Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: С. Ч. С. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 2939 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Аберита ООД, [ЕИК], чрез процесуалните представители адв. М. и адв. И., против Решение № 1997 от 15 декември 2021 г., постановено по адм. д. № 2486/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ на началника на СГКК Бургас, обективиран в Уведомление № 24-24902/10 септември 2021 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и прогласяване на нищожност на изричния отказ, обективиран в Уведомление № 24-24902/10 септември 2021 г. на главния експерт инж. Г. Н.. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Началник на СГКК-Бургас не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Аберита ООД с искане отмяна на отказ на началника на СГКК Бургас, обективиран в Уведомление № 24-24902/10 септември 2021 г., с който е отказано допускане на изменение на Кадастралния регистър, поискано със заявление вх. № 01-406354 от 22 юли 2021 г. за заличаване на вписано по отношение на три поземлени имота с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979, ограничени по 3 ПЗР от Закона за горите. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 53а ЗКИР, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Безспорно е, че в настоящия случай отказът на административния орган да извърши поисканото изменение, обективиран в уведомлението, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Безспорно е и, че процесният отказ да бъде изменен КР на с. Лозенец е осъществен по реда на чл. 53а, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, като процедираното изменение се извършва без издаване на заповед. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1 от Устройствения правилник на агенцията по геодезия, картография и кадастър / Приет с ПМС № 242 от 17.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм и доп., бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 11.05.2018 г., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 16.06.2020 г./, Агенцията е структурирана в обща и специализирана администрация, като СГКК Бургас е част от специализираната администрация /чл. 14 и чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник/. Нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от Правилника възлагат ръководни функции на началника на СГКК, като службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР.

Необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без наличие на доказателства за това. Оспореното уведомление е подписано от главен експерт инж. Г. Н., съгласно Заповед за заместване № 18-7608 от 14 август 2020 г., както е отбелязано на печата, поставен в края на обжалваното уведомление, а не от началника на СГКК. С цитираната заповед е наредено в случаите на отсъствие, предоставените правомощия на началника на СГКК Бургас по силата на ЗКИР, вкл. и тези по чл. 54, ал. 4 и чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР да бъдат осъществявани от инж. Г. Н., а в нейно отсъствие от инж. В. Ч. П. заместването за определен период, заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем. За да се приеме, че органът, подписал оспорения акт, е компетентен при условията на заместване, следва да са налице следните условия: да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и да е налице обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). В случая, във връзка с посочената заповед № 18-7608 от 14 август 2020 г. на началника на СГКК Бургас, съдът не е изискал да бъдат представени доказателства относно конкретните обстоятелства за отсъствието му, периода за който отсъства, за да се направи извод, че действително на посочената дата началника на СГКК е възпрепятстван да изпълнява правомощията си.

Липсващото доказателство е от съществено значение за изясняване фактите по спора, развил се пред съдебните инстанции и налага отмяна на съдебното решение, за събиране на доказателства съобразно гореизложените мотиви относно заповед № 18-7608 от 14 август 2020 г. на началника на СГКК, касаеща компетентността на административния орган издал акта, предмет на съдебното оспорване.

Административният съд е нарушил своите процесуални задължения по чл. 168 АПК да не се ограничава само в обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК като по въпросите досежно валидността на акта, дори да липсва искане за това. Негово е било задължението да укаже на административния орган да окомплектова административната преписка в нейната цялост чл. 152 АПК.

Неустановяването на факти от съществено значение за законосъобразността на заповедта сочи на неправилност на обжалвания съдебен акт, както и препятства касационната проверка от настоящата инстанция, поради което решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване на дадените по - горе указания. При новото разглеждане на делото съдът, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето производство.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1997 от 15 декември 2021 г., постановено по адм. д. № 2486/2021 г. по описа на Административен съд Бургас и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА