ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17

София, 07.01.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1464 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците М. К. М. и К. М. М. срещу Решение № № 376 от 19.12.2018г. по в. т.д.№ 469/2018г. на Апелативен съд Пловдив. Въззивната инстанция е отменила изцяло решението по т. д.№ 84/2017г. на ОС С. З вместо което е обявила на основание чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на „Б. П. Б“АД договор за дарение на 1/2 идеална част на недвижим имот, сключен на 15.06.2012г. между М. К. М. и К. М. М., обективиран в нот. акт №7, том ІІ, рег.№ 3283, нот. дело № 167/2012г. на нотариус рег.№ 406 с район на действие РС С. З.

В касационните жалби, които са с идентично съдържание се подържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и поради очевидна неправилност. Оспорва се правилността на извода, че М. К. М. е встъпил като солидарен длъжник в договора за кредит. Поддържа се, че той е поръчител и че искът по чл. 135 ЗЗД не намира приложение по отношение на извършените от поръчителя действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса:

Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия при допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал....