№ 206

гр.София, 08.05.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1220 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 367/ 01.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5802/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на С. И. А. срещу разпореждане № 16870/ 02.08.2018 г. по гр. д. № 6240/ 2011 г. на Софийски градски съд, неточно именувано „определение“, за връщане на исковата молба по иска, предвиден в чл. 422 ГПК и за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 417 и изпълнителния лист по чл. 418 ГПК, издадени по ч. гр. д. № 27020/ 2010 г. на Софийски районен съд.

Определението се обжалва от С. И. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с довод за допуснато нарушение на основен принцип на гражданския процес – диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). Касаторът твърди, че въззивният съд е бил длъжен да констатира, че дадените от първостепенния съд указания надхвърлят предвиденото в чл. 129, ал. 2 ГПК. Те не са по изправяне нередовности на исковата молба по предявения иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (по иска, предвиден в чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК (в приложимите редакции след ЗИДГПК с ДВ бр. 42/ 2009 г. и преди ЗИДГПК с ДВ бр. 86/ 2017 г.)), а му е било указано да премине към осъдителен иск и да...