Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. О.-С. против решение от 11.01.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на СГС, с което се потвърждава решение при признание на иска по чл. 237 ГПК от 7.07.2011 г. по гр. д. № 8857/2011 г. на СРС, с което се: 1. Признава за установено по иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 203 ЗВ, предявен от В. Е.-Б. против касатора, че последният дължи на ищеца общо сумата 25 936.19 лв. представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за процесния имот в к. к. Сл. бряг за процесния период, по 24 бр. фактури, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 48247/2010 г. на СРС., 2. Осъжда касатора да заплати на Е. сумата 1 228.12 лв. разноски. Присъдени са разноски и по въззивното производство.

Ответното по касация В. Е.-Б. е подало отговор, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 и чл. 281, т. 3 ГПК, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 710 лв.

С обжалваното решение е прието следното: 1. Неоснователно е възражението на ответника, че първоинстанционното решение било недопустимо, защото не било подсъдно на СРС. Действително, съобразно чл. 104, т. 4 ГПК на районен съд са подсъдни искове по граждански и търговски дела до 25 000 лв., но в случая се касаело за отделни искове по 24 бр. фактури, всеки от който с цена на иска под 25 000 лв. 2. След постановяване на първоинстанционното решение при признание на иска на 7.07.2011 г., ответникът е изплатил задълженията си към ищеца на 26.07.2011 г. Не са налице нововъзникнали обстоятелства по чл. 147 ГПК, тъй като съдебното дирене е приключило на 7.07.2011 г., а твърдението за постигната извънсъдебна спогодба на 4.05.2011 г. е направено с подадена молба на 19.09.2011 г., т. е. два месеца след приключване на съдебното дирене и постановяване на първоинстанционното решение. Отделен е въпросът, че няма спогодба за разноските и прекратяване на делото.

Всъщност съдът не се е произнесъл по искането на ответника в хода по същество във въззивната инстанция, да бъде уважена въззивната жалба, тъй като е заплатил изцяло дължимите суми, предмет на претенцията и първоинстанционното решение, видно от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице.

С определение № 624/8.07.14 г. е допуснато касационно обжалване на основание т. 1 ТР 1/2010 ОСГТК, поради вероятна недопустимост на решението.

Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГТК понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или др. заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, ел. снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания.

Предмет на делото са 24 бр. фактури на обща стойност 25 936.19 лв. представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за процесния имот в к. к. Сл. бряг за процесния период, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Касационната жалба започва с доводът за неправилност на приетото от въззивният съд, че първоинстанционното решение е допустимо, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. Този довод е основателен и обосновава недопустимост на решенията, поради нарушение на родовата подсъдност, което обуславя тяхното обезсилване. Недопустимо е разглеждане на делото в нарушение на родовата подсъдност от по-нисшестоящ съд в съдебната йерархия от този, на който то е било подсъдно като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно до приключване на производството във втората инстанция-чл. 119, ал. 1 ГПК, с изключението на чл. 270, ал. 4 ГПК.

В случая се касае за периодични плащания и затова размерът на цената на иска е сборът на всички периодични платежи-чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК.

По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решения следва да се обезсилят, след което делото да се изпрати на компетентния съд по подсъдност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, ВКС-І т. о.

РЕШИ:

Обезсилва решение от 11.01.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на СГС и потвърденото с него решение при признание на иска по чл. 237 ГПК от 7.07.2011 г. по гр. д. № 8857/2011 г. на СРС постановено по иск по чл. 422 ГПК.

Изпраща делото на компетентния СГС по подсъдност на спора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: