ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154

ГР. С., 11.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2015 г. в състав:

П.: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №5620/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр. д. №113/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Г. Т. иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД - за сумата от 9391 лв., претендирана като обезщетение за отнети от ответника 3 827 л. дизелово гориво - собственост на ищеца, което съхранявал в наетия от него недвижим имот в [населено място]. Имотът е охраняван от ответника по тр. договор с наемодателя [фирма], [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: „При извършено вътрешно разследване на всички служители и при информиране на управителя на дружеството от полицията в кое лице точно се съмняват за извършител на кражбите, може ли да се направи извод за основателността на претенцията на ищеца за липсата на гориво? Следва ли да се възприеме изцяло заключението на вещото лице от съда при положение, че – видно от св. показания и материалите по нохд се съдържат данни за начина на извършване на кражбата – дизеловото гориво е източвано чрез ключ от цистерната,...