О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263

гр. София, 21.01.2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4957 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. С., против решение № 160 от 29.07.2024 г. по гр. дело № 197/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд - Бургас за отхвърляне на иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение от 500 000 лева за неимуществени вреди.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за необсъждане от въззивния съд на наведените доводи за осъществено от ответника противоправно поведение, от което е претърпял неимуществените вреди. Иска отмяна на решението.

В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. Представлява ли деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД обстоятелството, че съответният (разследващият) прокурор не е предприел действия във връзка с подадени молби до него, с искания за събиране на доказателства - преди внасяне на обвинителния акт в съда, и може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 49 ЗЗД, и 2. Бездействие на прокурор (разследващ), във връзка с отправени към него искания за събиране на доказателства, водят ли до психически и емоционален дискомфорт на молителя. Поддържа, че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието...