Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Х. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. М. Р. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 2926 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по касационната жалба на началника на отдел Миграция при[Фирма 1], подадена чрез процесуалния му представител юрк. Б. П., против решение № 105/07.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12859/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена негова заповед УРИ № 5392 ПАМ-2906/07.12.2021 г. за налагане на административна мярка Принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция Миграция /СДВНЧ ДМ/ на Д. Ахмед, гражданин на Р. И. до отпадане на пречките за изпълнение на приложена принудителна административна мярка Принудително отвеждане на чужденец до границата на Р. Б. но за не повече от 6 /шест/ месеца, считано от датата на фактическото настаняване в СДВНЧ ДМ и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне.
В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е преценил доказателствата по делото, сочещи, че чужденецът не е изпълнявал наложената му принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ и неправилно е приел, че не е налице опасност лицето да се укрие, поради което е достигнал до неправилен извод за отсъствие на предпоставките на закона за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора, с който жалбата срещу заповедта за принудително настаняване на Д. Ахмед да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Д. Ахмед, гражданин на Р. И. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред Административен съд - София-град /АССГ/ е образувано по жалба на Д. Ахмед, гражданин на Р. И. срещу заповед УРИ № 5392-ПАМ-2906/07.12.2021 г. на началника на отдел Миграция при[Фирма 1], с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ лицето е настанено принудително в СДВНЧ при Д. М. МВР за срок не повече от 6 /шест/ месеца от датата на фактическото настаняване. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта, като е приел, че не е съобразена с материалния закон. В подкрепа на този си извод е изложил мотиви, че административният орган е следвало да прецени налице ли са условията по чл. 15, 1 от Директива 2008/115 и дали, спрямо този гражданин, може ефективно да се приложи по - лека принудителна мярка, а ако това не се окаже възможно - да определи дали продължава да съществува опасност въпросното лице да се укрие. Приел е, че от доказателствата по делото такава опасност не е установена. Преценил е също, че лицето не е предприело мерки за узаконяване на статута си, а липсата на документи за самоличност и на адресна регистрация също не са основания за издаването на процесната заповед. Решението е неправилно.
Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ.
Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането на лицето.
От данните по делото е видно, че със заповед УРИ 5392 ПАМ 7549/31.10.2015 г. на главен инспектор на[Фирма 1] С. М. на чужденеца е наложена ПАМ по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ Принудително отвеждане до границата на Р. Б. Установено е още, че същият не изпълнява наложената му със заповед № 5392 ПАМ-642/09.05.2017 г. обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ чужденецът се задължава да се явява ежеседмично всеки вторник в 10:00 часа в 06 РУ Полиция МВР по местоживеене, като е посочено, че лицето пребивава на адрес гр. София, [адрес]. Приложена е докладна записка № УРИ 5392р-3562/07.12.2021 г., от която става ясно, че спрямо лицето Д. Ахмед е приключило производство на закрила на ДАБ-МС, като му е постановен отказ с влязло в сила решение. От докладната се установява също, че след направени справки е АИС-МВР за лицето не са установени данни за нова адресна регистрация, нова молба за закрила, нова виза или друго основание за законно пребиваване в Р. Б.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че оспорената пред АССГ заповед е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, според която, в случай, когато за чужденеца, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране изпълнението на мярката. В разглеждания случай са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 44, ал. 5 и чл. 41, т. 1 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да е документи за самоличност, липса на постоянен адрес, както и съществуващата опасност от укриването му. Също така, чужденецът не е изпълнявал наложената му със заповед № 5392ПАМ-642/09.05.2017 г. обезпечителна мярка, като е установено, че лицето е напуснало декларираното от него жилище с адрес гр. София, [адрес] и живее на друг адрес без да е декларирал по надлежния ред това обстоятелство. Наред с това, Д. Ахмед многократно е предупреждаван, че следва да предприеме действия по узаконяването си в страната или да изпълни наложената му ПАМ и да се снабди с документи по чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ за адреса, на който живее.
При така установената фактическа обстановка, необоснован е изводът на съда за незаконосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в специален дом за временно настаняване на чужденци. Не може да бъде споделен извода на решаващия първоинстанционен състав, че не са представени доказателства в подкрепа на тезата, че лицето може да се укрие и осуети изпълнението на заповедта.
С разпоредбата на чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44 ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а ал. 1, т. 2 ЗЧРБ.
В настоящия случай фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че има реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на 1, т. 4в ДР ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Реална опасност от укриване е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се обоснове предположение, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на приложената мярка. Данни в тази насока са обстоятелството, че лицето не живее на обявения от него адрес, няма документи за самоличност, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане и ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка. Посоченото мотивира извод за обосновано предположение, че чужденецът може да затрудни или осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Липсата на възможност по отношение на чужденеца да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда може да се изведе от изложеното в цитираната в заповедта докладна записка. Не е установено по безспорен начин по делото, че чужденецът има необходимите средства за издръжка в страната, въпреки показанията на разпитания в производството свидетел Божкова.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че няма данни издадената заповед за принудително отвеждане до границата на чужденец по отношение на Д. Ахмед да е отменена или да е загубила своето действие. Доводите на съда относно цялостното поведение на чужденеца, водещи според него до извод за сравнително добра интегрираност в страната, не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Това е така, тъй като Д. Ахмед е влязъл нелегално на територията на Р. Б. работи без сключен трудов договор, като не е предприел никакви мерки за интеграцията си в тази насока, няма лични документи, няма намерение да напусне страната по законоустановения ред и в предоставения му срок, а има за цел нелегално да замине във Ф. Р. Г. където се намира неговия брат.
Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да настани в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Оспореният пред съда акт има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че към момента на издаване на оспорения административен акт са изпълнени изискванията на закона за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Видно от представените писмените доказателства по делото докладни записки, справки и др., чужденецът не изпълнява наложената му по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ мярка, не живее на посочения от него адрес и няма документи за самоличност, няма статут на лице, ползващо се с хуманитарен статут или статут на бежанец по ЗУБ и не оказва съдействие на административния орган, които обстоятелства обуславят наличието на опасност от укриване на чужденеца и осуетяване на изпълнението на наложената ПАМ. Ето защо законосъобразно и с оглед целта на ЗЧРБ е издадена обжалваната заповед за принудително настаняване на чужденеца.
Като е достигнал до противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Фактическата обстановка по делото е изяснена, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Д. Ахмед срещу заповед УРИ № 5392-ПАМ-2906/07.12.2021 г. на началника на отдел Миграция при[Фирма 1] следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта - Столична дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 170 лева, представляващи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 105/07.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12859/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ахмед, гражданин на Р. И. срещу заповед УРИ № 5392 ПАМ-2906/07.12.2021 г. на началника на отдел Миграция при[Фирма 1].
ОСЪЖДА Д. Ахмед, гражданин на Р. И. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ МАРИЯ РАДЕВА