ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1365
гр. София, 31.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове: Г. Н.
Соня Найденова
като разгледа докладваното от С. Н. К. гражданско дело № 20228002103934 по описа за 2022 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответник по делото Т. Д. Д., приподписана и от адв.Е. П. от САК, срещу въззивно решение № 261136/ 30.03.2022 г. по гр. д.№ 15201/2019 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 97173/18.04.2019 г. по гр. д.№ 88978/ 2017 г. на СРС, III ГО, 158 състав, за допускане делба на поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 419 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, подробно описан с индивидуализиращите г о белези в решението, при дялове по 1/3 ид. ч. за всеки от тримата съделители „Забаржад ЕООД, Т. Д. Д. и М. Д. Д.-Т..
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неразглеждане на оспорването й по чл. 135 ЗЗД на апортната вноска, от която дружетвото-ищец черпи правото си на съсобственост. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Насрещната страна по касационната жалба - „Забаржад ЕООД, чрез пълномощник адв.К. Р. от АК-К., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна. Претендира разноски в касационното производство по списък по чл. 80 ГПК.
Насрещната страна по касационната жалба - М. Д. Д.-Т., не е взела становище по нея в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По повод молба на касатора Т. Д. Д. преди насроченото закрито съдебно заседание пред ВКС по чл. 288 ГПК, се установява, че е М. Д. Д.-Т. е починала на 14.01.2023 г., след изтичане за нея на срока за отговор на касационната жалба. Правоприемници на починалата, съгласно служебно събраните доказателства по чл. 7, ал. 1 ГПК - справки в Националната база данни „Население по реда на Наредба № 14/2019 г. и удостоверение за наследници на починалата от СО-р-н Оборище, изх.№ РЛОБ23-УГ51-868/25.02.2023 г., сочат, че починалата М. Д. Д.-Т. е оставила след смъртта си живи само роднини по съребрена линия по чл. 8, ал. 4 ЗН, от 5-та степен-деца на първи братовчеди, както и от 6-та степен - внуци на първи братовчеди. По реда на чл. 8, ал. 4 ЗН наследяват само низходящи, но не и съпрузи, като по-близкия по степен и низходящ на по-близък по степен, изключва по далечния по степен, при което в случая законни наследници се явяват само живите деца на първи братовчеди /по майчина и по бащина линия/ на починалата, съгласно данните по у-нието на общината, но не и живите внуци на първи братовчеди (в групата на последните е и касаторката) и в този IV ред не се наследява по заместване съгласно ТР № 3/1994 г. Или правоприемници са М. И. Д., Д. И. Д., Жасмина Х. П., М. А. А., А. А. П. - петимата съребрени роднини по бащина линия, Т. С. К., Е. С. К., Д. К. К., К. К. Б., Д. Т. П. и М. Т. Б. - шестимата съребрени роднини по майчина линия. Не се налага извършване на други процесуални действия в настоящето производство по чл. 288 ГПК /вкл. не се налага уведомяване на лица за настоящето определение/, освен конституирането на приемниците на починалата, доколкото смъртта е настъпила след изтичане за наследодателката на срока за отговор на касационната жалба (връчен препис от касационната жалба на 13.07.2022 г. по чл. 39 ГПК). Не е налице следователно пречка касационният състав да се произнесе по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима.
Производството е образувано по иск за делба, предявен от „Забаржад ЕООД срещу Т. Д. Д., М. Д. Д.-Т. и Л. Д. Д., с твърдение, че гореописания недвижим поземлен имот - празно дворно място понастоящем, е съсобствен между тях при квоти по 1/3 ид. ч. за първите двама, и 1/3 ид. ч. общо за последните две съделителки. Т. Д. Д. е оспорила иска за делба с отговора на исковата молба поради неделимост на имота, също така е възразила срещу участието в делбата на дружеството-ищец и е оспорила по смисъла на чл. 135 ГПК правно основание на съсобствеността на този ищец, а именно на апортната вноска, направена от „Ситибилдинг ООД в капитала на дружеството-ищец, включваща и процесния имот, която апортна вноска твърди да я уврежда поради качеството й кредитор на „Ситибилдинг ООД с неудовлетворено парично вземане.
В първоинстанционното производство е починала Л. Д. Д. и е заместена от правоприемника си М. Д. Д.-Т. като нейна сестра и единствен законен наследник. Двете сестри не са взели становище по основателността на иска за делба в първата съдебна инстанция, във въззивното производство М. Д. Д.-Т. е заявила с писмена молба, че първоинстанционното решение е правилно.
Първоинстанционният съд с определение от открито съдебно заседание на 27.03.2017 г. е отказал да приеме за разглеждане заявен от ответницата Т. Д. с отговора на исковата молба иск по чл. 135 ЗЗД, и с решението си по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснал делба между „Забаржад ЕООД, Т. Д. Д. и М. Д. Д.-Т., при равни дялове - по 1/3 ид. ч. от гореописаното празно дворно място, като е приел, че ищецът е съсобственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот по силата на апорт, направен от „Ситибилдинг ООД в капитала на дружеството-ищец, а останалите съделители - физически лица, са съсобственици по правни сделки и наследяване, на по 1/3 ид. ч.
Само ответницата Т. Д. е обжалвала първоинстанционното решение, с оплакване, че е трябвало да се допусне до разглеждане искът й по чл. 135 ЗЗД и както съсобственик да се конституира дружеството „Ситибилдинг ООД, по аргумент от чл. 342 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, че М. Д.-Т. е правоприемник на притежавания от нейната майка дял от 1/3 ид. ч. от дворното място, въз основа на правни сделки и наследяване на сестра си Л. Д., че Т. Д. е правоприемник на притежавания от нейния баща дял от 1/3 ид. ч. от дворното място, въз основа на правна сделка и наследяване на майка си Н. К., и че „Забаржад ЕООД е правоприемник на притежавания от „Ситибилдинг ООД дял от 1/3 ид. ч. от дворното място, въз основа на апорт на този дял -непарична вноска в капитала му, при учредяване на дружеството, направена вноската през 2012 г. от „Ситибилдинг ООД като едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество „Забаржад ЕООД. „Ситибилдинг ООД се легитимира съответно като съсобственик на 1/3 ид. ч. по силата на договор за покупко-продажба от 2008 г. с праводател „Смолян интернационал ООД. Прието е за установено, че към подаване на исковата молба за делба, описаните в по-ранни документи за собственост на праводатели на страните сгради, са били съборени, и дворното място е празно понастоящем. По направеното с въззивната жалба на Т. Д. оплакване за неправилност на решението, основано на твърдението, че е трябвало да се разгледа и уважи искът й по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на извършената от „Ситибилдинг ООД апортна вноска, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е постановил обжалваното първофазно делбено решение без произнасяне по иск по чл. 135 ЗЗД. Изхождайки от кръга преюдициални въпроси които се разглеждат в съдебна делба съгласно чл. 343 ГПК, въззивният съд е направил извод, че е недопустимо да се разглеждат в производството за делба и да се постановява в него решение по съществото на искове, чрез които се създава ново правно положение, поради което и конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД, предоставен на кредитор, твърдящ, че оспорената сделка, чиято относителна недействителност иска да бъде обявена, го уврежда, не представлява допустим предмет на делбения процес и не подлежи на разглеждане в настоящото съдебно производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Т. Д., в подкрепа на твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са формулирани следните въпроси, които се твърди да са включени в предмета на спора и да са обусловили правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото :
1/ Ако в Глава 29 Съдебна делба от ГПК чл. 341, ал. 1 от ГПК Започване на производството правната норма се тълкува разширително, като се приема, че същата се прилага не само при делба на наследство, а и въобще във всички случаи за ликвидиране на съсобственост чрез делба, то следва ли и нормата на чл. 343 Преюдициални въпроси от ГПК да се тълкува разширително ?
2/ Различното тълкуване на двете правни норми - чл. 341, ал. 1 от ГПК -разширително и на чл. 343 от ГПК - ограничително, нарушава ли правата на страните, които желаят да се защитят от правните действия на юридическо или физическо лице - съсобственик, което няма качеството на наследник и преюдициалните въпроси, визирани в чл. 343 от ГПК нямат приложение по отношение на него, а друга правна възможност за преюдициално разрешаване на въпроси, касаещи съсобствеността, възникнала не от наследяване не са включени в хипотезите на чл. 343 от ГПК?
3/ Следва ли да се актуализира практиката на ВКС с оглед включването на възможности за разрешаване на преюдициални спорове, които касаят и могат да бъдат предявени от и срещу физически и юридически лица, които нямат качеството на наследници съсобственици и спрямо тях изброените в чл. 343 от ГПК искове не намират приложение?
Направена е обосновка, че съдът в делбеното производство следва да даде възможност на страната, която не е наследник, да има сходна защита, каквато се дава на наследниците в чл. 343 от ГПК. Касаторът намира, че допускане в производство по делба на съсобственост, възникнала не от наследяване (както в случая), да се решават и редица преюдициални въпроси - вкл. и по чл. 135 ЗЗД, които касаят такава съсобственост и не попадат в нито една от хипотезите на чл. 343 от ГПК, ще преодолее празнота и непоследователност при подхода на тълкуване на нормите на чл. 341 ГПК и чл. 343 ГПК, ще преодолее стеснително прилагане на чл. 343 ГПК като нарушаващо принципа на равнопоставеност на страните, също и принципа на процесуална икономия за решаване на всички спорове свързани със съсобствеността в едно производство, след което да се извърши делба между установените със съдебно решение съсобственици.
За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки : касаторът да е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение и даденото от въззивния съд разрешение на въпроса да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. Според разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В тълкувателното решение е разяснено, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираните от касатора като въпроси са общо и абстрактно поставени, въззивният съд не е формирал мотиви по отношения на такива въпроси - не е разсъждавал кои норми за делба на наследство са приложими и при делба на съсобствено имущество, което не произтича от наследство, при което тези въпроси нямат характер на правни въпроси, по които да се е произнасял въззивния съд като такива от значение за изхода на делото, и не сочат на наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост касационно обжалване по смисъла на горепосоченото ТР № /2009 г.
Дори и да се приеме, че така поставените въпроси може да се доуточнят от касационната инстанция (каквато възможност има съгласно същото ТР № 1/2009 г., т. 1 ) предвид обосновката на касатора в изложението, и да се сведат до обобщен въпрос за допустимостта в производство по съдебна делба на съсобствен имот по гл. 29 ГПК, когато съсобственост между страните не е възникнала от наследяване, да се разглеждат в първата фаза на делбата и преюдициални въпроси, които не са включени в чл. 343 ГПК, и в частност такъв по чл. 135 ЗЗД, то не е налице допълнителната предпоставка за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Производството за съдебна делба е особено исково производство и нормите на чл. 342 и чл. 343 ГПК определят кръга от въпроси, които могат да бъдат включени в предмета на това производство в първото по делото заседание. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в ППВС № 7 от 28.11.1973 г., т. 3, и трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, в съответствие с него, с иска за делба не могат да бъдат съединявани конститутивни искове за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове, т. е. не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 ГПК, включително и такива за унищожаване на договор чрез иск или възражение, като изключение е искът по чл. 30 ЗН, изрично посочен в чл. 343 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с тази съдебна практика. Искането за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или чрез възражение /решение № 36/01.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г. на Първо ГО на ВКС; решение № 177/28.05.2011 г. по гр. д. № 844/2010 г. на Второ ГО на ВКС и др./. Допустимо е още в делбата на наследство в първата й фаза, да се разглежда и инцидентен установителен иск/или с възражение/ по чл. 76 ЗН, като израз на изискването в делбата да участват всички наследници-чл. 75, ал. 2 ЗН под угрозата иначе тя да е недействителна, както и за охранява интересите на сънаследниците в съсобствеността да не се включват трети лица, чужди на кръга на наследниците. Затова, ако сънаследник прехвърли идеална част на лице, което не е наследник, тази сделка е относително недействителна по отношение на останалите сънаследници, а не само по отношение на наследника, направил такова възражение /предявил такъв инцидентен установителен иск в делбата (ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 Г., ОСГК на ВКС, решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 333/2010 г., Г I Г. О. на ВКС, решение № 208 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 396/2017 г.,
Г К, I г. о. на ВКС).
Съдебната практика на ВКС е изяснила, че в производството за съдебна делба не могат да бъдат разглеждани възражения за недействителност на сделки по чл. 27-31 ЗЗД, чл. 33 ЗЗД, нито приложение намира правилото на чл. 32, ал. 2 ЗЗД за упражняване правото да се иска унищожаване чрез възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор, не не може да бъде разгледано и възражение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на облигационен договор, нито иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по съображения, че решенията по всички тези искове са от значение за съсобствеността между страните и за квотите, но чрез предявяването им се упражняват преобразователни права /конститутивни искове/ и не отразяват състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за делба, като освен това предявяването им в делбеното производство не е и изрично предвидено в чл. 343 ГПК. Съответно и когато такива потестативни права са заявени с възражение в делбеното производство, за съда не съществува задължение да указва на необходимостта същите да бъдат предявени като самостоятелни искове извън делбата, респ. да ги отделя в самостоятелно исково производство (решение № 167/24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2012 г., ГК, I г. о. на ВКС, решение № 155 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 22/2012 г., ГК.,
II г. о. на ВКС, решение № 17 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г., ГК, I г. о. на ВКС). Прието е още за допустимо в първата фаза по допускане на съдебната делба да се съединят за съвместно разглеждане установителни искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствения имот, сключен между наследодателя и един от наследниците, поради липса на съгласие или за установяване привидност на този договор за разкриване на действителното съгласие. ( решение № 155 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 22/2012 г., ГК, II г. о. на ВКС).
Законът в чл. 34, ал. 2 ЗС, чл. 341 ГПК е уредил, и съдебната практика е изяснила, че правилата за делба на наследство се прилагат и за делба на съсобствено имущество, което не е възникнало от наследяване, но съответно, т. е. при съобразяване и на спецификите на правопораждащия съсобствеността факт. Интересът на касатора в случая да твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е обусловен от твърдението, че апортната вноска я уврежда, и за това има интерес в делбата да участва праводателя на ищеца-който е неин длъжник, а не самия ищец като правоприемник на длъжник на касатора и предходен съсобственик. Правото по чл. 135 ЗЗД на кредитор се упражнява чрез конститутивен иск, като длъжникът и третото лице -правоприемник на длъжника, имат съвместна процесуална легитимация като ответници по този иск, и при уважаването му атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна - тя ползва само кредитора, упражнил правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (решение № 129 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2481/2016 г., ТК, I т. о. на ВКС, решение № 64 от 07.05.2021 г. по гр. д. № 2549/2020 г., ГК, IV г. о. на ВКС). А както вече беш e посочено, предявяването на конститутивен иск в първата фаза на делбата, с изключение на този по чл. 30 ЗН, е недопустимо. Разликата в действието на правната последица от упражняване правото по чл. 135 ЗЗД - действие само спрямо кредитора, с тази по чл. 76 ЗН - действие спрямо всички наследници, изключва възможността решението по иск по чл. 135 ЗЗД касаещ разпореждане с ид. част от имот, да има действие спрямо другите съсобственици на същия имот, които не се легитимират като кредитори и се явяват трети лица за спора по смисъла на чл. 135 ЗЗД, респ. изключва възможността за аналогия с последицата от иска/възражението по чл. 76 ЗН в отношенията между всички съсобствениците за съсобственик да се счита прехвърлителя, и не обосновава извод поради това да е необходима промяна в горепосочената съдебна практика с насока за допустимост иск по чл. 135 ЗЗД да се разглежда в делбеното производство.
Наличието на посочената трайна съдебна практика на ВКС по въпросите кои искове и възражения е допустимо да се разглеждат в производство по съдебна делба във фазата по допускането й, независимо от характера на съсобствеността - дали е за делба на наследствено имущество или друго съсобствено такова, т. е. по приложението на чл. 342 и чл. 343 ГПК, и такава за правния характер и последиците от иска по чл. 135 ЗЗД, изключва следователно допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3
ГПК. Правни норми на чл. 341, чл. 342 и чл. 343 ГПК, чл. 34, ал. 2 ЗС, чл. 135 ЗЗД, са ясни, по приложението им е формирана непротиворечива и трайна съдебна практика, по отношение на която не се обосновава от касатора, нито се установява от настоящия касационен състав, причина да бъде променяна, и не е налице изменение в законодателството и обществените условия, които да налага осъвременяване на тълкуването на тези правни норми в целената от касатора посока, което сочи на липсата на допълнителната предпоставка за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не се констатират при извършената служебна проверка също така нарушения, обуславящи наличие на някоя от предпоставките за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Изложеното сочи на липсата на основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на производството ответното дружество по касация - ищец в производството, има право на възстановяване на направени разноски в настоящето производство, в размер на 360 лв. за възнаграждение за адвокат, заплащането на които е удостоверено с представения с отговора на касационната жалба договор за защита с адв.Р..
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК в производството по чл. 288 ГПК, приемниците-законни наследници по чл. 8, ал. 4 ЗН, на починалата на 14.01.2023 г. в касационното производство ответна страна по касационната жалба и съделител в процеса М. Д. Д.-Т., както следва :
1.М. И. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място] 2.Д. И. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място] 3.Жасмина Х. П. ЕГН [ЕГН], [населено място] 4.М. А. А. ЕГН [ЕГН], [населено място] 5.А. А. П. ЕГН [ЕГН], [населено място] 6.Т. С. К. ЕГН [ЕГН], [населено място] 7.Е. С. К. ЕГН [ЕГН], [населено място] 8.Д. К. К. ЕГН [ЕГН], [населено място] 9.К. К. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място] 10. Д. Т. П. ЕГН [ЕГН], [населено място] 11 .М. Т. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място]
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване н а въззивно решение № 261136/30.03.2022 г. по гр. д.№ 15201/2019 г. на СГС, по касационната жалба на Т. Д. Д..
ОСЪЖДА Т. Д. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Забаржад ЕООД ЕИК 202176321 седалище гр.София, бул.Д. П. № 111, ат. 12, сумата 360 лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: