Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 21.10.20г. по гр. д.№268/20г. на АС Бургас

Жалбоподателя - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответниците Т. К. Т. и Т. Г. Т. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С определение от 11.03.2021г. по ч. гр. д.№727/20201г. на ВКС производството по частната жалба на Т. Г. Т. срещу определение от 22.12.2020г. по гр. д.№268/20г. на ОС Бургас е присъединено за съвместно разглеждане в настоящето производство.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърл иск на КПКОНПИ за отнемане от Т. и Т. Т., на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ отм. на следното имущество и парични суми:

-Лозе с площ от 500 кв. м., трета категория, находящо се в местността „...”, представляващо имот с идентификатор No (№) по кадастралната карта на [населено място],

-Недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда в [населено място], а именно: апартамент No 4, разположен на втори жилищен етаж, с площот 99,41 кв. м.и открита тераса с площот 6,03 кв. м.,като общата площ на апартамента възлизана 105,44 кв. м., заедно със складово помещение No 4, разположен на сутеренен етаж, сплощот 4,50 кв. м.,,ведно с прилежащите им 6,398% идеални части, придобит с нотариаленакт No. ..,том. .., дело No. .. от 27.10.2008 год. на СВ - [населено място].

-1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор No (№) по кадастралната карта, находящ се в [населено място], с площ от 4333 кв. м., трайно предназначение натериторията - земеделска, начин на ползване - нива, придобит с нотариаленакт No. .., том. .., дело No. .. от 27.02.2008 год. на СВ - [населено място].

-1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор No (№) по кадастралната карта, с площот 7 000 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване - нива, придобит с нотариален акт No. .., том. ..., дело No. .. от 27.02.2008 год. на СВ - [населено място].

-Залесена горска територия с площот 1,250 дка, представляваща имот No. .., в местността „Д. п.” в землището на [населено място],

-залесена горска територия с площот 1,500 дка, имот No. .., в местността „Д.“ в землището на [населено място],

- залесена горска територия с площот 1,666 дка, имот No. ... в местността „Д. поляна“ в землищетона [населено място], придобити с нотариален акт No. .., том. ..., дело. .../13.12.2011 год. по описа на СВ - [населено място].

-Лозе с площ 1,069 дка, четвърта категория, представляващ имот No. ..., в местността „К.“ в землището на [населено място], придобит с нотариален акт No. .., том. .., дело. .../27.07.2012 год. по описа на СВ - гр.Ямбол.

-Лозе с площ 1,069 дка, четвърта категория, представляващ имот No. ..., вместността „К.“ в землището на [населено място], придобит с нотариален акт No. .., том. ..., дело. .../27.07.2012 год. по описа на СВ - [населено място].

-Дворно място с площ 1780 кв. м., находящо се в [населено място], придобит с нотариален акт No. .. том. ..., дело. ../18.09.2012 год. по описа на СВ - [населено място].

-Нива с площ 11,324 дка, осма категория, представляваща имот No..., в местността „Д.“ в землището на [населено място], придобит с нотариален акт No. ..., том. .., дело. ../22.04.2013 год. по описа на СВ - [населено място].

-Нива с площ 22,999 дка, пета категория, представляваща имот No. .., в местността „Б. п.“ в землището на [населено място], придобит с нотариален акт No. ..., том. .., дело. .../2005 г. по описа на СВ - [населено място].

-ливада, представляваща имот No. .., трета категория в местност „С. р.“ с площ 14 дка,, придобит с нотариален акт No. .., том. ...., дело. ../07.09.2005 год. по описа на СВ - [населено място].

-Сумата в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на 500 дружествени дяла от капитала на „ПЕЛИКАН” ЕООД,

-Сумата в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „ПЕЛИКАН БГ 1” ЕООД,

-Сумата в размер на 156 532,12 лв., представляваща вноски на каса и преобразувани суми по депозит на сметка в евро

-Суматавразмерна 7 510,39 лв., представляваща начислена лихва по депозит на сметка в евро

-Сумата в размер на 7 432,15 лв., представляваща превод и от трети лица по разплащателна сметка в евро

-Сумата в размер на 97,79 лв„ представляваща вноски на каса по разплащател на сметка в евро

-Сумата в размер на 23 469,96 лв., представляваща преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро

-Сумата в размер на 100 лв., представляваща равностойността на 100 дружествени дяла от капитала на „ПЕЛИКАН АГРО” ЕООД,

-Сумата в размер на 3 150 лв., представляваща продажната цена на притежаваните от проверяваното лице дружествени дялове в капитала на „ЖИТЕН ДАР” ООД,

-Сумата в размер на 58 800 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лекавтомобил, марка „БМВ“,

-Сумата в размер на 64 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лекавтомобил, марка „Ауди

-Сумата в размер на 68 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Ауди“,

-Сумата в размер на 138 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лека втомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“,

Със същото решение е осъдена Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 28944,89 /двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, а на Т. и Т. Т. сумата от 29 060 /двадесет и девет хиляди и шестдесет/ лева - съдебно-деловодни разноски.

Установено е по делото, че ответникът Т. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК по следствено дело No1289/2004год. по описа на ОСС-Бургас за това, че в съучастие с други лица, като извършител с цел да принуди лицето Б.Я. да се разпореди с вещ – недвижим имот заплашвал с насилие и други противозаконно действия нея и нейни близки, което деяние попада в обхвата на чл. 22 ал. 1 т. 11 ЗОПДНПИ. С писмо вх. No ТД03/УВ-1476/25.06.2013 год. Окръжна прокуратура уведомила КОНПИ за повдигнато обвинение по ДП No 152/2011 год., пр. пр. No 5413/2010 год. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас срещу Т.. С протокол от 26.06.2013 год. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на Т.. Искът е внесен след решение от 27.08.2015год. на Комисията за отнемане на описаното по-горе имущество. Образуваното срещу Т. Т. досъдебно производство е прекратено с постановление на БОП от 25.09.2015 год., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Установено е, че за проверявания период 26.06.2003 год.-26.06.2013 год. ответниците Т. и Т. Т. са съпрузи, като не се спори, че бракът им е прирежим на съпружеска имуществена общност. Семейството на ответниците включва и дъщеря им. Не се спори относно констатациите на ищеца изложени в исковата молба за вида на придобито и разпоредено имущество за процесния период, както и за твърдените моменти на придобиване и разпиреждане.

Прието е, че след като съдът е съобразил трайно установената практика на ВКС - Решение No137 от 02.11.2018г по гр. д. No 2507/18, ВКС, ІV гр. о., Решение No 129 от08.06.2015, постановено по гр. д. No 5562/13, ВКС, ІV гр. о.,Определение No310 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. No 219/2020 г., IV г. о., ГК и др., че внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците /проверяваните лица/, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни-чрез включването им в имуществото н а ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 отДР на ЗОПДНПИ отм. ; /респ. – и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ/ – доколкото тези суми само са преминали през това имущество в проверявания период –били са разходвани, без да са вложени /респ. – трансформирани/ в друго подлежащо на отнемане имущество /ако гато са вложени за придобиването на такова имущество – то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено – в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон. Съдебната практика последователно приема - Решение No 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. No 1998/2018 г., IV г. о.и други цитирани в него, че за да се включат при извършване на преценка за незаконност на доходите, паричните средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, трябва да са налични, за даевъзможно отнемането. Неналичните парични средства могат да бъдат третирани като преминали презимуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение No 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. No 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице.

По изложените съображения съдът е приел, че преминалите суми през банковите сметки на ответниците за процесния период, включително и тези в несени от трети лица, които не са налични в края на периода, не следва да бъдат зачитани нито като приход при внасянето им, нито като разход при тегленето им, а възражението на въззивника в обратния смисъл не може да бъде споделено. Отделно от това, за сумите внесени по сметки на ответниците от трети лица които не са страни по делото, съдът е счел, че за предоставените от тях суми е налице установен източник на финансиране – получени от трети лица, като твърдените обстоятелства, че средствата предоставени от третите лица са от незаконен източник подлежат на доказване по общите правила на ГПК - т. е.от ищеца, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства.

Установено е, че през проверявания период доходите на ответниците произтичат от трудови възнаграждения в нетен размер и доходите от граждански правоотношения – в брутен размер, доходите им от дейности като земеделски производители, изплатените имуществени и здравни застраховки и обезщетения, доходите от продажба на дружествени дялове, от лихви, от дарения, соц. помощии всякакви други установени доходи. При изследване на разходите на ответниците по години и за целия проверяван период са взети предвид обичайните разходи за издръжка на домакинство с едно дете в размера посочен от ищеца, разходите за погасителни вноски по отпуснатите кредити и заеми, разходи за дялови участия, разходи за пътувания, други установени разходи, както и разходи за покупка на недвижими имоти – по стойностите посочени в нотариалните актове, а също - разходи за покупка на МПС - по пазарни оценки.

След като сумите за придобиване на автомобилите от ответниците са включени в разходите им за проверявания период, не почива на никаква логика или на законова норма възражението на въззивника, че при определяне на приходите не следва да се включват сумите получени от ответниците при тяхната продажба.

Съдът е приел, че данъчната основа формирана по реда на законите да данъчно облагане на физическите лица са относими само за данъчното облагане по тях.

Установено е, че общият размер на приходите на ответниците за целия проверяван период на базата на заключението на вещото лице при отчитане на гореизложеното е 647 713,13 лв. Както беше посочено по-горе, съгласно отразеното в документа за собственост, като разход за придобиване на МПС за 2005 год. следва да се отрази сумата подокумента за собственост -10 000 лв., вместо посочената от вещото лице пазарна стойност от 75 000 лв.

Установено е също така, че общият размер на разходите на ответниците за целия проверяван период на база на заключението на вещото лице при отчитане на гореизложеното е 490 197,69 лв. Горното сочи, че разликата между приходите и разходите на ответниците за целия проверяван период е положителна величина – сумата от 157 515,44 лв., поради което не е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. вр. с §1. т. 7 отДР на ЗОПДНПИ отм., т. е.че е налице онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия период. Съдът е изложил съображения и за това, че дори при определяне на разходите на ответниците по вариант втори от допълнителното заключение на вещо лице, прието по делото, с включване на пазарните цени при придобиване на недвижимите имоти от ответниците за проверявания период и на пазарните цени припридобиване на всички шест МПС, в резултат на което е формиран разход в размер на 712 740,36лв., при съпоставка с установения приход за периода общо в размер на 707 713,13 лв., разликата е отрицателна величина - минус 5 027,23лв., т. е. и в този случай не е налице изискуемото значително несъответствие от 250000 лв..

При така установените факти и обстоятелства съдът е приел, че изискуемото значително несъответствие не е налице дори ако се възприемат възраженията на Комисията, че доходите по подадените от ищците декларации за 2005 год. по ЗОДФЛ / отм. /, за 2010 год. и за 2011год. по ЗДДФЛ, следва да бъдат включени като данъчни основи. Приетое, че поради липса на кумулативно предвидена предпоставка, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, следва ли за действителни цени на МПС да се възприемат тези посочени в договорите за покупко –продажба, формирането на данъчна основа по ЗДФЛ само за нуждите на данъчното облагане ли е или има отношение и към установяване несответствие между нетни доходи и придобитото имущество по ЗОПДНПИ отм. и ЗПКОТПИ, как следва да се определят преминалите суми през банковите сметки, щом не са нито приход нито разход, подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ отм. респ. ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им в края на проверявания период, на какво правно основание следва да се претендират преминалите суми по банковите сметки на проверяваните лица, за които не се установява законно основание за внасянето, но неналични в края на проверявания период и следва ли да намери приложение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, 7 ПР на ЗОПДНПИ отм. и пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето им. Поддържа, че са налице основания по основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения по приложението на ЗОПДНПИ отм. респ. ЗПКОНПИ на състави на ВКС.

Съставът е като е констатирал, че пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, по което е поставени за тълкуване въпросите:

1.Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

2.Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?, с определение от 10.11.2021г. е спрял производството по делото до постановяване на решение по тълкувателното дело.

Настоящият състав констатира, че на 18.05.2023г. е постановено Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено.

Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. По първите два въпроса от изложението на жалбоподателя КПКОНПИ въззивното решение е постановено в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74 ал. 1 ЗОПДНПИ отм., тъй като законът не предвижда такава възможност.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по третия формулиран от жалбоподателя въпрос, доколкото въззивното решение е постановено в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

По частната жалба на Т. Г. Т. срещу определение от 22.12.2020г. по гр. д.№268/20г. на ОС Бургас.

За да постанови определението си и остави без уважение молба по чл. 248 ГПК на Т. С. – Т. въззивният съд е приел, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение тъй като не са били представени своевременно доказателства за плащането им.

Определението е неправилно.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане да бъдат присъдени разноски за процесуалното представителство пред въззивната инстанция/лист 58 по делото/.

На лист 52 по делото е представен списък по чл. 80 ГПК, в който е разписано, че се претендират разноски в размер на 15 000 лв. за ответника Т. Т. и в размер на 8500 лв. за Т. Т.. На лист 56 по делото е представен договор наименуван „договор за правна услуга“, в чл. 2, ал. 1 от договора е разписано, че дължимото възнаграждение вв размер на 8500 лв. е платено изцяло в брой при подписването на договора.

В т. 1 от ТР по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила реално възнаграждението и са представени доказателства за това. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция съдът следва да се произнесе по искане за присъждане на разноски.

В настоящия случай постановеното от АС – Бургас е неправилно и същото следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което претенцията на Т. С. – Т. за присъждането на сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 8500 лв. следва да бъде уважена изцяло с оглед разпоредбата на 78, ал. 3 ПК.

При тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д.№728/2021г. по описа на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.20г. по гр. д.№268/20г. на АС Бургас

ОТМЕНЯ определение № 613/22.12.2020 г. по в. гр. д. № 268/2020 г. по описа на АС – Бургас, в частта с която е оставен без уважение молба по чл. 248 ГПК на Т. С. - Т. за допълване на решение № 537/21.10.2020 г. по в. гр. д. № 268/2020 г. К. В. Н ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Т. Г. С. – Т. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 8500 лв. представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: