Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * незаконно обвинение

РЕШЕНИЕ

№ 120

гр.София, 18.04.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 218/ 2016 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 133/ 04.02.2016 г. по жалба на П. на Р. Б. (П.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 476 от 09.11.2015 г. по гр. д.№ 582/ 2015 г., с което П. е осъдена да заплати на М. П. Н. на основание чл. 2 ЗОДОВ сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 39/ 2012 г. на Окръжен съд - Монтана, със законната лихва върху тази сума от 10.10.2012 г. до окончателното й изплащане.

Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при уважаване на иск по чл. 2 ЗОДОВ да посочи всички установени обстоятелства във връзка с подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и да изложи мотиви за значението на тези обстоятелства относно размера на дължимото обезщетение. В задължителното за съдилищата Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, е очертано задължението на съда за надлежно мотивиране на съдебния акт, с който се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Съдилищата трябва да посочват конкретно кои обстоятелства са взели предвид при определяне на размера на това обезщетение, както и какво значение им отдават. В цитираното постановление са...