Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 2863 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Мачева срещу Решение № 135 от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 4621/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и да бъде решен спора по същество, като се отмени административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, срещу Решение № Ж-273 от 07.04.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 са дадени задължителни указания на „Електроразпределение Север“ АД в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените количества електрическа енергия, отразени във Фактура № 0106508266/04.02.2021 г., издадена на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД за обект „помпена станция“, находящ се в [населено място], с клиентски № 5300000126 и абонатен № 14851013 и в седемдневен срок след извършените действия по т. 1 да уведоми Комисията за извършените действия.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 предложение последно от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ).

Правилно административния съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-273 от 07.04.2021 г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), където КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. В настоящият случай, изискванията на чл. 145 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. са спазени.

На следващо място, неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е необосновано. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Необосновани са и доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Безспорно от доказателствата по административната преписка е, че средството за техническо измерване, въз основа на чиито показания „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД заплаща консумираната електрическа енергия съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ е собственост на „Електроразпределение Север“ АД, като същото е монтирано и пломбирано от служители на последния и е затворено в метално табло, до което достъп имат единствено служители на „Електроразпределение Север“ АД. Същото е потвърдено и от заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, която съдът е кредитирал. В тази връзка обоснован и правилен и изводът на съдът, че безспорно е задължение на „Електроразпределение Север“ АД да поддържа изправността на СТИ и да се проверява неговата годност. Установено е при проверката, че автоматичния предпазител на напреженови вериги на трета система/фаза е в положение „изключено“, като по този начин към СТИ не се подава напрежение по тази система и консумираната електроенергия по нея не се измерва и отчита. На следващо място въз основа на Справка за коригиране, от „Електроразпределение Север“ АД е издадена фактура № 0106465345 от 06.01.21 г. на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от Правила за измерване на количеството на електрическа енергия, сторнирана впоследствие. Като основание за последното, „Електроразпределение Север“ АД е посочило разпоредбата на чл. 52 от ПИКЕЕ, предвид „констатирана техническа неизправност – повреден/изгорял предпазител“.

Правилно е прието в обжалваното решение, че в настоящия случай безспорно не е констатирана промяна в схемата на свързване или липсата на СТИ, което прави неприложими разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Видно от доказателствата по делото, правилно и обосновано съдът е приел, че в казуса не са били налице основанията по чл. 50, ал. 2, ал. 3 от ПИКЕЕ, както и тези по чл. 52, въз основа на които „Електроразпределение Север“ АД е издал последваща фактура. В случая не е констатирана промяна в схемата на свързване или липсата на СТИ.

На следващо място, видно от разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда на този текст, по приоритетен ред. В случая не е установена техническа неизправност на СТИ, в подкрепа на което е и заключението на приетата без възражения от страните СТЕ, съгласно която СТИ не е технически неизправно, тъй като изключения АП не е част от него, а от измервателната система, поради което е правилен и обоснован изводът на съдът, че процедурата по издаването на Фактура № 0106508266/04.02.2021 г., е в несъответствие с относимия материален закон.

Неоснователни са и доводите в касационния жалба за неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за неоснователност на подадената жалба.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон.

С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 4621/ 2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 258, В. Т. кула Е да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА