Р Е Ш Е Н И Е

№ 50065

гр. София, 18.12.2023 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3053 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П. представлявана от главния юрисконсулт Ел. К., срещу решение № 292 от 7.03.2022 год. по в. гр. д. № 1195/2021 год. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което общината е осъдена да заплати на Д. А. С. сумата 12 989.13 лв., представляваща стойността на вредите, причинени му от действието или бездействието на нейни служители, респ. наети от нея лица, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба - 25.10.2019 год. до окончателното изплащане, съгласно допълнителното решение по същото дело № 669 от 18.05.2022 год. Въззивното решение е постановено при участието на трето лице-помагач на ответната община – „КМД“ ЕООД.

Установено е по делото, че на 02.06.2019 год., около 19.20 ч. ищецът паркирал личния си лек автомобил под моста на р. Марица, бул. „В. А.“, гр. Пловдив и отишъл с приятелката си /св. П./ до намиращия се в близост магазин „Лекси“. Съгласно показанията, когато се върнали на мястото автомобилът бил потопен във вода на ниво около средата на гумите. За да не се намокри свидетелката си тръгнала, а ищецът влязъл в автомобила и направил опит да потегли. В този момент покрай него минал товарен автомобил, който предизвикал висока приливна вълна, която заляла предния капак на автомобила на ищеца, вследствие на което същият загаснал и било невъзможно да бъде запален отново. Опасявайки се за безопасността си, ищецът отворил вратата и излязъл, което пък довело до наводняване на салона. Впоследствие автомобилът бил извозен с пътна помощ до доверен сервиз на застрахователя. Обосновавайки се с представените писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е оценил причинените вреди по автомобила на сума в размер 17 559,73 лв. с ДДС. Обсъдена е също така и изслушаната съдебно-метеорологична експертиза, съгласно която в датата на инцидента е имало силен валеж на дъжд и градушка, довели до наводняване на подлези и приземни етажи в гр. Пловдив. При тези констатации и доколкото пътният участък е общинска собственост и за него се грижи ответната община, съдебният състав е приел, че същата отговаря за причинените в резултат от наводняването му вреди на автомобила на ищеца. Съгласно мотивите, собственикът на пътя е длъжен да предотврати наводняването му, като за отговорността по чл. 49 ЗЗД е без значение дали шахтите са били изчистени или не, както и какви са конкретните причини за събиране на водата. При тези правни изводи е формирано убеждение за основателност на исковата претенция, като от общо претендирания размер е приспадната сумата 4 570,60 лв. – изплатена щета по сключен от ищеца застрахователен договор с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, в резултат на което е присъдена разликата в размер на сумата 12 989.13 лв.

Въззивният съд приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД на ответната община, тъй като задължението да поддържа пътя, който е общинска собственост, е на общината, и тя не го е изпълнила, щом се е стигнало до повреждането на автомобила на ищеца вследствие събралата се от падналия валеж вода. Приел, че това представлява първото условие за ангажиране на гражданската й отговорност – нейната вина, второто условие е причинената щета, което се установява от издадената от автосервиза фактура за ремонта и неговата стойност, и накрая – наличен е и третият елемент на деликта – причинната връзка между противоправното поведение и щетата, тъй като ако собственикът на пътя беше предотвратил събирането на водата на мястото под моста, то не би се стигнало до заливането на автомобила с вода от преминаващия товарен автомобил и спирането му да работи същия, т. е. не би се стигнало до увреда.

Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала ответната О. П. която се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че тя носи отговорност за вредите при липса на доказано нейно противоправно поведение, изразява становище, че вредите по автомобила са причинени от природно бедствие – проливен дъжд и градушка, представляващи непреодолима сила, изключващи вината. Освен това касаторът се позовава и на съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради несъобразяването му с метеорологичната обстановка, както и паркирането на автомобила в нарушение на нормативните изисквания. Иска отмяна на решението в неговата осъдителна част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на направените разноски, като прави евентуално възражение за прекомерност относно заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът Д. А. С., чрез пълномощника си адв. М. М., оспорва жалбата на общината и иска въззивното решение в обжалваната от нея част да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:

Касационната жалба на общината е допустима като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 50184 от 22.05.2023 год. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по поставения въпрос относно предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, в частност относно противоправното поведение, причинило твърдяното увреждане.

По поставения правен въпрос, след като съобрази установената съдебна практика, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чужди виновни действия - възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа, при или по повод изпълнението й. Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са очертани с разясненията в ППВС № 9 от 28.12.1966 год. Възложителят може да се освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа - Постановление № 7 от 29.XII.1958 год., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети в съдебната практика, включително и в цитираните от касатора решение № 308 от 03.01.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 год., IV г. о. и решение № 488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 899/2010 год., IV г. о. Както е прието и в решение № 266 от 7.12.1016 год. по гр. д. № 1298/2016 год. на ІV г. о. на ВКС, отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния, с които се нарушават предвидени правила при ползването на вещта, докато когато вредите са произлезли при ползването на вещта без да са допуснати такива нарушения на предписани правила, отговорността ще е по чл. 50 ЗЗД, в т. ч. и за възложителя на работата. Тази отговорност е обективна, безвиновна и е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Възможно е вредите да настъпят в резултат едновременно от вещта и от виновното поведение на дадено лице. Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Ако увреждането е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят ще носят отговорност. Това важи и за собственика и за лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, ако се установи, че вредите са резултат на изключителната вина на трето лице, на изключителната вина на пострадалия или на непреодолима сила. В същия смисъл е и решение № 309 от 4.06.2014 год. по гр. д. № 1354/2012 год. на ІV г. о. на ВКС, решение № 27 от 22.04.2019 год. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 год., IV г. о.

По основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, II г. о., намира следното:

В исковата си молба ищецът обосновава отговорността на ответната община, собственик на общинския път, където е бил повреден автомобила му, с твърденията за бездействие на нейни служители, респ. липса на осъществен контрол спрямо наети от нея лица, вследствие на което се е стигнало до неотводняване и затлачване на канализационните и дъждосборни шахти, представляващи част от мрежите и съоръженията на ВиК – пътната инфраструктура, както и непоставяне на предупредителни знаци за вероятното усложнено състояние на пътната мрежа.

При тези твърдения за бездействия на лица, служители на общината или такива, на които тя е възложила изпълнение на задълженията си като собственик на път, претенцията правилно е квалифицирана от съда като такава с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Юридическите лица, държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т. 1 и т. 7 от ППВС № 7 от 1959 год. Правилно е възприето в мотивите към обжалваното решение също така, че за възложителя възниква отговорност и в хипотезите на бездействие, но неправилно е прието, че общината като възложител ще отговаря във всички случаи независимо дали от действията или от бездействията на поддържащия пътя се е стигнало до наличието на инцидент с автомобила на ищеца. Съдът е обосновал отговорността на общината само поради това, че тя е собственик на общинския път, и като такъв носи отговорност за състоянието му. След като се е образувало водосъбиране, без значение основанието за това, виновна е общината и това обосновава отговорността й да обезщети причинените на автомобила вреди. Въпреки позоваването на причинна връзка между противоправното поведение и щетата, въззивният съд не е изложил съображения относно наличието на противоправно поведение на служителите на ответната община, което представлява съществено процесуално нарушение при обосноваване извода за наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.

От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е претърпял инцидент с автомобила си, който паркирал под моста, за да го предпази от градушката, която съпровождала поройния дъжд на 2.06.2019 год. в гр. Пловдив, към 19.20 ч., когато заедно със свидетелката П. отишли до магазин „Лекси“ в същия град. Връщайки се от магазина, където пазарували, ищецът установил, че събралата се от поройния дъжд вода стигнала до средата на гумите на автомобила, въпреки това отворил автомобила, за да тръгне, при което последвало описаното заливане на автомобила с вода вследствие насрещнодвижещ се товарен автомобил, предизвикал приливна вълна. След загасването на автомобила, ищецът излязъл от него, при което водата отново влязла в купето.

Направеният от въззивния съд извод, че отговорността за причинените по автомобила вреди е на общината, защото пътят, където се е случил инцидента е публична общинска собственост, и общината не е предприела мерки по отводняване на шахтите и да постави предупредителни знаци за състоянието на пътното платно, е необоснован и неправилен. Видно е от представените от общината писмени доказателства към отговора й на исковата молба, че не е налице бездействие – същата е възложила с договор от 22.04.2019 год. дейности по почистване и поддържане на дъждоприемните шахти и възстановяване на решетки на същите на територията на гр. Пловдив, в т. ч. и на бул. „В. А.“, където е станал инцидентът, на трето лице – „КМД“ ЕООД, конституирано като неин помагач в настоящето производство. Видно е от представените писмени доказателства, че това дружество е изпълнило задълженията си по договора през м. май и м. юни 2019 год., съгласно представените графици и описи, като работата е била приета по предвидения ред със съответните актове от представител на общината. Събраните писмени доказателства обосновават извод за липса на противоправно поведение от страна на служители на ответната община, респ. от страна на дружеството, на което последната е възложила работата по почистване и поддържане на пътищата на територията на гр. Пловдив, в т. ч. и този, където ищецът е паркирал автомобила си. Липсата на която и да е от предпоставките на фактическия състав на деликта изключва наличието му, както впрочем е посочил в решението си и въззивният съд, респ. изключва отговорността и на деликвента, и на възложителя. Предприетите от общината действия по изпълнение на задълженията й по закон като собственик на пътя изключват отговорността й за вреди.

В случая увреждането на автомобила е изключителна последица от усложнената метеорологична обстановка в гр. Пловдив, започнала на 1.06.2019 год., видно от заключението на приетата метеорологична експертиза. От нея се установява, че в периода от 1-3.06.2019 год. са паднали интензивни валежи от дъжд, като най-тежко е положението именно в гр. Пловдив, където в рамките на 1 час на 2.06.2019 год. са паднали 45.2 л./кв. м. Това е довело до наводнени подлези, приземни етажи и болници в различни райони на града.

Наред с горната обективна причина принос за настъпване на вредите по автомобила има и поведението на самия ищец – решението му да паркира автомобила на пътя под моста, вместо на паркинга на магазина, довело и до следващите несъответни действия по отваряне на автомобила в опит да го стартира.

Липсата на противоправно поведение от страна на служители на общината, респ. на третото лице, неин помагач, на който тя е възложила изпълнението на задълженията си по поддържане и почистване на пътното платно, като собственик на общинския път, което да е и в причинна връзка с вредите по автомобила /за което също липсват доказателства/, изключва отговорността на възложителя по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, а природното бедствие и самото поведение на ищеца да паркира именно под моста автомобила си, вместо на предвидения паркинг, изключват и евентуалното приложение на отговорността по чл. 50 ЗЗД.

Тези съображения обосновават отмяната на въззивното решение, като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск срещу община Пловдив се отхвърли и за сумата 12 989.13 лв., представляваща стойността на вреди, причинени от действието или бездействието на нейни служители, респ. наети от нея лица, ведно със законната лихва от 25.10.2019 год. до окончателното изплащане, като неоснователен.

С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените в настоящето производство разноски в общ размер 829.78 лв., от които 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НПрП, а 289.78 лв. – внесени държавни такси.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯВА решение № 292 от 7.03.2022 год., допълнено с решение № 669 от 18.05.2022 год., двете постановени по в. гр. д. № 1195/ 2021 год. на Окръжен съд – Пловдив в осъдителните му части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област В., [улица] срещу О. П. иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 12 989.13 лв. /дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и 13 ст./, представляваща стойността на вреди, причинени от действието или бездействието на нейни служители, респ. на наети от нея лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 25.10.2019 год. до окончателното плащане, като неоснователен.

Осъжда Д. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област В., [улица] да заплати на О. П. сумата 829.78 лв. /осемстотин двадесет и девет лева и 78 ст./, представляваща направените в настоящето производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: