3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50210

гр.София,

18.07.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:В. Р.

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 728 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

Обжалвано е било решение от 21.10.2020г. по гр. д.№268/2020г. на АС - Бургас.

С определение № 50245/29.05.2023 г. настоящият състав на IV – г. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.

С молба вх.№ 4980/02.06.2023 г. Т. К. Т. и Т. Г. Т., чрез адв. Г. Н., молят да бъде изменено определението от 29.05.2023 г. в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна - КПКОНПИ чрез е представил писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С определението си от 29.05.2023 г. настоящия състав на IV – г. о. на Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение и не е присъдил разноски на ответниците по касационното жалба.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима.

След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е частично основателна.

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции.В отговора на касационната жалба ответниците са обективирали искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция/лист 161 по делото/, а с писмения отговор са представени и договори за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г./листове 163 и 167/, представен е и списък по чл. 80 ГПК/лист 162/.

Към отговора на касационната жалба е представено заверено копие от отговор за правна услуга от 05.01.2021 г. за ответника по касационната жалба Т. К. Т./лист 163 по делото/, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 12000 лв./дванадесет хиляди лева/, а в договора е разписано, че уговореното адвокатско възнаграждение ще бъде заплатено в по банков път, а на лист 165 по делото е представено платежно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че уговореното възнаграждение е платено, както и договор за правна услуга от 05.01.2021 г. за ответника по касационната жалба Т. Г. С. – Т. /лист 167 по делото/, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 8000 лв./осем хиляди лева/, а в договора е разписано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и същите следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване.

Основателно е обаче възражението на ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК, която твърди, че уговореното с договора за процесуално представителство възнаграждение не съответства на разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. и е прекомерно . В случая като се вземе предвид правната и фактическа сложност на конкретното дело, извършените действия от процесуалния представител в касационното производство свеждащи се до депозирането на само на един отговор на касационната жалба и за двамата ответника, възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата 12 000 лева общо за процесуалното представителство на двамата ответници в съответствие с разпоредбите на чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.4 Наредба №1/09.07.2004 г. на минималните адвокатски възнаграждения, в какъвто размер следва да бъде осъдена комисията да им го заплати.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Т. Г. С. и Tеодор К. Т. сумата в размер на 12 000 лв. за процесуално представителство пред ВКС.

представляваща сторените разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: