ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197

София, 21.09.2011година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова

дело № 91 /2011 година.

Производство по чл. 288 ГПК.

К. И. М. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 708/2010 г. и приложил основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата.

След проверка, касационният съд установи следното:

Пазарджишкият окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 25. 10. 2010 г. е потвърдил решението на Районен съд Пазарджик по гр. д. № 1302/2010 г.. С това решение са отхвърлени исковете на К. М. срещу [фирма], [населено място], предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист енергетик, охрана на труда и ТН” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 1907 лв.. Въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е извършил нарушението, посочено в уволнителната заповед, като не е изпълни законно нареждане на работодателя, по смисъла на чл. 187, т. 7 КТ, с което му е определено временно да извършва друга работа в същото предприятие и в същото населено място. Съдът е приел, че това неизпълнение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното дисциплинарно наказание съответства на нарушението.

Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по съображение, че въззивният съд се е произнесъл по решаващ за спора, въпрос за тълкуване на понятието „квалификация” съгласно чл. 120, ал. 2 КТ, по който въпрос няма...