Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. Ф” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд, обл. София срещу решение № 38 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 446/2021 г. на Силистренски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Силистренски районен съд решение № 260059 от 07.07.201 г. по гр. д. № 556/2020 г., са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу „Екопродукт“ ЕООД, [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане цената на доставени фуражни добавки и стоки за животновъдния сектор по пет фактури и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху неплатените суми, съответно: за сумата 119.85 лв. – по фактура № [ЕГН] от 15.05.2017г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.06.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 32.64 лв.; за сумата 8938.86 лв. по фактура № [ЕГН] от 18.08.2017г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.09.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2197.48 лв.; за сумата 8938.86 лв. по фактура № [ЕГН] от 06.09.2017 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 07.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2150.30 лв.; за сумата 8938.86 лв. по фактура № [ЕГН]/14.03.2017г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 14.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2132.92 лв.; за сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124.56 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за недължимост на сумите по процесните фактури, като твърди, че същият не кореспондира със събраните по делото доказателства и е в противоречие с приетия от самия въззивен съд за установен факт на получаване на стоките от ответника. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за несъобразяване на съдебната практика относно значението на осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит от купувача на стоките, както и за значението на неподписаната фактура при преценката за наличието на правоотношение между страните.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. Следва ли преценката за сключването на договора да бъде ограничавана само и единствено до това дали ответникът е осчетоводил фактурата; Задължен ли е съдът да прави преценката за установяване на търговската сделка с оглед на всички доказателства; 2. При липса на изрична договорка между страните, от какъв факт произтича задължението на купувача за заплащане на цената на приетата в негов склад стока – респ. от факта на получаване на стоката в неговия склад или от факта на подписване на изготвените от продавача данъчни фактури и тяхното осчетоводяване; Може ли купувачът с фактическото приемане на стоката да изрази съгласието си относно сключените договори за търговски продажби; 3. Какво е доказателственото значение на куриерската товарителница и удостоверението на куриера за успешната доставка на стоката; Ползва ли се товарителницата и удостоверението на куриерската служба с формална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти“; 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора; Допустимо ли е въззивният съд да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд в случая, когато не потвърждава решението на първата инстанция, а го отменя и постановява друго решение с различен резултат; 5. Може ли въззивният съд да се произнесе по незаявени в отговора на исковата молба възражения и обстоятелства“.

За доказване на твърдяното противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС са посочени множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответникът по касация – Екопродукт“ ЕООД, [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра – счита жалбата за частично недопустима с оглед цената на четири от исковете. Моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.05.2022 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за присъждане на сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. и обусловения от него иск за обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124.56 лв., тъй като цената на този иск е над определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК лимит за търговските дела – 20 000 лв. В останалата част, по отношение на исковете за сумите по останалите четири фактури, жалбата е недопустима, доколкото цената на същите е под посочения в закона минимален размер.

Неоснователно е становището на касатора в депозираната по делото молба вх. № 501474 от 13.03.2023 г. (напълно противоположно на поддържаното от него в исковата молба), че се касае за една претенция, чиято цена е равна на сбора от сумите по всичките пет процесни фактури, аргументирано със съществувалите между страните трайни търговски отношения във връзка с доставката на стоки от търговската номенклатура на ищцовото дружество. Това обстоятелство е без значение за допустимостта на касационното обжалване. Доколкото трайните търговски отношения не са свързани със сключен договор между страните, определящ общо параметрите на конкретно договорно правоотношение с продължаващо във времето изпълнение, отделните доставки, за които са издавани фактурите, не могат да се разглеждат като престации по изпълнение на една единна сделка, а следва да се квалифицират като престации по изпълнение на самостоятелни договори, обективирани в съставените фактури. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – напр. определение № 122 от 19.05.2016 г. по т. д. № 1912/2015 г. на II т. о.; определение № 142 от 02.06.2016 г. по ч. т. д. № 3396/2015 г. на I т. о., определение № 589 от 11.11.2016 г. по ч. т. д. № 1629/2016 г. на II т. о., определение № 6 от 02.01.2023 г. по ч. т. з. № 2429/2018 г. и др.

По касационната жалба в допустимата й част:

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от „Б. Ф” ЕООД срещу „Екопродукт“ ЕООД иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г., въззивният съд, макар да е счел за установено от доказателствата по делото получаването на стоките, е приел, че посочената сума не се дължи, тъй като: фактурата не е подписана и осчетоводена от ответника-купувач; същата не е включена в справката-декларация по ДДС за съответния период и по нея не е ползван данъчен кредит; не е установено фактурата да е придружавала стоката. С оглед на това, решаващият състав е формирал извод, че по делото не е доказано доставените на ответника стоки да са били предмет именно на тази фактура.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените от касатора въпроси. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на конкретното дело, така и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, част от която е посочена от касатора: решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. и др.

По отношение на останалите въпроси, доколкото са относими към правилността на въззивното решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Допускането на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложимостта на останалите две заявени основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 38 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 446/2021 г. на Силистренски окръжен съд в частта, касаеща иска за присъждане на сумата 23681.67 лв. по фактура № [ЕГН] от 03.05.2018 г. и обусловения от него иск за обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124.56 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Б. Ф” ЕООД касационна жалба срещу решение № 38 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 446/2021 г. на Силистренски окръжен съд в останалата негова част.

УКАЗВА на „Б. Ф” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд, обл. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 473.63 лв.

При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: