признат за собственик на имот, в част от който са нанесени сградите на ищцата.

С Разпореждане от 09.11.2023 г. СРС е дал указания на ищцата да посочи дали имотът и сградите, на които твърди че е собственичка, са нанесени в КККР и да посочи техния идентификатор; да представи скица на имота и схема на сградите, на които да обозначи частите, които попадат в съседни имоти; да посочи период, през който твърди, че е владяла имотите и ги е придобила по давност, както и да формулира петитум. С молба от 29.11.2023 г. ищцата е поискала продължаване на срока за представяне на скица и схема, тъй като се изготвя проекто-идентификатор на имота; посочила е период на придобивната давност.

С Разпореждане от 01.12.2023 г. съдията докладчик е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици.

Поради неизпълнение на указанията, исковата молба е върната с Разпореждане № 3754 от 09.01.2024 г. С молба от 02.02.2024 г. ищцата е поискала отмяна на разпореждането. С Разпореждане № 20368 от 06.02.2024 г. молбата СРС сам да си отмени разпореждането за връщане на исковата молба е оставена без уважение по съображения, че това е извън правомощията му.

Ищцата е подала молба вх.№ 52084 от 16.02.2024 г., с която е заявила, че иска възстановяване на срока за представяне на скица и схема, а като причина за неизпълнението на указанията в срок е посочила, че правоспособното лице по ЗКИР не е успяло да заснеме терена поради снеговалеж. Молбата е оставена без разглеждане с Определение № 7850 от 20.02.2024 г., тъй като не са посочени особени непредвидени обстоятелства, както и защото е имало възможност за продължаване на срока, в която хипотеза не се допуска възстановяване.

Въззивният съд на първо място е упражнил контрол за законосъобразността на разпореждането за връщане на исковата молба. Приел е, че при надлежно дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, необходими с оглед индивидуализирането на спорния предмет, съдът е процедирал в съответствие с разпоредбите на чл. 63 и чл. 129, ал. 3 ГПК. Първоначално определеният срок от една седмица за изпълнение на указанията е продължен, считано от 01.12.2023 г. с още две седмици. В този срок ищцата, в случай, че е имала технически причини, които са препятствали възможността за изпълнение на указанията, е следвало да поиска отново продължаване на срока, като ги обоснове. Такова искане не е направено, а указанията не са изпълнени, поради което съдът законосъобразно е върнал исковата молба.

На следващо място е упражнен контрол за законосъобразността на Определение № 7850 от 20.02.2024 г. Прието е, че обстоятелствата, които ищцата сочи като поставили я в невъзможност да изпълни дадените указания в срок, са й били известни преди неговото изтичане, поради което е било възможно обосноваване и уважаване на искане за продължаване на срока, но такова не е заявено, поради което и по аргумент от чл. 64, ал. 3 ГПК не са налице законовите основания за възстановяване на срока. Не е изпълнено и изискването по чл. 65, ал. 2 ГПК едновременно с молбата да се представят книжата, за подаване на които се иска възстановяване на срока – в случая към молбата са представени удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, но не са представени скица и схема на спорните имоти, нито същите са индивидуализирани по начин, който да индивидуализира грешката, която се иска да бъде установена, респективно за кои имоти и части да се разгледа и реши преюдициалният въпрос за правото на собственост. Като значим е отчетен и фактът, че към настоящия момент (видно от представените по делото доказателства) се изпълнява административна процедура по чл. 54, ал. 1 ЗКИР, която засяга именно твърдяната в исковата молба грешка в КК; липсва яснота за това дали ответникът оспорва претендираното от ищцата право, което единствено би било пречка за поправяне на грешката в КК преди да е решен спорът за собственост по съдебен ред, което пък от своя страна поставя въпроса за правния интерес от предявените искове.

В изложението, приложено към частната касационна жалба, се поддържа, че е налице противоречие с трайно установената практика, без да са посочени конкретни съдебни актове, формиращи тази практика и без да е поставен конкретен правен въпрос.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

С т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК и касационното обжалване не се допуска, тъй като отсъства общата предпоставка за допускане на обжалването.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 8265 от 30.05.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 4157/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VІ-З състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: