Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 2979 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. К. и Т. К. и двамата от [населено място], О. Д. подадена чрез адвокат Д. П. от АК Варна, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 22/ 03.02.2022 г. по административно дело № 40/ 2021 г. на Административен съд - Добрич (АС - Добрич).

В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Оспорват се изводите на съда, относно липсата на предпоставките по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Изразява се несъгласие с приетото от съда за липсата на имуществени и неимуществени вреди. Относно наличието на незаконосъобразно бездействие на О. Б. посочва се, че е било установено отклонение на съседната сграда от ПУП по отношение на допустимата височина на сградата. Счита се, че единствено отговорна за незаконността на строежа в съседния имот е общината, тъй като нейните неправомерни действия са довели до одобряване на незаконните строителни книжа. Незаконността на строителството се установявало и от заключението на назначените съдебно - технически експертизи. От друга страна в резултат неправомерното бездействие на общината е станало възможно изграждането на незаконната сграда.

Смята се, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Моли за отмяна на решението и да се уважат исковете, както и да се присъдят на ищците направените по делото разноски.

Ответникът - О. Б. в постъпилия писмен отговор счита за правилен извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени и имуществени вреди. Смята, че правилно съдът е констатирал, че искът за имуществени вреди е недоказан и го е отхвърлил. С това съдът бил постановил правилно и законосъобразно решение, което не е страдало от визираните в касационната жалба пороци.

Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното решение на АС Добрич.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Същото било постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално - правни норми.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт са били ОТХВЪРЛЕНИ, предявените от И. К. и Т. К., обективно и субективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева, за периода от 01.01.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба– 18.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, както и за заплащане на обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди в размер на по 50 000 лева, за периода от 01.01.2008г. до датата на завеждане на исковата молба– 18.04.2019г., изразяващи се в намаляването на пазарната цена на имота им, съставляващ УПИ ХІІІ- 286, в кв. 32 по ПУП-ПРЗ на [населено място], община Балчик, в резултат на изградения незаконен строеж в съседния УПИ ХІІ-285, в кв. 32 по ПУП– ПРЗ на [населено място], община Балчик.

Решаващият съд за да достигне до този правен резултат е посочил, че от данните по делото и от трите съдебнотехнически експертизи се установява, че за процесното строителство в съседния на ищците имот има одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.

Посочил, че пристройката е изпълнена, съобразно строителните книжа и документи с изключение на изграждането на складово помещение под западната входна площадка и промяната на покрива на терасата, като последното отклонение не може да се квалифицира като съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т.1, 2, 3 и 4, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Строежът отговарял на предвижданията на действащия към момента на изграждането му ПУП– ПРЗ по отношение на вида и характера на застрояване– ниско жилищно застрояване и показателите на застрояване за устройствена зона Жм (малкоетажно жилищно застрояване), но не и по отношение на начина на застрояване– свързано застрояване по вътрешната странична граница с УПИ ХІІІ- 286, в кв. 32.

Според съдът при тези фактически обстоятелства, следвало да се приеме, че реализираният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като е изпълнен в противоречие с предвидения по плана начин на застрояване, което е заложено в самата проектна документация към РС.

Според адм. съд за исковия период от 26.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба обаче е налице фактическо бездействие на ответника. Незаконното строителство било обективно фактическо състояние, което при липсата на данни за неговата търпимост с оглед на периода на извършването му длъжностните лица от общинската администрация по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са били длъжни да констатират, съставяйки акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на който кметът на общината да издаде заповед за премахването му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Премахването на незаконно строителство не било ограничено със срок, поради което след измененията на закона от 2012 г. компетентните длъжностни лица от общинската администрация са били длъжни да предприемат действия по установяване и отстраняване на незаконния строеж при наличие на фактическите основания по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Според решаващият съд в тези производства служителите и органите по строителен контрол действали служебно, независимо дали има подадени сигнали или жалби за това. Като не са изпълнили задълженията си по закон да констатират и да отстранят незаконното строителство, органите и длъжностните лица на ответната община са проявили незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК за времето от 26.11.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Липсата на правомощия по установяване и премахване на незаконно строителство преди тази дата изключват наличието на неправомерно фактическо бездействие на ответника дотогава, но не изключват наличието му след това, когато първоначалният ищецът е продължил да подава сигнали и жалби за извършеното незаконно строителство в съседния имот. Без правно значение било обстоятелството, че по някои от жалбите и сигналите лицето е получило писмени отговори, защото нито един от тях не можело да замести дължимото поведение по установяване и събаряне на незаконната пристройка.

Сметнал е, че неизпълнението на законовите задължения по чл. 223, чл. 224 и чл. 225а от ЗУТ съставлява неправомерно фактическо бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Според съдът не били налице обаче останалите кумулативно изискуеми елементи от този състав– настъпили вреди и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразното бездействие съгласно изискванията на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съдът обобщил, че за част от исковия период е налице първият елемент (фактическо бездействие), но не са налице останалите два елемента - настъпили вреди (имуществени и неимуществени) и причинна връзка между тях и вредоносното поведение на ответника. Липсвало такова неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществена сфера на ищците, което да следва закономерно от бездействието на общината в лицето на нейните органи и длъжностни лица да установят и премахнат незаконното строителство, поради което и исковете за обезщетение за вреди подлежали на отхвърляне като неоснователни на това основание.

С оглед на изложеното съдът намерил, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Неизпълнението на законовите предпоставки за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правело безпредметно обсъждането на възражението за изтекла погасителна давност, което се разглеждало винаги в условията на евентуалност.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, но поради различни съображения от така приетите в обжалваното решение.

1. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдебният акт е постановен при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси– чл.172а, ал.2 АПК.

Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: а) Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; б) Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; в) Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); г) Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат.

По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правнорелевантно е това бездействие, на което противостои нормативнорегламентирано задължение да се извърши нещо. За да се определи бездействието като противоправно, е необходимо преди всичко да се установи какво е дължимото според закона активно поведение. Налице ли е законово задължение, което следвало, но не е било изпълнено. Бил ли е предизвикан дефицит в отношенията, поради липса на необходимата административна активност.

2. Не се споделят изводите на съда, с които се определя характера и статута на строителството в съседния на ищците имот.

Действително правно обосновано е, че незаконното строителство е обективно състояние, което длъжностните лица от общинската администрация по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ следва да констатират, съставяйки акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на който кметът на общината е в правомощието да издаде заповед за премахването му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Когато това не се случи, обаче съдът не може да изземе тази компетентност и да установява, характеризира и разпорежда последици свързани със строителството. Няма автоматизъм, който да може да бъде директно приложим. Съдът проверява единствено законосъобразността на актовете, на които се основава процесното устройство на територията и строежите.

С разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). са възложени правомощия и задължения на кмета и служителите на общината за установяване и премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в които попада и процесният строеж от пета категория.

Преди това контролът за законността на строежите от всички категории се е упражнявал от ДНСК, като премахването на незаконните строежи е ставало със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него лице (чл. 225, ал. 1 от ЗУТ в относимата редакция ДВ, бр. 65/2003 г.), а установяването на състоянието на строежите - с констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК (чл. 225, ал. 3 от ЗУТ в относимата редакция ДВ, бр. 65/2003 г.).

Същевременно не може да се установява и определя със съдебен акт по ЗОДОВ характера на строителството. Съдът няма правомощие да определя правния статут на строежа, каквато теза е развита в съдебния акт. Това е изцяло в правомощието на компетентния адм. орган. Правомощията на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи, са регламентирани в разпоредбите на чл. 223, 224а и 225а ЗУТ.

Освен това в правоотношението, подадените жалби от касаторите до кмета може да се приемат единствено като сигнал до компетентният орган. Страни в производството по чл. 225а ЗУТ са само органът и лицето извършител или собственик на строежа, чиято законност се преценява.

Касаторите не са имали качеството на заинтересовано лице, тъй като фактически са се претендирали неблагоприятни за трето лице последици, а не осъществявали защита на собствени права. Те не са страна в производството по установяване и премахване на незаконно строителство на основание чл. 225 или 225а ЗУТ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК, според която решението на административния орган в производство по сигнал, какъвто е настоящият случай, не подлежи на съдебен контрол. Защита на материалните права, нарушени с извършването на незаконните строежи, тези лица могат да реализират по исков ред - ЗС, ЗЗД.

В случая не може да се приеме, както е преценил адм. съд, че е налице фактическо бездействие по 204, ал. 4 и чл.256 от АПК на адм. орган. Процедурата по установяване на незаконно строителство е нормативно определена - чл.220- чл.228 ЗУТ. Производството се провежда по регламентирани процесуални правила, и приключва с надлежни административни актове - чл.214, т.3 ЗУТ.

3. Решението на адм. съд, въпреки тази необоснована теза, като резултат е правилно.

Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции за обезщетение за причинени вреди. Обоснован е крайният извод на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на О. Б. по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка съдебната практика приема, че при доказана липса на незаконосъобразно адм. действие или акт не следва да се установява наличието на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

4. С цел изчерпателност следва да бъде посочено, че приетите по делото доказателства не установяват наличието на вреди, каквито се твърдят от исковата молба.

4.1. Правилно съдът е приел, че не са налице твърдените в исковата молба неимуществени вреди във вида, в който се претендират от ищците.

По делото липсват категорични доказателства, от които да се направи безспорен извод, че здравословното състояние, съгласно приложените епикризи и амбулаторни листи се дължи на неправомерното бездействие на общината. От данните по делото е видно, че сърдечните проблеми на първоначалния ищец - Кръстев датират от много по - рано и влошаването им през годините се дължи на различни причини с обозрима клинична картина.

4.2. Не са налице и твърдените в исковата молба имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на пазарната цена на имота на ищците в резултат от изграждането на незаконния строеж в съседния им имот, станал възможен вследствие от поредицата неправомерни актове, действия и бездействия на ответника.

В тази връзка въпросите, относно нарушаване на изискванията за ослънчаването на сградите– чл.32, ал.2 ЗУТ и отстоянията между сградите по чл.31, ал.1 ЗУТ не могат да са предмет с установителен елемент от процеса по ЗОДОВ. Те са изцяло в плоскостта на специалния закон - ЗУТ и изискват специализирана адм. регулативна дейност. Съответно защитата на засегнатите лица, вкл. в съседните имоти е срещу актовете по чл.135 ЗУТ, които ги засягат и се осъществява по реда на чл.213 ЗУТ, във вр. с чл.131 ЗУТ.

Обосновано съдът е приел, че липсват претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на пазарната цена на имота им в резултат от строителството в съседния имот. Не е доказано неосъществено увеличение на имуществото, за което е съществувала достатъчна степен на сигурност, че ще настъпи.

Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.204 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ищецът, не е доказал обстоятелствата, които определят основателност на претенцията– чл.153, чл.154, ал.1 от ГПК.

Поради това първоинстанционният съд, като краен резултат е постановил решението си в съответствие с приложимия закон.

Решението на адм. съд, като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора страните не си дължат разноски в касационното производство. Правоимащата страна - О. Б. за която съдебният акт е благоприятен не изразява претенция за разноски в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/ 03.02.2022 г. по адм. дело № 40/ 2021 г. на Административен съд– Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ