Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 3008 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби.

Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Добрич против Решение №411/21.12.2021 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело №531/2021 година. С решението съдът е отменил по жалба на М. К. издадената от него Заповед № ЗД/Д-ТХ- 087/15.10.2021 г., с която на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето, М. К., родена на [дата]., е настанена в семейството на близък роднина - Е. Л. с настоящ адрес в гр. Козлодуй и е осъдил АСП – София да заплати на адв. М. П., член на Адвокатска колегия Добрич сумата от 500 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят сочи, че съдът ограничил процесуалната му възможност да установи релевантните за спора факти, с цел защита на най – добрия интерес на детето, като не допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и поисканата съдебно – психологическа експертиза относно изясняване на действителните отношения между майката М. К. и малолетната й дъщеря - М. К..

Втората касационна жалба е подадена от А. К. чрез адв. М. С., против решението на административния съд, в която се съдържат доводи за неговата неправилност. Поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК иска отмяната му, както и да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Посочва, че съдът не е обсъдил поотделно и в своята съвкупност представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка и касаещи поведението на родителите на малолетната М. К., както и, че поради процесуален пропуск съдът не е допуснал поисканата от страната съдебно психологична – психиатрична експертиза за да се изяснят спорните правоотношения между тях.

Третата касационна жалба е от Е. Л., чрез адв. В. П. и с нея се иска съдът да отмени решението на първоинстанционния административен съд, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, явяващи се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационните жалби - М. К. е депозирала писмен отговор по тях, в който заявява, че ги оспорва и счита същите за неоснователни, а решението на съда за правилно и обосновано, поради което да се остави в сила.

Ответникът - М. К. не изразява становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита за необосновани изводите на административния съд, че оспореният пред него акт не е мотивиран и е издаден в противоречие с материалния закон.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбите са основателни.

С Решение №411/21.12.2021 г. по адм. дело №531/2021 г. Административен съд Добрич е отменил по жалба на М. К. З. №ЗД/Д-ТХ-087/15.10.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, с която на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), М. К., родена на [дата]., е настанена в семейството на близък роднина – нейната баба по бащина линия Е. Л. с настоящ адрес в гр. Козлодуй до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискванията за установената форма по чл. 59, ал.2, т. 4 АПК, според който актът следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Видно от заповедта фактическите основания касаят мерки, предприети действия и конкретни случки в периода януари - октомври 2021 г., свързани с работата на ДСП - Добрич и центровете за обществена подкрепа със семейството на М. К.. Съдът намира нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и предвид обстоятелството, че органът не е посочил точното правно основание, на което е издал заповедта. В конкретната хипотеза е визирано като правно основание за издаването на акта - чл. 25, ал.1 ЗЗДет., като не е ясно в коя точно хипотеза е постановено извеждане на детето от семейството на М. К..

При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. В този смисъл се позовава на чл. 25, ал.1, т. 4 ЗЗДет, който изисква наличие на кумулативни предпоставки, за да се постанови заповед за настаняване на дете извън семейството, където живее, а именно: детето да е жертва на насилие и да съществува сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето.

Обосновавайки се с приетите по делото писмени и гласни доказателства административният съд намира, че не е налице кумулативното наличие на визираните в тази норма материални предпоставки.

В мотивите си административният съд излага и съображения, че наложената временна мярка с оспорената заповед не е съобразена с принципа за съразмерност, посочен в чл. 6, ал.2 АПК. В обобщение, съдът достига до решаващ правен извод за недоказаност на материалните предпоставки за настаняване на детето временно и по реда на чл. 27 ЗЗДет.

Решението на административния съд е неправилно, защото е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В конкретната хипотеза съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид задължението, което има по чл. 9, ал. 4 АПК. Нормата изисква както административният орган, така и съдът да осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.

Видно от съдържанието на оспорената Заповед № ЗД/Д-ТХ- 087/15.10.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, децата М. и А. са родени по време на сключен между М. К. и А. К. граждански брак на 21.08.2011 година. За прекратяване на брака им е било образувано гр. дело № 3489/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, който се е произнесъл с Решение №89/21.01.2019 г., което не е влязло в сила поради обжалване.

Изложеното в заповедта дава основание да се приеме от съда, че е налице спор между родителите относно бъдещото отглеждане и възпитание на техните деца. С цел оказване на психологическа подкрепа и превенция на родителско отчуждение децата са насочени към социална услуга в общността към Дневен център към ДМСГД - Добрич. Поради нередовни посещения, отказ за сътрудничество и нежелание за ползване на социалната услуга от страна на майката М. К., директорът на ДСП - Добрич е издал Заповеди №ЗД/Д-ТХ-013/30.01.2019 г. и №ЗД/Д-ТХ-014/30.01.2019 г., с които съответно М. и А. са насочени да ползват социална услуга в Център за обществена подкрепа към БЧК гр. Добрич. Поради неизпълнение на плана за действие директорът на ДСП - Добрич е издал Задължително предписание № П/Д-001/30.01.2019 г., с което на М. К. са дадени задължителни предписания да спазва заложените в плана за действие, дейности.

В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил като фактически основания за издаването й психо - емоционалното състояние на малолетното дете - М. К.. Органът се позовава на видеозапис, изпратен до ДСП – Добрич на 04.10.2021 г. по имейла от А. К. с прикачен към него файл. Информацията от видеозаписа, която е възприета от административния орган, е описана в съдържателната част на заповедта. Според нея органът посочва, че мимиките, жестовете и тона, с който говори М., са индикации за повишено нервно напрежение. М. К. изпитва задоволство от реакцията на детето и отказва съдействие за осъществяване режима на контакти. Поведението и отправените думи на майката към бащата са предпоставка за увреждане на психо – емоционалното състояние на М.. При обсъждане на екипната среща и анализирайки всички факти и обстоятелства е направен извод от директора на ДСП - Добрич, че децата са подложени на скрити и нескрити манипулации от страна на майката, което води до нарушение на тяхното психическо и емоционално състояние.

При тези данни от делото изводите на административния съд, че не са налице материалните предпоставки за временно настаняване на детето М. К. в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. са необосновани, предвид неизясняване на спора от фактическа страна - обективно, всестранно и пълно.

Съдът с оглед служебното начало в съдебния административен процес е следвало да допусне изслушването на съдебна експертиза с участието на детски психолог и психиатър, чрез която да се установи поведението на М. К., и дали то представлява сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето й М., както и дали същата е изложена на риск за развитието си в тези отношения, ако не бъде изведена от семейството на майка си, съответно налице ли е родителско отчуждение от бащата с оглед ескалиралия конфликт между родителите на М..

Поради непълнота на доказателствата по делото, тази преценка не е направена от първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение. Затова решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от Административен съд Добрич с указания за нейното извършване. Заключението на съдебната експертиза следва да бъде съобразено и обсъдено ведно с останалия събран по делото доказателствен материал.

С оглед идентифициране на рисковете и уврежданията на интересите на детето, и проверка на изнесените в заповедта факти и обстоятелства, съдът при новото разглеждане на делото следва да изиска видеозаписа, изпратен в ДСП - Добрич на 04.10.2021 г. от А. К. и съответно да обсъди снетата от него информация, послужила като фактическо основание за започване на административното производство, по което е издаден административния акт.

Видно от съдържанието на чл. 39, ал. 1 АПК, нормата предвижда представяне на веществени доказателства като доказателствено средство в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Според изр. 2 на същата разпоредба, съдът може да извърши оглед на събраните в хода на административното производство веществени доказателства ако прецени, че е необходима непосредствена проверка. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда доказателствен факт или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Независимо от липсата на изрично посочване на видеофайл със запис като веществено доказателство, след като съдържащите се в него данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, то може да се приеме, че този видеофайл може да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. Видеофайлът (така и в оспорената заповед, л. 50 от първи том на делото) подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му - оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с участието на двете страни. В случая първоинстанционният съд нито е изискал, нито не е извършил оглед на упоменатия в заповедта видеофайл, съдържащ относима за правния спор информация. ​

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това.

По изложените съображения, оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Добрич.

При този изход на спора пред настоящата инстанция, претендираните разноски следва да бъдат присъдени при решаването му по същество от административния съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №411/21.12.2021 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело №531/2021 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА