ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1259

гр. София, 08.12.2023 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на ........................ през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 1778 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Захарен комбинат Пловдив“АД, чрез пълномощника му адв. Н. Ш., срещу определение № 300 от 5.09.2023 г., пост. по ч. т.д.№ 470/2023 г., на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба с вх. № 18768/12.06.2023г., допълнена с частна жалба вх. № 18842/12.06.2023г., против определение № 639 от 5.06.2023г. по т. д. № 456/2022г. по описа на Пловдивския окръжен съд и образуваното по нея частно производство е прекратено. С определението на Пловдивския окръжен съд е оставено без уважение искането на „Захарен комбинат Пловдив“АД за възобновяване на производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез техния законен представител А. П. Д., срещу „Захарен комбинат Пловдив“АД и „Виктория тур“АД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищците на апорт, вписан в търговския регистър по партидата на „В. Т. АД под № 20181107102915, и в имотния регистър с вх.№ 1585/25.01.2019 г., дв. вх.№ 1621, акт том 4, акт № 180/2019 г.

Частният жалбоподател инвокира оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че съставът на Пловдивския апелативен съд не е съобразил, че на 7.04.2023 г., след влизане в сила на определението за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът по предявените искове - сега частен жалбоподател е предоставил на ищците надлежно обезпечение, като с декларация, вписана в Службата по вписванията при РС-Несебър с вх. рег. № 3129/7.04.2023 г., акт 35 , т. 1, по реда на чл. 181, ал. 2 от ЗЗД е учредил в тяхна полза ипотека върху недвижим имот за сума, която е по-голяма от претендираната от ищците. Развити са съображения, че с оглед на това новонастъпило обстоятелство е отпаднал правният интерес от предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което, сезиран с молбата на ответното дружество, съдът е следвало да възобнови производството по делото и да го прекрати, поради последващата липса на абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е обоснован със следните въпроси, обусловили изхода на спора, а именно: 1. Длъжен ли е съдът по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, да вземе предвид и да съобрази настъпилите след постановяване на съдебния акт, с който делото е спряно, факти и обстоятелства от значение за спорното право. Представляват ли тези нови факти и обстоятелства предпоставка и основание за възобновяване на производството по делото?; 2. Относно задължението на съда да следи за наличието или липсата на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и длъжен ли е да провери допустимостта на иска, както при предявяването му, така и да следи за наличието им при всяко положение на делото?; Какъв е характерът на иска по чл. 135 от ЗЗД, дали същият има обезпечителна функция по отношение вземанията на кредитора и налице ли е правен интерес от иск по чл. 135 от ЗЗД срещу разпоредителна сделка на длъжник, когато кредиторът-ищец е обезпечен за същите вземания, с които се легитимира в производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, чрез учредяването на ипотека върху недвижим имот по реда на чл. 181 ал. 2 от ЗЗД и чл. 27 от Правилника за вписванията?; Поддържането на висящността на производството по предявен иск по чл. 135 от ЗЗД след предоставяне на обезпечение на вземанията представлява ли злоупотреба с пра-ва и нарушение на принципа на добросъвестност, въздигнат от чл. 3 на ГПК, който задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно н съобразно добрите нрави?“. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение на въззивния съд и за постановяване на друго, с което производството по делото да бъде възобновено и прекратено, поради недопустимост на предявения по него иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Ответниците по частната жалба Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез техния законен представител и майка А. П. Д., представлявани от адв. П. Т. от Пловдивската адвокатска колегия, оспорват нейната допустимост и основателност. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, се твърди, че обжалваното определение не принадлежи към нито един от видовете съдебни актове, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК, които полежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Изложено е, че определението, с което се отказва възобновяване на спряно производство по делото, не е от категорията преграждащите актове, като защитата срещу него се осъществява чрез обжалване на определението за спиране, ако заинтересованата страна счита, че не са налице предпоставките за това. Посочено е, че това определение е от категорията на тези по хода и движението на делото и законосъобразността му подлежи на проверка при обжалване на крайния съдебен акт за прекратяване на производството по него, или на акта по съществото на спора. Изразено е становище, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, евентуално, ако такова бъде допуснато – частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът „Виктория тур“АД не е изразил становище по частната жалба.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.

Предмет на частната жалба е определение на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на ответника „Захарен комбинат Пловдив“АД против определение на първоинстанционния Пловдивски окръжен съд за отказ да бъде възобновено образуваното пред него производство по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по преюдициален спор между същите страни относно неудовлетвореното притезание на ищците, което ги легитимира като кредитори на първия ответник по П. иск „Захарен комбинат Пловдив“АД. Т. е., предмет на частната жалба е преграждащо определение, постановено за пръв път от въззивния съд, поради което тя следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 274, ал. 2 от ГПК, а не по ал. 3 на с. чл., чиято допустимост е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. Ето защо за допустимостта на частната жалба са ирелевантни въпросите, формулирани в приложеното към нея изложение.

С определение № 639 от 5.06.2023 г. по т. д.№ 456/22 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на ответника „Захарен комбинат Пловдив“АД от 2.06.2023 г. за възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производство, като е обосновал отказа си чрез препращане към мотивите на аналогичен по предмет и съдържание акт по същото дело – разпореждане № 1311/23.05.2023 г., които се свеждат до констатацията, че не е настъпило процесуалното условие за това, а именно, приключването на преюдициалния спор.

За да остави без разглеждане частната жалба на „Захарен комбинат Пловдив“АД срещу това определение съставът на Пловдивския апелативен съд е изложил съображения за нейната недопустимост, като насочена срещу неподлежащо на обжалване определение, което не е нито преграждащо, по смисъла на чл. 274 ал. 1, т. 1 от ГПК, нито възможността за самостоятелното му обжалване е изрично предвидена в закона. Приел е, че определението, с което е отказано възобновяването на спряното производство е такова по хода и движението на делото, и законосъобразността му подлежи на проверка чрез обжалване на крайния съдебен акт по прекратяване на делото или по съществото на спора.

Това разбиране не следва да бъде споделено.

Преграждащи, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК са не само актовете, които окончателно препятстват развитието на производството и възможността за постановяване на акт по съществото на спора, каквито са прекратителните определения и приравнените на тях разпореждания за връщане на исковата молба, поради неотстранени нередовности по чл. 129, ал. 3 от ГПК или поради недопустимост на предявения иск (чл. 130 от ГПК), но и тези които временно осуетяват развитието му, до настъпването на процесуалното условие за неговото възобновяване. Консеквентно, на обжалване с частна жалба като временно преграждащи развитието на производството, подлежат и определенията на първоинстанционния съд, с които е отказано възобновяване на спряното производство - в този случай, предмет на инстанционен контрол е настъпването на процесуалното условие, обуславящо продължаването на съдопроизводствените действия. В този смисъл са и мотивите към т. 5 от ТРОСГК № 1/ 17.07.2001 г., пост. по гр. д. № 1/2001 г., което в тази част не е загубило значението си и при действащата процесуална уредба, с които в категорията на преграждащите определения са включени и тези, с които е отказано възобновяване на спряното производство, по съображения, че макар и по движение на делото, с възможност да бъдат отменени от постановилия ги съд поради грешка или отпадане на условията, обусловили произнасянето им, те могат да осуетят търсената защита и като преграждащи развитието на производството подлежат на идентичен режим на контрол като прекратителните определения. В този смисъл е и казуалната практика на ВКС, формирана при сега действащия ГПК - определение № 75 от 09.02.2018 г. по ч. т. д. № 161/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС и определение № 307 от 04.06.2018 г. по ч. т. д. № 882/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Ето защо, обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд, с което частната жалба срещу определението на окръжния съд за отказ от възобновяване на производството е оставена без разглеждане като недопустима, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на жалбата.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА определение № 300 от 5.09.2023 г., пост. по ч. т.д.№ 470/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от „Захарен комбинат Пловдив“АД частна жалба с вх. № 18768/12.06.2023г., допълнена с частна жалба вх. № 18842/12.06.2023г., против определение № 639 от 5.06.2023г. по т. д. № 456/2022г. по описа на Пловдивския окръжен съд и образуваното по нея частно производство е прекратено.

ИЗПРАЩА делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по съществото на частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :