РЕШЕНИЕ

№ 105

Гр. София, 17.02.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А. АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Д. Н. като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4009/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Г. и М. Б. С. - Г., чрез процесуалния им представител адвокат В. Г. от САК, срещу решение № 3677 от 20.06.2024г. по в. гр. д.№4899/2024г. на Софийския градски съд.

Състав на Софийския градски съд е отменил решение №1987 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 45097/2022г. на Софийския районен съд, като е постановил друго по същество, с което е уважен предявеният от С. И. У., конституирана в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалната ищца М. С. К., против касаторите положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено, че С. И. У. е собственик на реална част с площ от 227 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-8/16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота [населено място], [улица], на основание покупко-продажба и делба в режим на СИО и придобивна давност по отношение на идеалната част на бившия съпруг И. Ц. Ц., която реална част е обозначена графически в жълт цвят по т. 1-2-3-4-1 на скица-приложение №3, която е приподписана от съда и представлява неразделна част от съдебното решение.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация С. И. У., чрез процесуалния си представител адвокат С. Х. от САК, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното въззивно решение.

Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

С н. а. №139/07.04.1959г. за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка лицето В. Х. Т. е била призната за собственик по давностно владение, наследство и делба на три имота, единият от които е : 1/2 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 3 245кв. м, съставляващо имот пл.№***, за което е отреден парцел ***в кв.***по плана на [населено място], целият с площ от 3 340кв. м., с неуредени сметки по регулация за 95кв. м.

На 18.10.1959г. ищцата М. К. е сключила брак с лицето И. Ц., който е бил прекратен с решение от 11.02.1972г. на СГС.

Представен е предварителен договор за покупко-продажба от 15.08.1960г., с който Й. Х. А. се е задължила да продаде на И. Ц. и Л. А., парцел №***в кв.***по плана на [населено място].

С н. а.№140/20.09.1960г. за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка Й. Х. А. е била призната за собственик на 1/2 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 3 245кв. м., съставляващо имот пл.№***, за което е отреден парцел ***в кв.***по плана на [населено място], с площ от 3 340кв. м.

С два договора за покупко-продажба, сключени на 28.12.1960г. Й. А. е продала на И. Ц. и Л. А. по 1/4 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 3 245кв. м, съставляващо имот пл.№***, за което е отреден парцел ***в кв.***по плана на [населено място], целият с площ от 3 340кв. м., с неуредени сметки по регулация за 95кв. м.

На 10.03.1962г. е сключен договор за доброволна делба, с който В. Т., Л. А. и И. Ц. са прекратили помежду си съсобствеността върху парцел ***, като всеки един от тях е получил в изключителен дял : В. Т. - парцели ***и ***, всеки един от тях с площ от 811кв. м. ; Л. А. - парцел ***с площ от 859кв. м. ; И. Ц. - парцел ***с площ от 859кв. м.

С н. а. от 09.05.1962г. И. Ц. е бил признат за собственик по регулация на 17кв. м., които са били придадени от място на СГНС. Представени са оценителен протокол и е определена стойността на придаденото място.Процедурата по придаване на тези 17кв. м. е била инициирана преди сключване на договора за доброволна делба, като с придадените части площта на имота е станала 859кв. м.

С договор за покупко-продажба от 23.12.2021г. по н. а.№73, н. д.№228 /2021г. на нотариус М.Г. продавачите Я. И., З. С., И. С., А. Д., Н. А. и И. Г. са продали на К. Г., следния свой съсобствен недвижим имот, находящ се в.С., [улица], представляващ имот с идентификатор ***по КККР, целият с площ от 465кв. м.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено се установява следното :

Имот пл.№***е нанесен в кадастралната основа на кв.***по РП от 1930г. с площ от около 4 460кв. м.Спрямо регулационните линии, одобрени с Указ №579/04.12.1930г. и заповед №4024/11.12.1930г., по-голямата част от имота е включена като основа на парцели ***и ***, малка част попада в проектна улица, а реална част от 348кв. м. се придава към парцел *** от кв.***.Съгласно разписната книга в имот с пл.№***е посочено лицето Т. М./без документ за собственост/, а по представените документи за собственост, парцел ***по РП от 1930г., съответно образуваните от него парцели ***, ***, ***и ***с изменението от 1962г. граничат от запад с имот на С. Х. Л., което има не фигурира в разписните книги.Регулацията на парцел *** не е приложена, което се установява от следващия КП от 1966г., в който няма нанесен имот в съответствие с границите на парцела.За придаваемото място от бившия имот пл.№***е нанесен самостоятелен имот с пл.№***с площ от 335кв. м., записан в разписния лист на Й. Х. Л. без документ за собственост.Този имот е идентичен с придаваемата част от имот пл.№***към парцел *** от кв.***по РП от 1930г., но не е идентичен с частта от имот пл.№***с документална площ 3 245кв. м., включена като основа на парцел *** от кв.***по същия план. Последният по първоначалната редакция на РП на [населено място] от 1930г. е с площ по документи 3 340кв. м.Въз основа на договора за доброволно делба от 10.03.1962г., парцел *** е разделен на четири парцела : *** – 811кв. м. ; *** - 859кв. м. ; *** – 859кв. м. ; *** – 811кв. м.Новообразуваните парцели ***и ***, са отредени изцяло за части от имот пл.№***, без придаваеми места от съседни имоти, а парцел *** е с документална площ 859кв. м., от които 17кв. м. се придават от имот без планоснимачен номер на СГНС, а останалите 842кв. м. са включени като основа от имот пл.№***.Съгласно цифров модел на РП площта на парцел *** е 880кв. м.През 1966г. е приет нов кадастрален и регулационен план по силата на който парцел *** е отразен като имот с пл.№***в кадастралната основа, който е с площ от 903кв. м.Площта на съвпадение между тях е 869кв. м.Грешката се дължи на точността на оцифряване по отделните планове.За част от имот пл.№***/730кв. м./ е отреден парцел ***, а с площ от 229кв. м. е включен в съсобствен по регулация парцел ***, ***, ***.Имоти с №***, ***и ***са включени като основа, а като придаваеми места са включени части от имоти пл.№***/79кв. м./ и имот пл.№***/20кв. м./. Частта от имот пл.№***, включена като основа в парцел ***, ***, ***е оградена към дворното място на ищцата, а от имот пл.№***към дворното място на А. А. – К./неин съсед/. Действащият и към настоящия момент РП на [населено място] е от 1987г., по който парцел ***, ***е с площ от 840кв. м. и е отреден в съсобственост за части от имоти с пл.№***и ***, като имот №***участва с 457кв. м., а №***с *** кв. м./няма придаваеми части от съседни имоти/. Парцел ***, ***, ***попада почти изцяло в ***, ***по РП от 1987г., като площта на съвпадение е около 730кв. м.Закупеният от ответниците по делото имот е отразен в действащата КК с №***, който е с площ от 465кв. м.Този имот е частично идентичен с парцел *** от кв.***по КРП, одобрен със заповед №4024 /11.12.1930г., изменен с ЧИЗРП, одобрено със заповед №15/15.01.1962г., като площта на съвпадението е 74кв. м.

Въззивният съд е приел от правна страна, че процесният имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] се проследява като бивша част от парцел ***,***,***по плана от 1966г., който парцел е бил с площ от 758 кв. м., впоследствие по действащия ЗРП /ПУП/ от 1987 г. бившият ***,***,***по плана от 1966 г. е трансформиран в парцел ***,*** с площ от 840 кв. м., като двата парцела до голяма степен се припокриват в площ от 730 кв. м.Парцел ***,***,*** по плана от 1966г. е отреден за части от имоти по кадастралната основа №***,***,***, т. е. в съсобственост ; парцел ***,***по плана от 1987 г. също е отреден в съсобственост на части от имоти №***и №***.Имот №***на М. К. участва с 457кв. м., а имот пл.№***на Л. А. участва с 382кв. м. като няма придаване на части от имоти.Няма данни плановете от 1966 г. и от 1987 г. да са приложени по отношение на изравняване на правата на отделните съсобственици по регулация в парцела.Процесната реална част от 227 кв. м. представлява част от 457кв. м. от имот пл.№***, която е била включена в парцел ***,***по плана от 1987г.Прието е, че съгласно § 8, ал. 1 ПРЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.Създава се в рамките на УПИ т. нар.“разделна собственост“ като всеки е собственик на своята част от имот включена в общ - но не съсобствен - УПИ. Според §8, ал. 2 ПРЗУТ собствениците на поземлените имоти могат да приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на закона или да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.По делото няма данни да са предприети такива действия от собствениците на парцел ***,***по плана от 1987 г. и същият е останал в положение на разделна собственост.

В конкретния случай е отпаднал бившият съсобствен парцел и е създадена „разделна собственост“ върху бившите имоти, от които е бил образуван парцел ***,***по плана от 1987г.Процесната реална част от 227кв. м. представлява част от 457 кв. м. от имот пл. №***, която е била включена в парцел ***,***по плана от 1987 г. и е била съсобствена между първоначалната ищца М. К. и бившия й съпруг И. Ц. по сила на чл. 103 от СК 1968 г. (отм.) при налична покупко-продажба и делба по време на брака.Прието е, че по делото е доказано, че 1/2 идеалната част на И. Ц. след развода му с М. К. е придобита по давност от последната.От показанията на свидетелите У., А. и Т. се установява, че целият имот пл.№***и процесната част от него са владяни само от М. К. след развода от 1972 г. като И. Ц. не е имал претенции към него и към бившата си съпруга. Ответниците са трети на съсобствеността лица и не могат да се позовават на права на бившия съсобственик И. Ц. или на неговите наследници, а по делото не се претендира придобиване на спорния имот по давност от М. К. спрямо трети лица, включително праводателите на ответника.

С постановеното определение №3678/14.07.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като е прието, че същото е очевидно неправилно поради необоснованост на извода на въззивния съд, че придобитият от ищцата недвижим имот, представляващ парцел *** по РП от 1930г., отразен като имот пл.№***в кадастралната основа на плана от 1966г. и имот пл.№***по КП от 1979г. са напълно идентични.

Не е спорно по делото, че лицето И. Ц. е придобил по продажба и делба правото на собственост върху парцел *** по РП на св.С. от 1962г., с площ от 859кв. м., представляващ част от парцел *** по РП от 1930г.В площта на парцела се включват и придобитите по регулация от СГНС 17кв. м., които са били заплатени на собственика на имота, от който са отнети.На основание чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г.-отм. този имот следва да се счита за придобит в условията на съпружеска имуществена общност с първоначалната ищца М.К..

През 1966г. е приет нов кадастрален и регулационен план по силата на който парцел *** е отразен като имот с пл.№***в кадастралната основа, който е с площ от 903кв. м.Според вещото лице Б. грешката се дължи на точността на оцифряване по отделните планове.За част от имот пл.№***– реална част с площ от 730кв. м., е отреден парцел ***, а с площ от 229кв. м. е включен в съсобствен по регулация парцел ***, ***, ***.Установява се, че тези имоти са включени като основа, а като придаваеми места са включени части от имоти пл.№***/79кв. м./ и имот пл.№***/20кв. м./.Частта от имот пл.№***, включена като основа в парцел ***, ***, ***е оградена към дворното място на ищцата.На основание §52 от ППЗПИНМ-отм. частите на съсобствениците в отредения общ парцел по реда на §49, ал. 2 са равни.Не е спорно по делото, че съсобствениците на имоти с пл.№***, ***и ***не са се обезщетили взаимно заради изравняването на частите им в парцела, каквото е било изискването на разпоредбата на §52, ал. 2 от ППЗПИНМ-отм.

По делото се установява още, че площта на парцел ***, ***, ***е 758кв. м., а на парцел ***, ***по РП от 1987г. е 840кв. м.Двата парцела се припокриват почти изцяло, като парцел ***, ***, ***попада в ***, ***частично – с площ от 730кв. м./Приложение №5/. Липсата на припокриване касае източната част на парцел ***, ***, която е извън предмета на спора.Парцел ***, ***също е съсобствен, като на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ-отм. частите на съсобствениците на образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни.Също не се установява съсобствениците да се обезщетили взаимно.

Както регулационният план от 1966г., така и последващият от 1987г. са заварени от ЗУТ.Те са влезли в сила, но не са приложени, защото не е имало заплащане на обезщетение за изравняване на частите в образувания съсобствен дворищнорегулационен парцел.След като регулацията не е била приложена както по първия, така и по последващия регулационен план, отчуждителното им действие се прекратява автоматично /Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС/.Извършените по двата регулационни плана отчуждения отпадат с обратна сила и придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцела, се прекратява.В случая РП от 1966г. е приложен по отношение на частта от имот с пл.№***, за която е отреден парцел ***, което означава, че в имуществото на собствениците на парцел *** по РП на св.С. от 1962г. са се върнали 229кв. м./площта, която е била включена в парцел ***, ***, ***/.

Въззивният съд е формирал извод, че след развода между И. Ц. и М. К./първоначалната ищца/ съпружеската имуществена общност върху придобития по делба недвижим имот е била прекратена, поради което всеки един от бившите съпрузи е станал собственик на по 1/2 ид. ч. от него.Прието е още, че М. К. е придобила по давност притежаваната от бившия и съпруг идеална част, тъй като е установила владение върху целия имот, а И. Ц. не е имал претенции към него и към бившата си съпруга.Ответниците по делото са трети на съсобствеността лица и не биха могли да правят възражения, които касаят вътрешните отношения между бившите съпрузи. В касационната жалба няма нарочни доводи за необоснованост на този извод на въззивния съд, поради което касационната инстанция не може служебно да го ревизира, тъй като касае правилността на съдебния акт.

Както бе посочено по-горе от заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че е налице частична идентичност между имот №***и парцел *** от кв.***по КРП, одобрен със заповед №4024/11.12.1930г., изменен с ЧИЗРП, одобрено със заповед №15/15.01.1962г., като площта на съвпадението е 74кв. м.Тази площ попада в тези 229кв. м., които са се върнали в имуществото на ищцата след прекратяване на отчуждителното действие на двата регулационни плана. По отношение на тази реална част предявеният положителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен, тъй като ищцата е установила активната си материалноправна легитимация.Тази площ е отразена с жълт цвят на изготвената от в. л. Й.Б. скица/приложение №4 – стр. 190/, заключваща се между точките БВДЕ, която е приподписана от касационната инстанция и съставлява неразделна част от настоящото решение.

Искът в останалата си част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Площта от имот №***, която се заключва между точки ДЕЖЗ попада в парцел *** от кв.***по КРП, одобрен със заповед №4024/11.12.1930г., изменен с ЧИЗРП, одобрено със заповед №15/15.01.1962г., който е собственост на трето за процеса лице. Последното не участва в процеса като главна страна и съдът не може да разреши спора за тази част без неговото участие.Искът е неоснователен за частта от спорния имот, която е неоградена откъм [улица].Тази площ се намира извън обхвата на парцел ***, което е формално основание за отхвърляне на иска за собственост на заявеното главно основание – покупко-продажба и доброволна делба.Претенцията е неоснователна и на предявеното евентуално придобивно основание.По делото са били изслушани показанията на четирима свидетели, които дават сведения на съда, че площта, която се е намирала пред дворното място на М. е била ползване както от нея и съпруга, така и от трети лица – Л., Б. и Б., които са косили люцерна за животните си.Не се установява, че първоначалната ищца е установила непрекъсното владение върху тази част за период по-голям от 10г., поради което не може да се приеме, че я е придобила по давност.

Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло, тъй като индивидуализацията на спорното право е направена по регулационен план, чието отчуждително действие е било прекратено по отношение на частта от парцел *** от кв.***по КРП, която е била включена като основа в парцел парцел ***, ***, ***.Следва да бъде поставено ново решение по същество на спора, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от 74кв. м. от имот №***по действащата КККР, отразена с жълт цвят на изготвената от в. л. Й.Б. на стр. 190 от първоинстанционното дело, заключваща се между точките БВДЕ, а за разликата искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В полза на страните по делото следва да се присъдят направените по делото разноски, като се съобрази резултата от проведеното производство : 668.91евро за ищците/33% от сторените разноски/ ; 500.49евро за ответниците/67% от сторените разноски/.

В полза на адв.Ст.Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв за касационната инстанция, което с оглед високата степен на фактически и правна сложност на делото, както и обемът на свършената от адвоката работа, съдът определя в размер на 500евро.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 3677 от 20.06.2024г. по в. гр. д.№4899/2024г. на Софийския градски съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. Г. и М. Б. С. – Г., че С. И. У., конституирана в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалната ищца М. С. К., е собственик въз основа на покупко-продажба, доброволна делба и наследяване на реална част с площ от 74/седемдесет и четири/кв. м. кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-8/16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота [населено място], [улица], отразена с жълт цвят на изготвената от в. л. Й.Б. скица към заключението по допусаната СТЕ на стр. 190, заключваща се между точките БВЕД, която е приподписана от касационната инстанция и съставлява неразделна част от настоящото решение, като отхвърля иска в останалата му част.

ОСЪЖДА К. В. Г. и М. Б. С. – Г. да заплатят на С. И. У. сумата от 668.91/шестстотин шестдесет и осем цяло и деветдесет и един/евро, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА С. И. У. да заплати на К. В. Г. и М. Б. С. – Г. сумата от 500.49/петстотин цяло и четиридесет и девет/евро, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА К. В. Г. и М. Б. С. – Г. да заплатят на адв.С. И. Х. от САК сумата от 500/петстотин/евро, представляваща възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: