ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4259

гр. София, 21.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. П.

Членове: Майя Русева

Николай Иванов

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. И., представляван от адв.С. И. от САК, срещу решение №.225/27.02.23 по г. д.№.1145/22 на Апелативен съд София, с което е потвърдено реш.№.260352/27.01.22 по г. д.№.526/20 на СГС, I ГО, 13с., в частта му за отхвърляне на предявения от касатора срещу АССГ иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. №.7895/19, АССГ, 72с., в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС - за разликата над сумата 500лв. до сумата 26000лв., със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна АССГ не взема становище.

Прокуратурата на Р. Б. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС

съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид забавено правосъдие, но обезщетението за същите не надхвърля вече присъдената сума 500лв. Проследил е хронологично фактите: Адм. д. №.7805/19 на АССГ е образувано по „искане за защита срещу неоснователни /без/действия в нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНС“, подадено на 28.06.19 в АССГ от ищеца чрез адв.И. срещу ГДИН /евентуално срещу Началника на Затвора, МП, МЗ/; претендира се прекратяване на неоснователните действия и бездействия на основание чл.276-чл.277 ЗИНЗС вр. с чл.3 ал.2 ЗИНЗС, изразяващи се в липса на предписано медицинско лечение - непредоставяне на лекарства, в частност укрепващи имунитета като витамини и др., осъществено на 26.06.19; изложено е, че ищецът страда от хепатит тип „С“, боледувал е от туберкулоза, с призната ТНР 80%; поискано е изискване на медицинското му досие ведно със справки за изписваните му и предадени лекарства и доставяните на затворниците такива, както и събиране на гласни доказателства за доказване отказа за допускане прием на лекарства; претендира се задължаване на ответника в 14-дневен срок /като му се определи конкретен срок за изпълнение не по-дълъг от една седмица/ да преустанови незаконното бездействие /като се приеме и допусне, и предаде на ищеца, пратката с витамини/ и завбъдеще да се осигуряват за сметка на ответника всички необходими предписани лекарства на ищеца, в това число да му осигури метадонова терапия, тъй като тя представлява необходимо медицинско лечение /Wenner v.Germany/; направено е и искане за освобождаване от държавна такса с приложена декларация по чл.83 ГК и документи, удостоверяващи 80% ТНР /разпореждане за отпускане на социална пенсия за инвалидност и две експертни решения с водеща диагноза “туберкулоза на дихателните пътища“/, като е посочено, че досега ищецът е бил освобождаван от внасянето й; в молба от 1.07.19 е пояснено искането, касаещо метадоновата терапия - че се иска ответникът да поеме разходите за нея - да финансира, да я заплаща. На 10.07.19 /след изискване на окомплектована преписка от Затвора/ делото е образувано и разпределено на съдия-докладчик; на 12.07.19 молбата по чл.276 ЗИНЗС е оставена без движение с указания за внасяне на 10лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението; на 1.08.19 ищецът е заявил, че поддържа искането си за освобождаване от такава; на 8.08.19 е освободен от държавна такса. На

17.09.19 делото е насрочено за 26.09.19; на 24.09.19 адв.И. е поискал отлагането му за друга близка дата поради служебната му ангажираност по друго дело като защитник; на 26.09.19 делото е отложено за 10.10.19; в проведеното на тази дата съдебно заседание е отложено за 21.11.19, като е даден 7-дневен срок на адв.И. да се запознае с постъпили доказателства; с писмени бележки от 16.10.19 той е заявил, че са късно представени и неотносими и с тях се цели забавяне поради незначителния остатък за изтърпяване на наказанието, който е останал. В съдебното заседание на

21.11.19 разглеждането на делото е завършило, като съдът е предоставил 14- дневен срок на Началника на З. С. за писмени бележки /постъпили на 3.12.19/. С разпореждане №.9914/18.12.19 АССГ е задължил ответника да преустанови незаконосъобразното бездействие и да предостави, съблюдавайки правилата на чл.65 ал.6 от Наредба№.2 от 12.03.10 за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, на Х. И. пратка с медикаменти от 26.06.19 в 7-дневен срок от получаване на разпореждането; задължил го е и да осигури на същия необходимите, в случая предписани му, лекарства в 7-дневен срок от получаване на разпореждането и е отхвърлил искането в останалата му част - за заплащане на метадоновата терапия; присъдил е на адвоката 500лв. адвокатско възнаграждение. Разпореждането е обжалвано от двете страни, като, след връчване на преписи от жалбите, на 21.01.20 по тях е образувано пред тричленен състав на АССГ дело №.748/20. На 31.01.20 ищецът е освободен от З. С. Насроченото за 27.03.21 съдебно заседание е отсрочено /предвид заповед във връзка с обявеното извънредно положение/ за 5.06.20, когато разглеждането на делото е приключило и съдът се е произнесъл с определение №.4671/26.06.20-отхвърляйки жалбата на Х. И. и оставяйки без разглеждане тази на ответника като просрочена. С опр.№.6742/10.09.20 АССГ е отхвърлил искане на ищеца за тълкуване и е Началникът на Затвора е осъден да плати възнаграждение на адв. И.. С опр.№.8776/25.11.20 АССГ е оставил без уважение молба на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за отправяне на преюдициално запитване. С опр.№.9019/4.08.21 по адм. д.№.5534/21 ВАС е оставил без разглеждане частните жалби на Х. И. срещу опр.№.6742/ 10.09.20 и опр. №.8776/25.11.20 и е прекратил производството/. Отразено е, че с влязло в сила реш.№.12314/12.11.20 по г. д.№.6075/19 на САС /в сила от 20.12.21/, АССГ е осъден да плати на Х. И. 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на продължило 10м. административно производство за произнасяне по негово искане по реда на чл.276-чл.277 ЗИНЗС за постановяване на незабавно лечение на заболяването му от хепатит тип „В“ и „С“, ведно със законната лихва от 21.05.19 до окончателното изплащане; видно от мотивите на решението, с определение №.5057/5.07.19 по адм. д.№.7314/19 на АССГ Началникът на З. С. е бил задължен да предприеме незабавно действия във връзка с осигуряване на своевременно и адекватно диагностициране и лечение на хепатит тип „В“ и тип „С“ при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на определението. При тези факти е прието от правна страна, че предвид нормативната уредба в чл.276 и сл. ЗИНЗС - предвиждаща право на всеки лишен от свобода да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана, съдът е адресат на задължение да се произнесе по искането с разпореждане в рамките на 14 - дневен срок от постъпване на искането /през който може да извърши и проверка на изложеното/ след проведено открито съдебно заседание, като постановеният акт подлежи на обжалване отново в кратък срок - 3-дневен. В случая, като е изходил от характера на особеното производство по ЗИНЗС /уредено в защита срещу действия или бездействия, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение на изтърпяващите лишаване от свобода или задържаните под стража/ и кратките срокове за разглеждането и приключването му, съдът е приел, че действително е налице забавяне при насрочване на делото в съдебно заседание, както поддържа ищецът. Такова е допуснато с непроизнасяне по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, което е направено едва на 08.08.2019г. Осъществено е и след като е приключило разглеждане на делото в съдебно заседание на 21.11.19г.- в което е даден срок за представяне на защита, равен на срока, в който съдът дължи произнасяне. Това е довело и до по-късно постановяване на разпореждането на съда след изтичане на срока за представяне на защита. Тази забава е акумулирала и съответна забава в образуване на дело пред тричленен състав на АССГ по жалбите на двете страни, приключило с определение от 26.06.20г. Съдът е отразил, че доколкото подалият искането за защита по реда на глава шеста ЗИНЗС е бил освободен от затвора на 31.01.20, той вече не е легитимиран да търси тази защита и за периода след горната дата не може да се приеме, че делото е от значение за него /вече не изтърпява наказание лишаване от свобода, поради което и не търпи обичайни вреди от непроизнасянето на съда/. При това положение, отчитайки, че ищецът не следва да доказва всяко свое негативно изживяване и търпи обичайните вреди - като чувство на безпомощност, неудовлетвореност, накърнено чувство за справедливост, притеснения от неразглеждане на делото, касаещо преустановяване на поведение на затворническата администрация, свързано с лечението му при призната ТНР от 80 %, изискващо експедитивно разглеждане, че самото производството по искането по чл.276 ЗИНЗС не може да се оцени като сложно, което да изисква по-дълго време за проучване с цел правилното му решаване /в частност това се отнася и за процесното административно дело, в което са събрани само писмени доказателства/ и значението на делото за страната, е намерил, че обезщетение в размер на 500лв. е справедливо и ще репарира вредите, причинени от процесния деликт, като и самото констатиране на нарушението има репариращ ефект (чл.52 ЗЗД).

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Формулира множество въпроси, в това число свързани със задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните, вкл. относно занижения размер на обезщетението, с обстоятелствата, при които сезираният съд е длъжен да разгледа с особена бързина дело на инвалид срещу нечовешко и унизително отнасяне по чл.3 ЕКЗПЧОС и разумния срок, с определянето на размера при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с изискването за безпристрастен съд и др.; сочи практика.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса относно задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /реш.№.50123/ 10.11.22 по г. д.№.1041/22, I ГО/, въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите и възраженията на страните, които са изложени във въззивната жалба и в отговора към нея, както и по доказателствата, относими към тези доводи и възражения и към така очертания предмет на въззивно обжалване. Не са необосновани оплакванията на касатора, че е налице процедиране в отклонение от така установената практика. Предвид изложеното касационното оплакване се допуска с цел проверка за съобразяването й.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.225/27.02.23 по г. д. №.1145/22 на Апелативен съд София.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: